Здравейте!
Сигурно има много такива теми , но смея да твърдя, че всеки проблем си е строго индивидуален и затова искам да споделя и моя.
Имам бебе на 10м. и половина и откакто се е родило, секса за мен е неприятно, нежелано преживяване.
Това е второ раждане за мен и както и първото приключи с доста шевове. Първия сексуален контакт след раждането продължи всъщност няколко пъти, защото беше неосъществим. Много болезнено. Оттам ли тръгна всичко, не знам , но и до момента аз не изпитвам необходимост от секс. Тялото ми е безчувствено към всякакви интимности. Знам, че повечето проблеми идват от главата- но не мога да си наложа да мисля за него като за приятно изживяване. Лягам си с мисълта- "дано не и тази вечер", пък ако се наложи си викам "изтрай малко пък после ще имаш няколко дни почивка", но не става- трудно се изтрайва когато нямаш желание.
Когато родих първото си дете, преди почти 11г. имаше същите проблеми- даже след поредното цупене на съпругът ми му казах, че ако така ще се държи по добре - всеки по -пътя си.
Обикновенно излиза, че аз когато искам да разрешим някой проблем с разговори- всъщност съм създавала проблеми, защото според него щом не се говори за дадено нещо то не съществува като проблем. Заравя си главата в пясъка и казва- за мен проблем няма. Пък той може да е надвиснал, като черен облак над главите ни- правим се че го няма и уж всичко е ОК.Но не е. Само се залъгваме.
По принцим не съм най- активната в секса......... пък това може да е и от партньора. Имала съм и по- добри моменти. Но не са били редки случаите, когато съм си казвала "че тоз филм съм го тледала толкова пъти , че знам цялото действие и финала" / който обикновенно е в полза на мъжката страна/. След 11г. брак и 12г. в които сме заедно- не бих казала, че ги има онези първоначални чувства. Тогава всичко може да е било ОК- пък може и да не е било, а да съм се лъгала
Може би изолацията ми в момента/ все пак си стоя в къщи/ , оказва също влияние- мислите по цял ден и цяла нощ са заети с бебето .
Имам нужда от помощ, в нашия малък провинциален град няма към кого да се обърна за консулт. Разчитам на Вас.
Но ако някой е решил, че точно в моята тема трябва да си начеше езика, бих го помолила да си потърси друго място за това.
Аз търся помощ, не злобни подигравки.
Благодаря предварително.
Виж целия пост
Сигурно има много такива теми , но смея да твърдя, че всеки проблем си е строго индивидуален и затова искам да споделя и моя.
Имам бебе на 10м. и половина и откакто се е родило, секса за мен е неприятно, нежелано преживяване.
Това е второ раждане за мен и както и първото приключи с доста шевове. Първия сексуален контакт след раждането продължи всъщност няколко пъти, защото беше неосъществим. Много болезнено. Оттам ли тръгна всичко, не знам , но и до момента аз не изпитвам необходимост от секс. Тялото ми е безчувствено към всякакви интимности. Знам, че повечето проблеми идват от главата- но не мога да си наложа да мисля за него като за приятно изживяване. Лягам си с мисълта- "дано не и тази вечер", пък ако се наложи си викам "изтрай малко пък после ще имаш няколко дни почивка", но не става- трудно се изтрайва когато нямаш желание.
Когато родих първото си дете, преди почти 11г. имаше същите проблеми- даже след поредното цупене на съпругът ми му казах, че ако така ще се държи по добре - всеки по -пътя си.
Обикновенно излиза, че аз когато искам да разрешим някой проблем с разговори- всъщност съм създавала проблеми, защото според него щом не се говори за дадено нещо то не съществува като проблем. Заравя си главата в пясъка и казва- за мен проблем няма. Пък той може да е надвиснал, като черен облак над главите ни- правим се че го няма и уж всичко е ОК.Но не е. Само се залъгваме.
По принцим не съм най- активната в секса......... пък това може да е и от партньора. Имала съм и по- добри моменти. Но не са били редки случаите, когато съм си казвала "че тоз филм съм го тледала толкова пъти , че знам цялото действие и финала" / който обикновенно е в полза на мъжката страна/. След 11г. брак и 12г. в които сме заедно- не бих казала, че ги има онези първоначални чувства. Тогава всичко може да е било ОК- пък може и да не е било, а да съм се лъгала
Може би изолацията ми в момента/ все пак си стоя в къщи/ , оказва също влияние- мислите по цял ден и цяла нощ са заети с бебето .
Имам нужда от помощ, в нашия малък провинциален град няма към кого да се обърна за консулт. Разчитам на Вас.
Но ако някой е решил, че точно в моята тема трябва да си начеше езика, бих го помолила да си потърси друго място за това.
Аз търся помощ, не злобни подигравки.
Благодаря предварително.
После поне около година, може и повече, имах затруднения в секса. Абе болеше си и това е! В началото , около 2 месеца, нямах никаква чувствителност, после-проблеми с овлажняването и т.н. Понякога, като се поусучем и ме заболи и край- не мога повече, всичко се стяга и болиии. Предполагам,че и при теб е нещо такова. Е, отзвучаха нещата! 
но през това време мъжът ми се стараеше много. Много внимание, много търпение, за да се "подготвя" и да не ме боли. Ако ти харесва включете допълнителни неща-порно(аз обичам 
), секс-играчки, овлажняващи гелове- каквото сметнеш за необходимо. Нека съпругът да се постарае повече и най-вече, промени си нагласата. Знам,че когато очакваш да те заболи е трудно, но се опитай да се настройваш положително. Разберете се да не те насилва, ако ти е зле да можеш да спреш по всяко време. Ще видиш ,че ще има ефект. Като се оправят нещата може да си разигравате сценки-да те връзва, да те изнасилва и т.н, щом казваш ,че това му харесва. Но нека това е след време, сега имаш нужда от търпение. 
