радостта да останеш

  • 3 929
  • 71
От къде не ви се тръгва? Кои не напускате? Какво искате да задържите?
Темата е за радостта и правото да останеш там, където искаш. За необходимата тишина, за всичко, което не ни прави кресливи.
За хора, пространства и състояния. За способността ни да ги опазим.
Виж целия пост
# 1
Хубавото на хубавото е, че не можеш да останеш там  Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Довечера няма да ми се тръгва от там където ще пием...

Честно казано, не ми се тръгва от всякъде, където седнем да пием.
Виж целия пост
# 3
Валери, чест и почитания за темата.  Grinning

В реда на мисли на Дона - отчупвам си парченце и оставям за следващия път. Прекратявайки го, го правиш неизчерпаемо. Това по въпроса за способността за опазване.
 
 
За хора, пространства и състояния.
 

 Като махнем хората, простанствата и процесите в тях ме довеждат до интересни състояния. Коренно различни пространства могат да ми навеят сходни емоции, което пък показва, че няма логична закономерност в причинно-следствената връзка м/у категориите. Например еднакво блажено се чувствам на терасата на мои познати, където хоризонта е извън обсега на обозримото и в ледената стая, която е 2х2, но кристалите в нея образуват цяла вселена от форми и отблясъци. 
 Хубаво ми е като си припомням разни пространства и състояния. Хората са нещо много по-изменчиво. Не ми се коментират в момента.
 

Виж целия пост
# 4
Не ми се тръгва от тук ,където съм в момента.Дано не се наложи.Дано тук ни е дома и сме щастливи.Не искам да се разделям с приятелите си. Hug
Виж целия пост
# 5
любовите си не мога да напусна ... дори да са на сто светлинни години , помня всеки, как мирише и колко е вкусен
Виж целия пост
# 6
От къде не ви се тръгва? Кои не напускате? Какво искате да задържите?  
Не ми се тръгва от всяко място, на което се чувствам уютно или което ми влезе под кожата и усетя като 'моето място'.

Не бих искала мен да ме напускат. За съжаление, обаче, с течение на годините все повече хора, които обичам 'напускат' безвъзвратно живота ми по различни причини.

Младостта си искам да задържа. Колкото мога по-дълго.Тя ми дава усещането, че всичко все още е поправимо и  трепетното очакване, че има още много хубави неща, които ми предстоят.
Виж целия пост
# 7
От къде не ви се тръгва? Кои не напускате? Какво искате да задържите? 
Не ми се тръгва от всяко място, на което се чувствам уютно или което ми влезе под кожата и усетя като 'моето място'.

Не бих искала мен да ме напускат. За съжаление, обаче, с течение на годините все повече хора, които обичам 'напускат' безвъзвратно живота ми по различни причини.

Младостта си искам да задържа. Колкото мога по-дълго.Тя ми дава усещането, че всичко все още е поправимо и  трепетното очакване, че има още много хубави неща, които ми предстоят.
Чудесно си го казала.  Peace
Виж целия пост
# 8
Искам да задържа майка си..
Виж целия пост
# 9

Не бих искала мен да ме напускат. За съжаление, обаче, с течение на годините все повече хора, които обичам 'напускат' безвъзвратно живота ми по различни причини.

Младостта си искам да задържа. Колкото мога по-дълго.Тя ми дава усещането, че всичко все още е поправимо и  трепетното очакване, че има още много хубави неща, които ми предстоят.

Една реплика в един филм запомних - " Навлизаме в години в които животът вече спира да дава, а започва да взима от нас".
Уви...в началото всичко е пред нас - целият един живот, переспективи, надежди и мечти, планове, нови и нови срещи на нови и нови места, семейство, деца....
И след определен момент - младостта се е изплъзнала подмолно, плановете са се сбъднали, а някои май и не са, най-важните срещи са се осъществили - с децата ни. Да, може би ни предстоят и други. Може би.
....Най-най-най-мразя да си тръгвам от морето. Когато бях дете плачех, сега просто тъгувам...
Но едва ли да остана би ме направило щастлива. От онези неизбежни събития, чиято неповторимост се дължи именно на тяхната преходност.
Знам ли, може пък в това е смисъла.
Виж целия пост
# 10
                      Колкото и зле да съм се чувствала някъде, неизменно чувствам съкрушителна тъга, когато си тръгвам... Същото е с чувствата и усещанията...
Виж целия пост
# 11
Не съм от застояващите се. Все имам чувството, че там някъде ме чака нещо по-хубаво и интересно.
Виж целия пост
# 12
Скоро чух или прочетох, че само глупаците не се връщали там, където са били щастливи. Много неща искам да задържа, но още повече са новите, които искам да хвана, а ръцете ми са само две. На няколко места съм била щастлива, но тялото ми е само едно. И съм сигурна, че има още много, на които ще бъда още по щастлива. Старая се да търся новото и по хубаво, вместо да търся убежище в старото ( не че не съм го правила, но или аз не съм същата или то не е същото).
Винаги, когато тръгвам, се старая да намеря мотивация, нещо да ме дръпне към новото място, не тръгвам с тъга и съжаление.
Виж целия пост
# 13
не ми се тръгва от този живот...
Виж целия пост
# 14
Всичко ми писва и си тръгвам с кеф.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия