Беше приятна лятна сутрин,която никога няма да забравя.Калина ставаше точно на 40 дни.Бях организирала подобаващо празненство за едно мечтано,чакано и специално бебе.Храната и украсата ме чакаха в просторния апартамент на майка ми,а Калина подремваше с красива бяла рокличка в скута ми.Докато чакахме да дойдат да ни вземат и откарат на празненството седнах да прочета линк,който една приятелка ми прати.Статията беше за естествено раждане,но беше толкова дълга че просто почнах да я разглеждам без да чета.Спрях се на заглавие „бебета без памперси”.Бях чела по време на бременността си за това,но сега изведнъж ме осени вдъхновението-скокнах,взех едно легенче и подканих дъщеря си:”пиш”.Бях много плаха,защото се опасявах от провала,но тя дори не се напъна-просто бебето ми се изпишка точно както аз правя това.В този момент целия свят се промени за мен.Цялото усещане за бебето като за незавършено болно същество,което ми създава купища допълнителна работа, изведнъж се пукна като балон и аз ужасно се засрамих,защото държах в ръцете си разумно създание, заслужаващо моите уважение и внимание.
Не замених веднага памперсите, първо от несигурност, второ,защото бях убедена, че при миг невнимание от мен, ще изпомокри целия апартамент.Някак естествено, обаче, памперсите намаляха,а аз разбирах колко глупави са били страховете ми.Надраснах стереотипа водена от моето бебе.Така постепенно парите за памперси ги вместих за по-скъпи бебешки роклички, при вида на които всеки въздишаше.Моята принцеса ставаше все по-специална,лъчезарна и самоуверена.След около 5ти месец започна да плаче ако се опитам да и сложа памперс.На 6 месеца (от раз) вече се отнасяше коректно към гърнето си,а на 7 се научи да си маха памперса, веднага щом го сложа, и да го захвърля.Някъде там се научи и да се опитва да си вдига гащичките след като приключи дейноста си.
Много е неловко да си различен.Но най-неловко ми ставаше,когато жени в майчинство ме питаха как се справям и с ЕБХ (естествена бебешка хигиена) и със студентството си.Случвало ми се е да се уплаша, че няма да се справя и да се наканя да върна памперсите,но щом махнех първия и видех запареното дупе на дъщеричката си, ми минаваше и спираше да ми пука тотално за дюшека,паркета,килима и дрехите.Понякога за всеобщ смях напишкваше я татко си,я мен,я кревата си,но вината си е в мен,защото почти винаги разбирам кога това ще се случи,а и никак не може да се сравни с гледката на наакан памперс. Както и напълно се компенсираше от удоволствието да наблючаваш връткащото се голо прохождащо дупенце.
Не ме разбирайте поглешно-аз не агитирам,не рекламирам,не моля.Просто споделям.Моята дъшеря не е нещо необикновено,но ме дарява с усмивка и поглед пълен с облекчение и благодарност след поредната спечелена точка над легенчето,защото съм там с нея,за да споделя победата и.
*Моля за извинение,но използвам жаргонно думата „памперс” вместо пелени за еднократна употеба.Използваните от мен пелени са от друга по-евтина марка.