Какво ви помогна в най-тежките дни?

Публикувана: 2 апр. 2008, 15:22 ч.
Последно мнение: 1 май 2008, 16:06 ч.

3 935
46

I

2 апр. 2008, 15:22 ч.

В петък загубих мама.Тя беше уюта и красотата в живота,най-добрата ми приятелка.Беше изключително честен и добър човек,с прекрасна усмивка.Ако сте имали,какво ви помогна да преживеете подобна загуба?Опитвам се да правя нещо по цял ден,да съм заета.Оправям и нейните неща,но е тежко,много тежко.Моля ви,кажете как се справихте?Как намерихте сили,за да продължите?
И ако някой е сънувал близък,който му е казал нещо...нещо,което му е показало,че душата не умира,моля ви,споделете!Искам да знам,искам да видя светлина

Виж целия пост

# 1 2 апр. 2008, 15:33 ч.

Миличка, много съжалявам за загубата и те разбирам напълно spoko

spoko

.
Преди петнадесет дена загубих баща си, ей така, внезапно ,без да е боледувал . Cry

Cry

Почувствах се ограбена...
Много е тежко ,боли ,но трябва да се научим да живеем с болката, друго не ни остава.
Как се справям ли ,както мога ,имам приятели, на които разчитам ,подкрепям мама ,защото тя е съсипана.....
Опитвам се да и отклоня мислите, като я провокирам към хубави спомени....
Тогава живваме и двете....... сякаш е сред нас.
Разглеждаме снимки и си разказваме какво сме изживяли заедно.
Ще видиш светлина ,животът е пред теб и колкото и да боли ,той ти е даден да го изживееш ,въпреки всичко Hug

Hug

.

Виж целия пост

R

# 2 2 апр. 2008, 15:36 ч.

Съжалявам

Hug

На мен специално точно след загубата - нищо. Времето обаче лекува и такива рани, не съвсем без белези, но успешно.
Помисли си, че си щастлив човек като си имала такава майка.
Имаш една мечешка прегръдка от мен. Животът е много красив и продължава.

Виж целия пост

# 3 2 апр. 2008, 15:37 ч.

Ира, моите съболезнования!!! Много съжалявам!
Аз намирах подкрепа в моите приятели. Без тях трудно бих се изправила в такива моменти. Но това трябва да се прижевее, да мине време... не минава ей така!
Не съм губила родител, преди две години загубих втората съпруга на баща ми от коварна болест. Разликата е огромно от това да погребеш майка или баща, убедена съм, че е така!
Не знам какво да ти кажа, не се затваряй в себе си, само това не прави!!!
Ох, много ми е тежко да пиша! Прегръщам те!

Аз често сънувам моят брат, който е Ангел сега. Отишъл си е преди да се родя аз, бил е на една годинка. Винаги в моите сънища беше облечен в бяло и се усмихваше.

Виж целия пост

Потребител

# 4 2 апр. 2008, 15:46 ч.

Моите съболезнования за загубата ти. Flowers Rose

Flowers Rose

Flowers Rose

Когато почина баща ми мъката бе толкова огромна,че дори не осъзнавах, че случилото се е безвъзвратно.В главата ми звучеше единствено песента 'Среща' на Щурците, която ни свиреше на китарата, когато със сестра ми бяхме малки и не можех да спра сълзите си .Болката от загуба на толкова близък човек е толкова огромна, че чак задушава...С времето силата и намалява, но липсата на този човек остава завинаги.Баща ми ми липсва и в трудните, но най-вече в хубавите моменти.Тъжно ми е ,че не можа да присъства на сватбата ми и да се порадва на внука си, който има неговия характер, липсва ми всеки път, когато се съберем на вечеря у дома...Сънувам го често, може би това е единствения начин да 'контактуваме' по между си.
Как продължих?Наложи ми се.
Истината е, че живота продължава и ние няма как да спрем да живеем, заради болката от загубата. Налага се да продължим и да бъдем силни, заради близките ни, за да си даваме взаимно опора и утеха.
Изживей мъката си и не я подтискай. Желая ти скоро да успееш да намериш сили в себе си и да продължиш напред. Ако искаш да направиш нещо за майка си-бъди честен и добър човек като нея и възпитай по този начин и децата си.Сигурна съм, че това е единственото нещо, което тя би искала за теб.

Виж целия пост

# 5 2 апр. 2008, 15:53 ч.

Много съжалявам за загубата ти, мила! Разбирам те напълно! Аз изгубих цялото си семейство и знам много добре какво е. Единствено времето помага, но със сигурност няма да спреш да изпитваш болка, мислейки за майка си и в бъдеще. Но ще е по-поносима. Изживей си мъката, това е нормално, но същевременно се старай да не се потапяш изцяло в нея. Хубаво е, че се опитваш да се занимаваш с нещо, това е правилния ход. Не се изолирай, това е много важно! А сили да издържиш ще намериш, повярвай ми, най-малкото защото нямаш друг избор. Ще се справиш и ти, както са се справили всички изгубили важен човек. Ще видиш, че живота си продължава. И някой ден ще се усмихваш пак. Бъди сигурна, че майка ти иска да се усмихваш, а не да плачеш! И не търси знаци и сънища. Приеми, че живота просто приключва за всички нас един ден. Примамливо е да се вярва в прераждането, в рая и в тем подобни неща, но според мен това са залъгалки за нас, живите, за да понесем по-леко болката. От всичките си мили, любими и близки хора, които изгубих, а те не са малко, не съм получила никакво известие и потвърждение на тези теории. Затова и не вярвам в тях. Но на теб, ако такава вяра ти помага, вярвай, и дано скоро се почувстваш по-добре. Съчувствам ти искрено и те прегръщам!!!

Виж целия пост

N

# 6 2 апр. 2008, 16:02 ч.

и аз съжалявам за майка ти Cry

Cry

Ulia го е казала много точно :

Цитат

.Болката от загуба на толкова близък човек е толкова огромна, че чак задушава...С времето силата и намалява, но липсата на този човек остава завинаги

две години минаха от смъртта на татко,болката понамаля ,но празнината си остава.нищо не е същото...

Виж целия пост

# 7 2 апр. 2008, 16:09 ч.

Съжалявам за загубата ти, мила Ира Sad

Sad

Знам колко ти е тежко и колко много боли, времето ще посмекчи болката, но тя никога няма да си отиде напълно, и знаеш ли...това е хубаво, защото винаги ще ти напомня за този човек, когото си обичала с цялото си сърце. Винаги ще е в теб, в мислите ти...Нали така продължават да 'живеят' тези, които безвъзвратно сме изгубили. Хубаво нещо е спомена, дори когато ни носи болка...
Прегръщам те! Hug

Hug

Виж целия пост

L

# 8 2 апр. 2008, 17:21 ч.

мама почина преди 7 месеца. не се справям. още чакам да се върне

Виж целия пост

V

# 9 2 апр. 2008, 17:49 ч.

Тъжно.....
Получи се така, че загубих и двамата си родители......... и си спомням, че първите дни се чувствах все едно не съм от тази планета, близките ми места ми се струваха като непознати такива. Знаеш ли, майка ти би се радвала да си силен човек. Ние оставаме за още малко тук и ще се видим отново с тях. Вярвам го.
Hug

Hug

Виж целия пост

# 10 2 апр. 2008, 17:55 ч.

Цитат на: ira_d в ср, 02 апр 2008, 15:22

В петък загубих мама.Тя беше уюта и красотата в живота,най-добрата ми приятелка.Беше изключително честен и добър човек,с прекрасна усмивка.Ако сте имали,какво ви помогна да преживеете подобна загуба?Опитвам се да правя нещо по цял ден,да съм заета.Оправям и нейните неща,но е тежко,много тежко.Моля ви,кажете как се справихте?Как намерихте сили,за да продължите?
И ако някой е сънувал близък,който му е казал нещо...нещо,което му е показало,че душата не умира,моля ви,споделете!Искам да знам,искам да видя светлина

Миличка,приеми и моите съболезнования.
Естествено,че душата е безсмъртна и майка ти е на небето при Господ.
Някой ден всички ние ще бъдем там и ще се видим с всичките си любими същества.
Прегръщам те!

Виж целия пост

бъръльо-бъръльо

Потребител

# 11 2 апр. 2008, 18:10 ч.

Моите съболезнования!
Миличка, нямала съм подобна загуба, поне не чак толкова тежка. Загубих баба си и дядо си за една година, а тогава живеех само с тях. Останах сама в България на 23 години. При мен и двата пъти първа дойде апатията, само леки пристъпи на разтърсваща мъка, и пак апатия. С времето болката нарастна, пуснах я, но се научих да я приемам. Още ме боли, като си ги спомня, но вече с радост си припомням тези двама обичани хора. Понякога ги сънувам.
Прегръщам те силно и ти желая много сила за да продължиш щастливо напред!
Катя

Виж целия пост

O

# 12 2 апр. 2008, 19:03 ч.

Цитат на: damayanti в ср, 02 апр 2008, 17:55

Цитат на: ira_d в ср, 02 апр 2008, 15:22

В петък загубих мама.Тя беше уюта и красотата в живота,най-добрата ми приятелка.Беше изключително честен и добър човек,с прекрасна усмивка.Ако сте имали,какво ви помогна да преживеете подобна загуба?Опитвам се да правя нещо по цял ден,да съм заета.Оправям и нейните неща,но е тежко,много тежко.Моля ви,кажете как се справихте?Как намерихте сили,за да продължите?
И ако някой е сънувал близък,който му е казал нещо...нещо,което му е показало,че душата не умира,моля ви,споделете!Искам да знам,искам да видя светлина

Миличка,приеми и моите съболезнования.
Естествено,че душата е безсмъртна и майка ти е на небето при Господ.
Някой ден всички ние ще бъдем там и ще се видим с всичките си любими същества.
Прегръщам те!

И аз те прегръщам.
МОЙТЕ ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ!

Виж целия пост

G

# 13 2 апр. 2008, 19:29 ч.

Прегръщам те силно! Приеми и моите съболезнования...

Бъди сигурна, че майка ти не изчезва с тялото си. За това има много и красноречиви доказателства.
На нея, както и на теб в момента и е трудно и объркано. Помогни и да отлети свободна, като и покажеш обичта си. Ако страдаш - и тя ще страда, че ти причинява тази болка. Припомни си всички моменти прекарани заедно и и благодари за това, че е била най-прекрасната майка на света! Тя има нужда от това сега - да знае, че си е "свършила работата тук" и може спокойна да си отиде.
Освободи я! Нека полети спокойна - тя го заслужава!
Така мисля аз.. и накратко казано - така усещам нещата...

Ако ти е интересно прочети "Тибетска книга за живота и смъртта" и "Тибетска книга на мъртвите"

Аз ги препрочитах, когато баба, която беше повече от приятел за мен си отиде.
Не казвам, че спря да ме боли или че някога ще спре, но ми помогна ...

Виж целия пост

Н

# 14 2 апр. 2008, 20:38 ч.

Ира.....болката ти е още ужасно "гореща".... няма какво да ти кажа. Нищо не може да я потуши..

По- поносимото е, че след месеци и години поутихва.., но не дотам.. не дотам. Винаги боли.

За да съм полезна.. в този момент .., понеже ти движиш нещата., за съжаление- Всяко предеклариране на нещата в Данъчното е в срок от 6 месеца от датата на.. загубата Ви. Било то коли, имоти. Пиши ми ако се затрудниш, независимо в кой град си.
остави го за после., за след месеци.. декларирането- Аз така направих..., когато изпратих татко. много болка ми костваше.
Съжалявам... искрено , дръж се!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Липсват ли ви починалите ви близки?

8 305
54

Актуални теми и общи дискусии

Намерихте ли щастието?

5 791
140

Лични и семейни отношения

За любовта и призраците от миналото

3 289
10

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.