Майките в моя форум (август 2007) обсъждаха подобна тема и това дали вечното говорене за пари и "маркови" облекла не обърква нашите пораснали деца.
Аз лично ужасно се дразня, когато някое дете отговори така - "Тате работи парички". Далеч съм от мисълта, че ние ги учим така.
Сигурна съм, че това е естествено, имайки предвид условията, при които живеем. Не смятам, че трябва и да се връщаме във времето, в което лично аз изпитвах неудобство да споделям с приятелките си, че ми липсва нещо.
Все си припомням (вече неточно) един цитата от "Тютюн". Там се казваше, че бедното детство на Борис го е превърнало в студен и... (някакъв) завинаги. Иииии, завинаги е страшно
Явно децата ще говорят за пари и за имането и нямането, но има ли начин да им помогнем да не слагат един от резутатите на работата ни пред всичко останало. Детето ми е малко и сега мога само да теоритизирам. Моля, ако имате опит практически как сте обърнали перспективата, кажете.
Дали тати не работи това, което обича, а мама това, за което може да говори с часове?
Ха, един кърмак ме вика(за ваша радост, защото пиша дълго). Лека нощ
П.С. Сигурно има подобни теми, но аз не ги открих. Ако има проблем, махайте я