И аз пускам темата анонимно. Не защото е пързалка, а за да не бъда разпозната.
Историята - женени сме от 2 години, имаме прекрасно хлапе. Аз съм втората съпруга. От първата няма деца. Има само един нещастен брак, в който е вложил много, но е получил само болка и унижение.
Аз бях неговата гордост - хубава, умна, жената, която го дари с дете. Той ме обичаше. Твърди, че още ме обича. Постигна много в последните 2 години. Смея да твърдя, че заслугата в голяма степен е моя. Аз бях тази, която го подкрепяше и го убеждаваше, че от него има смисъл и може да стигне далеч.
Всеки ден ми показваше, че за него няма нищо по-важно от това да сме заедно. До скоро.
Работата го погълна. Изцяло. От работа няма време за нищо. Не ходим никъде заедно. На 8 март го молих цял ден да отидем някъде, накрая все пак отидохме и през цялото време обясняваше колко по-добре щеше да бъде ако си бяхме останали вкъщи.
Аз непрекъснато го отрупвам с внимание - често му купувам разни малки подаръчета, правя му страхотни изненади за различни поводи. От негова страна - нищо. Само приказки колко е изморен, колко срещи е имал и колко ще има утре.
Често пътува в командировки из страната с колежка. Мислех, че имат връзка (имах конкретни повводи да го мисля). Разбрах и съм сигурна, че съм се лъгала.
Вечер не говорим. Гледаме телевизия. Секс правим ако аз поема инициативата. До преди няколко месеца беше ненаситен.
Твърди, че ме обича. Правим опити дори за второ дете. Но тази обич, за която говори, не я усещам в действията му, в поведението му. Не искам да бъда мнителна. Никой не обича мнителните хора. Искам да го накарам да ме забележи отново. Как?????
Виж целия пост
Историята - женени сме от 2 години, имаме прекрасно хлапе. Аз съм втората съпруга. От първата няма деца. Има само един нещастен брак, в който е вложил много, но е получил само болка и унижение.
Аз бях неговата гордост - хубава, умна, жената, която го дари с дете. Той ме обичаше. Твърди, че още ме обича. Постигна много в последните 2 години. Смея да твърдя, че заслугата в голяма степен е моя. Аз бях тази, която го подкрепяше и го убеждаваше, че от него има смисъл и може да стигне далеч.
Всеки ден ми показваше, че за него няма нищо по-важно от това да сме заедно. До скоро.
Работата го погълна. Изцяло. От работа няма време за нищо. Не ходим никъде заедно. На 8 март го молих цял ден да отидем някъде, накрая все пак отидохме и през цялото време обясняваше колко по-добре щеше да бъде ако си бяхме останали вкъщи.
Аз непрекъснато го отрупвам с внимание - често му купувам разни малки подаръчета, правя му страхотни изненади за различни поводи. От негова страна - нищо. Само приказки колко е изморен, колко срещи е имал и колко ще има утре.
Често пътува в командировки из страната с колежка. Мислех, че имат връзка (имах конкретни повводи да го мисля). Разбрах и съм сигурна, че съм се лъгала.
Вечер не говорим. Гледаме телевизия. Секс правим ако аз поема инициативата. До преди няколко месеца беше ненаситен.
Твърди, че ме обича. Правим опити дори за второ дете. Но тази обич, за която говори, не я усещам в действията му, в поведението му. Не искам да бъда мнителна. Никой не обича мнителните хора. Искам да го накарам да ме забележи отново. Как?????
Ядосвам се и се дразня на най-невероятни неща. Още повече се изнервям, заради това, че малко се виждаме с мъжа ми. Обаче четейки тук из форума стигам до извода, че сегашния живот е напрегнат и трябва да правим много компромиси, за да върви семейството. 