Хм, как да го кажа...Хайде направо да си попитам - какво правите, когато някой ви хване на телефона и започне да ви надува главата с разни неща, които изобщо не ви интересуват и това продължи дълго време - половин, даже един час и не успявате нито да отклоните темата, нито да приключите по някакъв тактичен начин разговора. Още по-лошо - понякога събеседникът откровено ви нервира с това което държи на всяка цена да ви каже, а на вас даже не ви се занимава да спорите с него, защото знаете, че е безмислено. Просто искате да се откачите от телефона и да намерите спокойствието, което сте имали преди фаталния звън. Аз си имам периодично подобни нашествия и пробвам различни тактики, но нещо не успявам да бъда особено ефикасна и често се натоварвам. Пробвала съм следните неща :
- отстранявам слушалката от ухото си на безопасно разстояние така че да не чувам всичко това което ме дразни и си пускам нещо по телевизията като от време на време се включвам с разни неопределени думи като : аха, мм и подобни нечленоразделни. Понякога се получават неловки паузи, защото губя връзката, но така или иначе съм забелязала, че въпросният досадник всъщност изобщо не се интересува от мнението ми, така че явно моята липса на участие в разговора не му пречи. Така или иначе обаче трябва да съм нащрек половин-един час докато накрая си кажем бленуваното "дочуване".
- когато просто вече започна да не издържам, ползвам изтъркани техники като : "Ало, ало, алооо, не чувам, връзката прекъсна..." или " батерията на телефона ми свършва, трябва да прекъсваме" или " аууу, детето разля вазата и цялото е мокро, оставям те, чао, целувки, много съжалявам" и хоп затварям.
Проблемът е, че не мога всеки път да правя това, защото иначе става подозрително. Понякога пък си мисля, че по-добре е да стане подозрително, пък дано отсрещната страна се усети. Или пък дали не трябва да се науча да бъда по-директна, въпреки че и това съм пробвала, но както казах събеседникът въобще не чува какво казвам, нито пък ми оставя и една секунда да вметна нещо, камо ли пък да направя завой в разговора и да го приключа. Вие имате ли подобни ситуации и как се справяте?
Виж целия пост
- отстранявам слушалката от ухото си на безопасно разстояние така че да не чувам всичко това което ме дразни и си пускам нещо по телевизията като от време на време се включвам с разни неопределени думи като : аха, мм и подобни нечленоразделни. Понякога се получават неловки паузи, защото губя връзката, но така или иначе съм забелязала, че въпросният досадник всъщност изобщо не се интересува от мнението ми, така че явно моята липса на участие в разговора не му пречи. Така или иначе обаче трябва да съм нащрек половин-един час докато накрая си кажем бленуваното "дочуване".
- когато просто вече започна да не издържам, ползвам изтъркани техники като : "Ало, ало, алооо, не чувам, връзката прекъсна..." или " батерията на телефона ми свършва, трябва да прекъсваме" или " аууу, детето разля вазата и цялото е мокро, оставям те, чао, целувки, много съжалявам" и хоп затварям.
Проблемът е, че не мога всеки път да правя това, защото иначе става подозрително. Понякога пък си мисля, че по-добре е да стане подозрително, пък дано отсрещната страна се усети. Или пък дали не трябва да се науча да бъда по-директна, въпреки че и това съм пробвала, но както казах събеседникът въобще не чува какво казвам, нито пък ми оставя и една секунда да вметна нещо, камо ли пък да направя завой в разговора и да го приключа. Вие имате ли подобни ситуации и как се справяте?
Изключително е досадно да звъниш и да не ти вдигат, знам, но така правя. Не и с най-близките, обаче.
/