Споделям си с вас...

  • 777
  • 7
Малката ми дъщеря, която е на 4 г току-що научи, че мама един ден ще умре.
Докато й обувах чорапогащника тя си видя обувките на краката и ми сподели ' много хубави обувки сте ми купили мамо, като станеш бебе и аз ти ще купя хубави обувки'....
наложи се най-накрая да й кажа някои истини за живота.
обясних й, че мама ще стане баба, от където пък тя си направи асоциация с моята баба, която почина наскоро.
последва следващия въпрос - дали и аз ще умра. не можах да я излъжа...  като зарева с глас това ми ти дете Cry
сега гушка любимия си мечок и задава същия въпрос. малко се поуспокои  като разбра, че плюшените мечоци не умират.

снощи голямата се сдоби с цикъл...чувствам се безвъзвратно остаряваща!

имах нужда да напиша мислите си:(
Виж целия пост
# 1
 Hug
Нещата От Живота...
..вървя натам и аз, имам още време, но са ми в главата същите мисли.Голямата сега е във фаза-не искам да пораствам...да видим Thinking
Виж целия пост
# 2
Днес моята дъщеря каза, че иска да стане майка и да има деца. Тогава аз й отговорих, че аз ще стана баба. Тя се разплака, не искала майка й да остарява и да става баба. Обясних й, че такъв е животът. А тя стигна до извода, че няма да порасне, за да не остарея аз.
Виж целия пост
# 3
Hug
Нещата От Живота...
..вървя натам и аз, имам още време, но са ми в главата същите мисли.Голямата сега е във фаза-не искам да пораствам...да видим Thinking
ааа, твоята къде е още, наслаждавай се на малките кокони Hug

катрин  Hug Laughing
Виж целия пост
# 4
Мда. Така се получава с деца с по-голяма разлика. Налага се да превключваш за секунди ... поне на мен ми се налага. Странното е, че с малката се чувствам по-често стара - не издържам на темпото и на моменти. С големия пък обратното...там пък чувството е, че съм твърде млада за него и всичко което преживявам около него, той ми е много близък някак си...като приятел почти набор. Шантава работа. Tired
Виж целия пост
# 5
Да.........Нещата от жовота,който малките невинни душици не могат да разберат.То аз че не искам да ги приема а какво да говорим за тях CryНо подобре от сега да го знае като факт и някак си да свикне с мислата и да го приеме.Лично мен родителите ми са ме "пазели"от тази реалност и за мен това никога не е съществувало.До един момент когато загубих баща си-тогава трябваше да го приема и разбера,макар и зряла омъжена жена,с дете.
А затова че времето минава,те порастват,а ние остаряваме често си поплаквам........ CryНе ми се иска макар и вече порастнала достатъчно да виждам как детето ми расте,а това само по себе си води и до моето остаряване.А като я гледам как расте с дни и хем се радвам хем се натъжавам......
Виж целия пост
# 6
  Ех,Харич. Hug....и аз чувам много често това – като стана бебе-  или-  като станеШ бебе.
  И аз съм обяснявала,че бебета няма да станем вече,нито тя ,нито аз....като  теб подходих.
  Но наистина са малки,не осъзнават,не искам да си баба,каза,искам да си нова/млада ще  рече/.Деца.
  А Маги,кога порасна Hug  Минава времето.
Виж целия пост
# 7
Моята дъщеря е на 8 години,а синът ми е на 2.С каката имам страхотни проблеми,защото мисли само за гримове и прически.Иначе все казва,че иска да порасне,за да не ходи на училище и че било по-добре да ходи на работа отколкото на училище.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия