Здравейте мами!
Синът ми е на два месеца.Още с появата му се примирих,че и други хора ще имат достъп до него освен мен и съпругът ми.Знам,че бабите и дядовците си обичат внуците и искат да им се радват т.е. преглътнах посещенията на свекърва ми без дори да се е обадла че ще ни посети,преглътнах и факта,че постоянно го размяткват това дете без дори да се сетят да си измият ръцете(понеже на моят мъж му е неудобно да им го каже,а аз винаги ще бъда чужда там и не е уместно аз да правя подобни забележки) и какви ли не още неприятни за мен неща.Но днес вече беше прекалено-моят мил съпруг дал детето на почти непозната жена да го подържала малко(едвм му почистих после малките ръчички от космите по тях)
И на въпросъм ми защо го направи,той ми отговори "Ами защото нямаше как да й откажа".Представяте ли си?!Откачих!Направо ми идеше да го 
Здравето и хигиената на детето не са ли по-важни от това да се пресрамиш и да откажеш на някого да подържи,такова малко бебче,мисля че всеки би проявил разбиране защо му отказваш.Аз лично съм отказвала не еднократно да бъде гушкан от чужди хора.А дори и да има сърдити въобще не ме интересува,детето му е по-важно от техните капризи.
Моля ви кажета ми ако прекалявам.Съпругът ми така твърди.Но аз така ги чувствам нещата.Моля ви споделете дали и вие се чувствате,или сте се чувствали като мен,когато някой чужд човек взима детето ви на ръце?
Благодаря ви предварително за споделените мисли и чувства
Виж целия пост
Синът ми е на два месеца.Още с появата му се примирих,че и други хора ще имат достъп до него освен мен и съпругът ми.Знам,че бабите и дядовците си обичат внуците и искат да им се радват т.е. преглътнах посещенията на свекърва ми без дори да се е обадла че ще ни посети,преглътнах и факта,че постоянно го размяткват това дете без дори да се сетят да си измият ръцете(понеже на моят мъж му е неудобно да им го каже,а аз винаги ще бъда чужда там и не е уместно аз да правя подобни забележки) и какви ли не още неприятни за мен неща.Но днес вече беше прекалено-моят мил съпруг дал детето на почти непозната жена да го подържала малко(едвм му почистих после малките ръчички от космите по тях)
И на въпросъм ми защо го направи,той ми отговори "Ами защото нямаше как да й откажа".Представяте ли си?!Откачих!Направо ми идеше да го Здравето и хигиената на детето не са ли по-важни от това да се пресрамиш и да откажеш на някого да подържи,такова малко бебче,мисля че всеки би проявил разбиране защо му отказваш.Аз лично съм отказвала не еднократно да бъде гушкан от чужди хора.А дори и да има сърдити въобще не ме интересува,детето му е по-важно от техните капризи.Моля ви кажета ми ако прекалявам.Съпругът ми така твърди.Но аз така ги чувствам нещата.Моля ви споделете дали и вие се чувствате,или сте се чувствали като мен,когато някой чужд човек взима детето ви на ръце?
Благодаря ви предварително за споделените мисли и чувства
На мен все ми се налагаше да правя забележки на свекърите ми като се приберат отвън, преди да пипат детето, да си мият ръцете. И хич не ми беше неудобно. Само че се чудя на тях как не им беше. 
Ама това е друга тема. А на непознат човек не би ми и хрумнало да го давам. 
Според мен не прекаляваш, въпреки че осъзнавам, че го казвам от позицията на болезнено ревнива майка 
, каквато бях в началото. 
Важното е да не са болни. 
.И изобщо не ме е грижа кой щял да се разсърди,че съм го пратила да се измие.Така че не се притеснявай не си единствената 
