Много мои приятелки са бременни в момента и покрай тях се сещам за времето, когато се роди Габи. А вчера като я гледах да спи се сетих за първата нощ, когато се прибрахме от Шейново в къщи. Аз много се притеснявах, какво ще стане, бебето ще се буди ли, ще плаче ли...И въпреки, че майка ми спеше в другата стая, а мъжа ми до мен се чувствах безпомощна все едно съм сама и се очаква само аз да се справя защото вече аз бях майката 
А бебо се събуди само веднъж, папка и заспа пак.
Много мило ми стана като се сетих. Споделете и вие как беше при вас. На бъдещите млади мами сигурно ще им е интересно.
Виж целия пост
А бебо се събуди само веднъж, папка и заспа пак. Много мило ми стана като се сетих. Споделете и вие как беше при вас. На бъдещите млади мами сигурно ще им е интересно.
беше много хубаво . 
) и с таткото кръжахме около него през цялото време,то не бе разхождане,гушкане,люшкане...Само кърменето като че ли го успокояваше,след това заспиваше за цели 30 минути... 
.Сега с умиление си спомням за тези моменти,а тогава ми беше толкова тъжно и трудно,така се страхувах че не можем да успокоим малкото ангелче 
и се чудех защо това бебе реве така неистово, а в болницата всичко беше наред 
А и без това, докато я къпеше направи безуспешен опит да я удави. 
Всяко нейно изсумтяване ме страскаше, бях като пренавита пружинка и мислех, че никога вече няма да имам здрав и спокоен сън като преди.... Не беше вярно 
,е такива емоций,но като цяло първия месец ми беше най-тежък,после свикнахме един с друг и сега вече си спомням с умиление за тогава!