ЛИЦЕМЕРИЕТО?Ако ви се налага как го правите?

  • 2 700
  • 24
Имам чуството че всички около мен са такива?Решавам и аз да пробвам-колкото и да не исках да ставам такава Лицемерка.Вие как го правите или ваши близки?Дайте идейки че започвам и аз да опитам.
Виж целия пост
# 1
Много съдържателна тема.  Grinning На мен не ми е трудно да не казвам точно каквото мисля, това не знам лицемерие или не, но не ми е проблем.
Виж целия пост
# 2
лицемери=добри обноски
приеми го и живей по-леко
Виж целия пост
# 3
Малко са хората, които могат да си позволят да кажат това, което мислят. Обикновено те се смятат за "неудобни". В живота ни просто се налага понякога да проявяваме лицемерие, за да не си създаваме излишни неприятни конфликти. Не всички колеги ни допадат, понякога роднините също. Но в името на добрия тон премълчаваме нещата, които истински мислим!
Виж целия пост
# 4
Не мисля че изкусното лицемерстване се отдава на всеки. Не съм си и помисляла да пробвам.

 А иначе и аз долавям сред заобикалящите я двуличие, я надменност, я някое друго човешко видиш ли качество ама какво да се прави...свят шарен.
Виж целия пост
# 5
Погледни го от добрата страна. Ето аз работя с хора - никой не ми е виновен когато не съм на кеф, когато ме ядосват с повтаряще се тъпи въпроси, когато ми е писнало, когато съм побесняла - нямам право да натоварвам хората около мен и лицемерно се усмихвам и ги изслушвам и им върша работа и т.н.  Щото мога и откровено да заява "е.... си майката, днес не ме занимавайте със себе си" ама никой не иска да е насреща в такъв момент на откровеност Laughing
Виж целия пост
# 6
Според мен Вие бъркате значението на думата Лицемер...
За мен лицемер е човек, който уж ти мисли доброто.. винаги е добър спрямо теб, усмихва се и т.н, а в същото време пред други хора те оплюва и ти прави номерца...

Аз лично съм се напатила от такива хора.. много им се доверявах и смятах, че хората са добри и честни.. за мой най-голям ужас се оказа съвсем друго...

Сега , вече след доста години, явно ми дойде акъла в главата се научих да се пазя. Лицемер не мога да бъда, държа се с хората добре и ги допускам до себе си до толкова до колкото границата позволява...Винаги знам кога един човек е лицемер спрямо мен и кога не..

Предпочитам да кажа това, което мисля, от колкото да се усмихвам и правя мили и мазни физиономии показващи, че всичко е в реда на нещата си. И в следващия момент да се оплаквам от хората и да ги кова на ляво и на дясно..
 
Ако пък не мога да го кажа, просто си замълчавам и повече не се занимавам ...

Много малък процент от хората са честни... Животът както казва една моя колежка е Театър.. Много жалко, но факт..
Виж целия пост
# 7
Старая се да го избягвам максимално, дори с цената на по труден живот.
На сила мога да се усмихна, на пук, от инат дори, от лицемерие не.
Имала съм редки случаи, когато се е налагало да проява лицемерие, мога да кажа, че след това съм се чувствала адски гадно от самата себе си.
Искам да подчертая обаче, че тактичност и лицемерие за мен са различни неща.
Не винаги е необходимо да изкрещим собствената си истина в очите на всеки, особено ако с това няма да променим нищо.
Виж целия пост
# 8
Разберете ме не не  искам да бъда Лицемерна но просто като гледам всички на около мен са такива.Аз ли ги намирам или те мен?Реших да пробвам с риск да намразя себеу си но явно това чудо е често срещано явление.
Виж целия пост
# 9
Добре де,  какво толкова лицемерно в поведението около теб намираш, че и всички да са такива. Дай някой конкретен пример.  Thinking
Виж целия пост
# 10
Зависи как ти разбираш нещата и кое приемаш за лицемерие, така обобщено е трудно човек да каже нещо.

Аз не мога, нито имам желание или пък време да се правя на нещо, което не съм. Казвам си нещата каквито са, за това и вече останаха една шепа хора, които са покрай мен. Истината е че това ми харесва изключително много. Само преди няколко години бях заобиколена от "приятели", които след време се разбра що за хора са. Сега нямам нужда от подобни.
Смятам, че човек когато показва истинските си емоции, чувства и т.н. то и хората срещу него го правят.
Виж целия пост
# 11
те ти един. колежките ми ме мразят защото им спрях увеличението на заплатите, обаче са любезни и изпълнителни защото може и по-лошо да стане. правят и кафе даже, усмихват се горим си за неща които честно казано не искам да чувам, но ги изслушвам усмихвам се , проявявам интерес и така в лицемерни усмивки минава деня.
важното в случая е интереса на фирмата. аз лицимернича те също ..... наречи го фирменна култура ако искаш, или добри обноски ....
Виж целия пост
# 12

Добре разбрах, че понеже са зависими, те лицемерничат ( макар, че до степен лизане на задници е гадно , ако стигат) ,но ти пък защо? Можеш да се държиш хладно в нормални граници, без да е обидно, чак до усмивки и проявяване лицемерен интерес към нещо , което  е неприятно, не разбирам защо.  Rolling Eyes

Много ми хареса това изказване на Мирама
Цитат
Смятам, че човек когато показва истинските си емоции, чувства и т.н. то и хората срещу него го правят.

Та в този смисъл да си лицемерен означава, че очакваш това и от хората покрай теб.
Както казах, за мен е крайно неприятно и всячески се опитвам да избягвам подобен род поведение. Знам, че има моменти , в които просто е неизбежно, но определено не го правя с охота.

Виж целия пост
# 13
Лицемерието е навсякъде покрай нас, дали ни харесва или не не интересува никого. Всеки ден се срещам с него, мисля си обаче е жените сме по-големи лицеремки. Смеем ти се, а когато обърнеш гръб започват да те плюят.
Никога не ми се е налагало, когато ме попитат нещо и аз се чудя как да отговоря, ами мълча си. По-добре да не казвам нищо, отколото да се хиля като глупачка.
И ад смятам,че каквото повикало такова са обадило, но има хора които живеят само заради интригите. Mr. Green
Игнорирай ги. Така можеш само да спечелиш. Peace
Виж целия пост
# 14
pasinet, да, наистина смятам, че хората, които лицемерничат, очакват точно подобно поведение и от другите.
И както е казал Лабрадор, денят минава в едни хубави усмивки и сладки приказчици.

За мен е страхотно, че в момента не ми се налага да правя подобни неща. Не съм на работа, мога да си позволя точно поведението, което на мен ми харесва. ) Не ме интересува дали на някоя майка и е кеф да си говори с мен, или не, нито се старая да се харесвам на някого.
В работата си обаче (която е свързана с много хора) винаги има някой, които не са ми приятни, но заради която трябва да поддържам определен тон и поведение. Не мога да си позволя там да показвам емоции и предпочитания.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия