малкото бебе и кошмарите на баткото

  • 948
  • 12
момичета, търся съвет...

преди появата на бебето големият ми син нямаше кой знае какъв проблем да заспи вечер... дотогава спяхме в една стая... но с идването на новото попълнение решихме аз и бебчо да спим в отделна стая, а големият да спинка с тати, за да има поне двама понаспали се в семейството...

и така, вече един месец, баткото всяка вечер реве неистово, вие и се дере, вика ме да отида при него, когато излизам от стаята се вкопчва в мен и започва да ме моли да остана при него... започна да сънува кошмари и от няколко вечери твърди, че не иска да ляга да спи, защото някой ще го изяде... поради тази причина отказа напълно и следобедния сън...

честно казано съм в чудо и не знам как да постъпя...

цялата дандания вечер трае около пет минути, докато заспи изтощен от рев, но тези пет минути са много тежки...

а вечер цялото ми внимание е насочено към него, четем книжка преди сън, редим мозайки, гушкаме се, обаче не и не... не ми се иска да започна да лягам при него в стаята да го приспивам... или пък може би трябва?!? но пък понякога точно тогава бебето започва да реве от глад или от колики и положението се усложнява...

как да помогна на детенце, защото явно го изживява тежко, визирам кошмарите, преди никога не ги е сънувал...

искам да чуя вашите мнения... някой бил ли е в подобна ситуация...  благодаря предварително...
Виж целия пост
# 1
Имаш три възможни избора:
1. Двете деца заедно, ти и татито - отделно. Тогава може [да се опиташ] да му кажеш, че е вече голям - толкова, че всички лоши неща се плашат от него и дори може да пази малкото бебе, което нищо не може само. Може да проработи, може и не, но поне няма да се чувства ощетен от малкото.
2. Да се съберете всички като Дядовата Ръкавичка.
3. Да продължиш да тормозиш детето.


Няма да "премине". Това е напълно нормална ревност, която, понеже е неприемлива за "разума" на детето, се превръща в... абе, тук можеш да си препрочетеш Чичко Фройд - във всеки случай, поне според мен, е абсолютно непрепоръчително такова отношение към мъничето.

Ако си имала такива планове, трябвало е мноого по - рано да отделиш голямото дете... а изобщо, не ми се вижда удачна идея децата да спят при родителите си, още по - малко да се озовават "между" - да разделят - съпрузите.
Виж целия пост
# 2
Не съм бил в подобна ситуация, но ще кажа аз как бих постъпила в такава. Най-добре спете с баткото в една стая. Наистина бебето ще го буди през нощта, но поне няма да сънува кошмари. След време може пак да пробваш да го отделиш. Може наистина да го е страх детето без теб, а не просто да ревнува.
Виж целия пост
# 3
Трябвало е да преместиш баткото в отделна стая преди появата на бебето, чудя се как изобщо ти е хрумнало, че той ще е съгласен изведнъж да си гушнеш бебето и да си идете във вашата стая и той да няа нищо против.
Каката си спеше в бебешка стая / преходна със спалнята/, но два месеца преди да се роди малката я преместихме съвсем в друга стая, бъдещата детска за двете. Сега бебето спи в бебешката стая, каката в голямата детска и няма проблем.
Аз бих взела двете деца и с тях, а таткото ако иска да спи отделно, или четиримата накуп, но аз лично не си падам по варианта "заедно в люлката".
Виж целия пост
# 4
от самото раждане ние спим всички в една стая -ако таткото иска спокойствие  -да си ходи в другата стая.
интересното е че много, ама много рядко се будят един друг. обикновено единият реве,а другият сладко си спи.
точно за да избегна тези проблеми за които пишеш реших да сме заедно - долепила съм леглата на двамата до нашата спалня и си реших проблема и с кърменето и с баткото който често се будеше нощем и само като ме видеше и заспиваше пак. ако не бях до него - ревеше докато дойда.
реших че спокойствието на всички ни е по важно от идеята да науча баткото да спи сам точно в този момент.
от опит научих че за всичко си има време - и сега си чакам момента в който ще мога да го отделя и него и нея в стая (няма да е близката година, защото още я кърмя и смятам още да я кърмя - поне до 1,5 година)

успех!
Виж целия пост
# 5
от самото раждане ние спим всички в една стая -ако таткото иска спокойствие  -да си ходи в другата стая.
интересното е че много, ама много рядко се будят един друг. обикновено единият реве,а другият сладко си спи.
точно за да избегна тези проблеми за които пишеш реших да сме заедно - долепила съм леглата на двамата до нашата спалня и си реших проблема и с кърменето и с баткото който често се будеше нощем и само като ме видеше и заспиваше пак. ако не бях до него - ревеше докато дойда.
реших че спокойствието на всички ни е по важно от идеята да науча баткото да спи сам точно в този момент.
от опит научих че за всичко си има време - и сега си чакам момента в който ще мога да го отделя и него и нея в стая (няма да е близката година, защото още я кърмя и смятам още да я кърмя - поне до 1,5 година)

успех!

Същото е положението и при нас.За щастие бебето вече не плаче нощем,но дори когато плачеше първия месец,кката не се е будила.Аз много се притеснявах как ще се наспива Ния,не съм и помисляла да я отделям,по-скоро тати и бебчо мислехме да са отделно и да ме викат само за кърмене,но не се наложи.Съберете се заедно и ще видиш в един момент,че кошмарите ще изчезнат.Когато забременях,приспивах Ния всяка вечер(по нейно настояване-беше ми мноооого досадно),а сега сама пожела да заспива без мен,явно видя,че бебето не е чак такава конкуренция.
Виж целия пост
# 6
Честно казано, разбирам баткото. Той се чувства ощетен явно. Пробвайте варианта да се приучи да спи сам в стая или спете четиримата заедно.
Виж целия пост
# 7
Децата трябва да спят отделно още след прибирането от болницата.
Сега ще ви е по-трудно.
Виж целия пост
# 8
Децата трябва да спят отделно още след прибирането от болницата.
Сега ще ви е по-трудно.
И впоследствие да ядат на отделна маса Mr. Green
Виж целия пост
# 9
Всички промени "към лошо" се правят преди появата на бебето. След неговата поява всичко трябва да е в плюс на по-голямото дете за да няма ревност.

Моят съвет е да спиш с двамата в една стая (ако на таткото му е дълбок съня и той в кюпа), докто преминат коликите на бебето. После двамата- сами в стаята.
Нашият батко никога не се е будел от плача на бебето. Само в началото, докато свикне за 1-2 нощи.
Изнасях се през ноща с бебока в спалнята, защото за него нямаше място на леглото, а трябаше да го кърмя.
После таткото се изнесе в спалнята, а аз спях с двамата в стаята- бебока в леглото си, а аз в леглото на баткото. След това се изнесох от леглото на баткото и сега спят двамата сами в стаята, без да ги приспивам и съм там. Лягат, гася лампата и заспиват.
Общо взето вниманието ти трябва да е към по-голямото дете и то да е приоритет. За да нямаш проблеми после. Бебето още е малко, докато баткото е голям, разбира и има нужда от повече нежност, обич, разбиране. Както досега разказвах на приятелка, че малкото милото "само се гледаше" до сега. Чак от месец месец и нещо изисква повече гушкане, занимания, игри и непрекъснати нежности. Но баткото ни вече е обработен и не ревнува грам. Даже, ако се забавя с нещо, идва и ме вика да гушкам бебето, че плаче и го боли Simple Smile
Така, че мисли първо за баткото и после за бебето. Бебока се адаптира бързо според ситуацията и не протестира къде и с кого ще спи.
Виж целия пост
# 10
Децата трябва да спят отделно още след прибирането от болницата.
Сега ще ви е по-трудно.
И впоследствие да ядат на отделна маса Mr. Green

Разбира се, че трябва да си спят отделно - всеки да си знае леглото, и стаята. А що се отнася до храненето - бебетата първо ядат в специални бебешки столчета - определено отделни, да, в последствие - на малки масички, с малки столчета, съобразени с техния размер - и да, не е нужно и родителите да седят по земята - а на голямата маса - когато сами поискат и когато са достатъчно големи (на размер) за да им е възможно.
Виж целия пост
# 11
момичета, благодаря на всички ви  Hug

да, наистина, отчитам като огромна грешка от моя страна, че не съм направила тази промяна преди появата на бебето  Confused

засега вариантът да отделим двамата в отделна стая ми се струва немислим, бебето цяла нощ реве, яде на три часа, след това по час и половина се успокояваме, сменяме памперси, изключено е баткото да не се събуди...

най-разумно ми се струва да приспивам баткото и след това тихомълком да се изнасям... и веднага щом бебето направи някакъв що-годе поносим режим ще ги съберем заедно в отделна стая...

дано не съм сбъркала много по отношение на голямото ми момченце и дано повече не сънува кошмари

още веднъж много, много ви благодаря  Heart Eyes
Виж целия пост
# 12
както са писали и преди- не е преходен период.
нашият батко спи в собствена стая откакто се е родил, с изключение на дните, когато е боледувал.
бебето спи при нас. от самото начало баткото започна да се буди нощем и да крещи от другата стая- я за вода, я за гушкане, а най- често с причина "Ей така!". това накъсване на съня, комбинирано с нощните кърмения, ми взимаха здравето. бях ужасно изнервена и виех - буквално- за сън.
понеже батко настояваше(стигайки до истерия) да спи при нас, решихме въпроса с това, че мъжът ми спеше при батко, в неговото легло. 
от около месец бебето не се буди нощем. батко, тати и бебе са в спалнята, а аз блажено се ширя сама в детската
мислила съм всякакви различни варианти, за сега ще останем на този.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия