За това, как да разпознаеш българина в странство

Българките обикновено са хубави, спретнато и добре облечени, обеzателно с обръснати крака и подмиШниzи, и слаби, та слаби.

А българите тропат по масата и чакат салатата и ракията.

Да така си е нищо че аз си нямам българче в къщо съдя по родителите си.

Е, не, не мога да не кажа и аз, колкото и да ме човърка, че не е хубаво така... ми не мога пък, ще си кажа...

Мъжът ми има един колега, базиран за сега на острова, но в друг град от нашия. Та този колега е най-живия пример за булгар в странство. Ще спестя името му, но да го наречем например Бат Гошо. Та Бат Гошо е тук на хотел и експенсис за сметка на фирмата от първите си дни на пребиваването си в Англия. Хотела е Хилтън. Тъй като на Бат Гошо пределно му е ясно, че след няколко седмици ще мине на пардийми и тогава ще може да спести чистите каймета решава да се позапаси с консерви и буркани за дните след това. И се почва едно мъкнене и складиране под леглото в хотела. (Горките камериерки, какво ли са си помислили!). Идва денят в който човекът ще се мести. Наема един каб и започва да товари торбите от теско. Шофьора го гледа изпод вежди и пита... ама има ли още, а Бат Гошо се притеснил да не би да не иска да го чака и ангажирал всичките момичета от рецепцията на хотела да носят торбите с него...
Това е случка номер 1. По принцип него не го тревожи да си ги разправя сам и да се чуди на странността на англичаните.
Случка номер 2. Водомерите.
Като един себеуважаващ се и отракан родолюбец, човека верен на принципите си от бе-ге-то решава един ден, че плаща прекалено много вода. И решава да прибегне до стария изпитан начин, око да види ръка да пипне т.е. с две думи да си засече водомера. Да ама тцък. Като се е набутал за по ефтинко в блокче из централните улици на града се оказало, че има доста водомери. Изобретателността му стига до там, че да започне да спира един по един водомерите и да се качва до апартамента си и да проверява дали има вода у тях и спреният водомер неговият ли е. И така на целия блок... не знам на кой път е уцелил, но ние така се смяхме...
Ако ви е интересно имам още много истории, които повярвайте ми, нямам дар словото да разкажа така както трябва, аз лично се напикавам от смях всеки път като чуя нещо ново за този тъй ценен роден уникат. 

Преди доста години, моя леля, пристига млада булка в Англия. Видяла жената едни ееедри семки в свекърва си и бая им се зарадвала. Виждайки я как чопли семките, свекървата изпаднала в тих ужас, че снахата яде храната на папагалчета й

Стела, аз нямам папагали, обаче не знаех че точно този е слънчогледа за тях
С мама посещаваме един от турксите магазини, а тя ми мрънка от поне 1 седмица да си почопли слънчоглед (случката става още съм бременна с щерката)
Гледам аз в магазинчето точно от тоя едрия слънчоглед и купувам.
Изпекох го и го връчих на мама да чопли, добре ама той пак твърд еидн такъв и тя ми мрънка къв е тоз слънчоглед, изпотроших си зъбите с него.
После случайно разбрах къде е ключа за бараката и сега като идва и купувам готов обелен а тя пак мрънка - разваляла съм и удоволствието от чопленето

Тук продават и по-дребни, но изри4но пише not for human consumption, щото американците понякога използват семки при готвенето, та да не се объркат нещо 

Чопленето на семки е много популярно сред американците  като ходят по стадионите да гледат я бейзбол, я футбол

Елфче, разказвай! Спуквам се от смях!!!!!!!

А тук момичета, освен чопленето на "папагалските" семки, са популярни и динени семки. Нямам идея как успяват да ги чоплят. Имам приятелка (българка), която много си ги тачи, защото си изкарвала всичките нерви в/у тях.

Леле, това сигурно е зъботрошачка!

хахаахахахахахахах е това е точният коментар

Ако не съм по темата да ме прощавате, ама...

Случка номер 3. Телевизора.
На Бат Гошо брат'чеда го работи телевизионен техник в Лондон. И квото падне старо го поправя и така скалъпил едно телевизорче и го подарил на Батката. Да ама той трябвало с него от Виктория да се замъкне на север със въпросната придобивка. Пристига той на автогарата минутка преди часа, да ама рейса тъкмо потегля. Представете си огромен българин присвил се под формата на мотокарче и прикрепящ с две ръце на гърба си телевизор. Автобуса тругва на ляво, той по него, шофьора на дясно, той пак по него... водача го пита - ти кво искаш бе, а той ми да са кача - къде ше ми избягаш, аз просто трябва да се кача и това е! Нема да мръднеш от тук без мен.  

това защо ли ми заприлича на историйката с киличето и бай Ганьо.....

Як купон! А тоз "булга" какво работи? (Честно казано, горката му жена!)
И вие откъде ги знаете тези случки? Той ли ви ги разправя?