Въпросът ми е, когато съзнавате, че сте сгрешили в нещо, независимо точно в какъв аспект, понякога личен, понякога в професионален и осъзнавате, признавате пред себе си, че сте допуснали някаква грешка, че имате определена вина, че дадена критика примерно в работата е била заслужена или че сте допуснали грешка в дадена ситуация в отношенията с някой човек. Та признавате ли си пред себе си най-вече прощавате ли си...как се успокоявате и прощавате сами на себе си...
... защо отварям тази тема, напоследък мисля, че допускам не една, ами поредица от грешки, от които съзнавам, че до голяма степен вината е моя да се случат. Както вината, така и последствията обаче са си изцяло за мен...поне други хора не съм въвличала, но дори и да осъзнавам и признвам това, сякаш не мога да си простя. Странно е. Защото чуждите грешки и слабости прощавам с лека ръка и усмивка, а своите...разпънала съм се на кръст и в най-критичните моменти на самообвинения ми се иска да се махна, да се затрия някъде и никой да не ме вижда, защото се чувствам неудачник, провалила се, разочаровала близките си (а те никога не са показали такова нещо), но мойто болезнено чувство за достойнство или не знам какво ме кара да искам да избягам и да не гледам хората в очите...
Какво е това, как да простя на себе си и да се обикна такава каквато съм тук и сега.
Виж целия пост
... защо отварям тази тема, напоследък мисля, че допускам не една, ами поредица от грешки, от които съзнавам, че до голяма степен вината е моя да се случат. Както вината, така и последствията обаче са си изцяло за мен...поне други хора не съм въвличала, но дори и да осъзнавам и признвам това, сякаш не мога да си простя. Странно е. Защото чуждите грешки и слабости прощавам с лека ръка и усмивка, а своите...разпънала съм се на кръст и в най-критичните моменти на самообвинения ми се иска да се махна, да се затрия някъде и никой да не ме вижда, защото се чувствам неудачник, провалила се, разочаровала близките си (а те никога не са показали такова нещо), но мойто болезнено чувство за достойнство или не знам какво ме кара да искам да избягам и да не гледам хората в очите...
Какво е това, как да простя на себе си и да се обикна такава каквато съм тук и сега.
Ако е от човек, който прави грешки, а се оглежда само
