Умишлено пиша като гост, имам нужда от вашето мнение и съвети. Ситуацията е следната - живея с майка ми, която наскоро навърши 50, усмихнат и жизнен човек е, но само за пред другите. Разведени са с баща ми от почти 17 години, но тя след него така и не създаде друга връзка, няма мъж до себе си. За разлика от него, който вилнее с момичета на мойте години. Не го обвинявам, свободен мъж е да прави каквото иска. Майка ми се е вкопчила в мене и не ми оставя въздух, аз трябва да и правя компания, да си говоря с нея, очаква всичко от мен. Като тръгна да излизам настава едно цупене, едно сърдене, задължително съпроводени с "вдигане на кръвно" и.т. Имам брат, който е женен и има детенце, майка ми вижда детето сравнително рядко в сравнение с родителите на снаха ми, които просто живеят по-близо. Естествено АЗ съм виновна, за това, че не я возя по-често до там, да го вижда. Друг е въпроса, че поне 2 пъти в седмицата гледам да ходиме. Аз уча, работя, старая се и на нея да угаждам. Тя естествено не харесва пиятеля ми, не бил за мене, не бил хубав, обръщала съм повече внимание на него, отколкото на нея и така. Просто ме докарва до лудост. Аз разбирам, че е самотна и и е скучно, но не мога да съм постоянно до нея. Помогнете ми, как да се справя? Днес каза, че съм "изверг" и че "искам да я уморя".... Знам, че сигурно и критическата вече я тресе, но аз каква вина имам, че да си стоварва всичките нервни изблици на мойта глава?
Виж целия пост
Лоша ли съм?
- Публикувана: 16 март 2008, 18:51 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2008, 12:48 ч.
# 1
16 март 2008, 18:55 ч.
Не, не си лоша. Просто трябва да срежеш пъпната връв и да заживееш самостоятелно (което не включва само друго жилище) 
.
Майка ти се държи така, защото и позволяваш
.
Малко повече кураж и самоувереност ти желая
.
Виж целия пост
Помогнете ми, как да се справя?
.Майка ти се държи така, защото и позволяваш
.Малко повече кураж и самоувереност ти желая
. 
# 2
16 март 2008, 19:05 ч.
Миличка, не си лоша!!! Моята майка, Бог да я прости, беше вкопчена в мен по същия влудяващ начин, произвеждаше и ми пакетираше вина от сутрин до вечер, твърдеше неща пак в този стил, като твоята майка, макар и не с толкова грозни думи. Беше останала вдовица четири години след като съм се родила аз и само аз и бях останала. Има такива майки. Не е само твоята такава. Знам колко задушаващо и тежко е. Дръж се! Тя тепърва няма да се промени, ще трябва ти да издържиш. Сигурна съм, че си добра дъщеря, каквато бях и аз. Нямам угризения, направих всичко за нея и не я изоставих, колкото и трудно да ми беше да понасям всичко това. И ти ще се справиш. Но не си мисли глупости, чу ли?! Колкото и да е парадоксално, моята майка ми липсва. Почина преди три години и половина. Отначало ми олекна, защото тя беше и много болна, но после полека-лека лошите спомени се изпариха и остана само онази тъга по майката, която.......всъщност никой не може да замести. Стискам ти палци!!!
Виж целия пост
# 3
16 март 2008, 19:36 ч.
Не си лоша.А си добра до глупост.
Майка,майка...ама и ти си имаш живот.Не я оставяй да оправлява твоят живот.Няма значение,че ти е майка.
И като те чета...по думите ти разбирам,че тя ти е като сянка!Звучи дори параноично.Страшно си е да ти кажа да опекунства някой така върху теб.
Бори се за свободата си.Не и позволявай да ти я отнеме.
Започвам да си мисля,че майка ти има нужда от психиатър!Не се сърди,ама звучи ми като лош филм.
Говори с нея.Ако тя не се промени и ти недей.Не и позволявай да оправлява мислите и живота ти!
Бъди силна!
Успех!
Виж целия пост
Майка,майка...ама и ти си имаш живот.Не я оставяй да оправлява твоят живот.Няма значение,че ти е майка.
И като те чета...по думите ти разбирам,че тя ти е като сянка!Звучи дори параноично.Страшно си е да ти кажа да опекунства някой така върху теб.
Бори се за свободата си.Не и позволявай да ти я отнеме.
Започвам да си мисля,че майка ти има нужда от психиатър!Не се сърди,ама звучи ми като лош филм.
Говори с нея.Ако тя не се промени и ти недей.Не и позволявай да оправлява мислите и живота ти!
Бъди силна!
Успех!
# 4
16 март 2008, 21:04 ч.
Преди време имаше доста теми за властни майки, за родителите манипулатори. Моята е такава, макар и в малко по-лека форма. Постоянно ми се вменяваше вина за нещо, все не правех нещата правилно. Сега съм лошата, защото отказах вече да приемам това отношение към мен. Много сили ти желая, ако наистина искаш нещо да се промени, трябва да говориш с нея, но бъди готова, да те обвини в неблагодарност и "вдигането на кръвно" да зачести.
Виж целия пост
# 5
16 март 2008, 21:39 ч.
И защо питаш, дали си лоша 
Каква вина чувстваш ?
Лоша си, защото позволяваш да бъдеш манипулирана.
Лоша си, защото се опитваш да угаждаш на капризи.
Лоша си, защото, трябва да погледнеш в бъдещето, да потърсиш своя път и да го съобразиш с този, на другите около себе си, а не да им се отдадеш изцяло.
Майка ти е на 50 години. Сама може да си подреди живота. Всички вдигаме кръвно. Никой не е длъжен да се съобразява с това.
Най малко от децата си трябва да очакваме да запълват дупките в живота ни.
Мило момиче, обичай майка си, защото ти е дала живот, защото те е отгледала, защото те обича.
Но не поставяй своя живот, своите амбиции, своето бъдеще след нейните капризи.
Виж целия пост
Каква вина чувстваш ?
Лоша си, защото позволяваш да бъдеш манипулирана.
Лоша си, защото се опитваш да угаждаш на капризи.
Лоша си, защото, трябва да погледнеш в бъдещето, да потърсиш своя път и да го съобразиш с този, на другите около себе си, а не да им се отдадеш изцяло.
Майка ти е на 50 години. Сама може да си подреди живота. Всички вдигаме кръвно. Никой не е длъжен да се съобразява с това.
Най малко от децата си трябва да очакваме да запълват дупките в живота ни.
Мило момиче, обичай майка си, защото ти е дала живот, защото те е отгледала, защото те обича.
Но не поставяй своя живот, своите амбиции, своето бъдеще след нейните капризи.
# 6
16 март 2008, 21:44 ч.
Тя няма да се промени. За теб ще е добре да заминеш и да си устройваш живота някъде, достатъчно далече. Иначе това ще е за цял живот. Просто манипулаторите са си такива.
Виж целия пост
# 9
17 март 2008, 09:27 ч.
Колкото повече чета подобни теми, толкова повече се удивлявам колко подобни съдби има. Аз също имах подобен проблем Може би в по- лека форма, но факт е, че с времето ми се насадиха комплекси. Водих дълга борба и още по- дълги разговори с майка ми. Нещата коренно се промениха. Сега отношенията са ни прекрасни, но в мен завинаги остана едно гадно чувство- дали се справям добре, дали не съм сбъркала отново с нещо 
И това ще остане предполагам до края на живота ми. Единственото за което се моля, никога да не стана такава и никога да не чувства това моят син 
Само от теб зависи да промениш нещата. За, което ти стискам палци
Виж целия пост
Може би в по- лека форма, но факт е, че с времето ми се насадиха комплекси. Водих дълга борба и още по- дълги разговори с майка ми. Нещата коренно се промениха. Сега отношенията са ни прекрасни, но в мен завинаги остана едно гадно чувство- дали се справям добре, дали не съм сбъркала отново с нещо И това ще остане предполагам до края на живота ми. Единственото за което се моля, никога да не стана такава и никога да не чувства това моят син Само от теб зависи да промениш нещата. За, което ти стискам палци
# 10
17 март 2008, 09:47 ч.
Не си лоша!
Опитай се да кажеш на майка си това, което споделяш с нас - само с разговори се решават проблемите!
Аз също съм много привързана към майка ми и брат ми, има доста случаи в които съм пренебрегвала мъжа ми и себе си, заради тях, но всичко има граници.
Живота ти е един и само твой, както и нейния, но в никакъв случай не подчинявай своя на нейния!
Успех!
Виж целия пост
Опитай се да кажеш на майка си това, което споделяш с нас - само с разговори се решават проблемите!
Аз също съм много привързана към майка ми и брат ми, има доста случаи в които съм пренебрегвала мъжа ми и себе си, заради тях, но всичко има граници.
Живота ти е един и само твой, както и нейния, но в никакъв случай не подчинявай своя на нейния!
Успех!
# 11
17 март 2008, 09:54 ч.
Хубаво е да уважаваме родителите си,но не да позволяваме непрекъснато да капризничат......Трябва да поемеш своя път в живота......,представи си само ако имаше мъж и дете,до какво би довело това нейно поведение......Обичай я ,помагай с каквото можеш,но не позволявай да те обсебва до такава степен,че да си обезличиш съществуването....Тя е минала през житейските пътища през който минава всяка жена,сега нека ти да осмислиш живота си.....Не е стара и немощна старица за да има нужда от 24 часово внимание,ти също имаш нужда от личен живот,който със сигурност го е имала и тя......Не се чувствай виновна,насаждането на вина от нейна страна е начин да те манипулира,не го позволявай ......Ще ти трябва смелост и мъдрост,за да се справиш с тази ситуация,за това се стегни и погледни реално на нещата,годините си минават, за да ги губиш по този нелеп начин......Всички които имаме деца ги обичаме и ни се иска цял живот да са до нас,но и всички знаем истината,че идва ден в който те трябва да поемат по своя път,не можем да вървим срещу природата и житието....
Виж целия пост
# 12
17 март 2008, 10:05 ч.
Благодаря на всички за съветите и подкрепата.
Аз съм водила много пъти с нея този разговор и след известно време историята се повтаря. Мисля, че ако поне си намери приятел, на който да обръща внимание, няма да е толкова "вперена" в мен. Вече наистина незнам. А лошото е, че тя дори няма една приятелка, с която да отиде на кафе. Прибира се от работа и не мърда от къщи, зорлем я карам да отиде на фризьор, или да си купи дрехи. Абе сложно е положението, но се надявам да се оправят нещата. Още веднъж благодаря
Виж целия пост
Аз съм водила много пъти с нея този разговор и след известно време историята се повтаря. Мисля, че ако поне си намери приятел, на който да обръща внимание, няма да е толкова "вперена" в мен. Вече наистина незнам. А лошото е, че тя дори няма една приятелка, с която да отиде на кафе. Прибира се от работа и не мърда от къщи, зорлем я карам да отиде на фризьор, или да си купи дрехи. Абе сложно е положението, но се надявам да се оправят нещата. Още веднъж благодаря
# 13
17 март 2008, 10:11 ч.
Не мисля, че си лоша. Това, което прочетох ми е до болка познато, но като че ли с годините просто свикнах, доколкото е възможно това. Сега просто се старая да отделям повече време на семейството си /макар, че съпругът ми все още и се връзва/ и не отдавам такова значение на капризите и манипулаторските и опити. Вярно дразни ме понякога, но поне е далече и телефонните разговори с чужбина са скъпи 
Желая ти да намериш сили да излезеш от това положение, но не се заблуждавай, че самостоятелното жилище и разстоянието ще промени нещо. Промяната трябва да стане първо в теб. Трябва да си по-твърда в отношенията ви, въпреки че сигурно ще те обвини в егоизъм и ще ти препише всички лоши качества, за които се сетиш. Успех!
Виж целия пост
Желая ти да намериш сили да излезеш от това положение, но не се заблуждавай, че самостоятелното жилище и разстоянието ще промени нещо. Промяната трябва да стане първо в теб. Трябва да си по-твърда в отношенията ви, въпреки че сигурно ще те обвини в егоизъм и ще ти препише всички лоши качества, за които се сетиш. Успех!
# 14
17 март 2008, 10:15 ч.
Дали ще си намери приятел или не, си е неин личен избор,има жени,които прекарват живота си в самота.....,ти трябва да отговаряш за собственото си поведение и цели в живота....,по добре я дари с едно внуче,за да си осмисли свободното време.....и да не се чувства толкова самотна. 
Виж целия пост
Препоръчани теми