Подкрепиха ли Ви родителите за втори брак, и как децата ви свикнаха с новия човек...при мен историята е дълга и може би трудна за разбиране, питам само информативно, благодаря за всички отговори...
Виж целия пост
Подкрепиха ли ви....
- Публикувана: 5 ноем. 2008, 12:06 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2008, 13:57 ч.
# 1
5 ноем. 2008, 12:54 ч.
Май въпросът ти не е за тук..))
Все пак, тук сме "самотните" родители..)))
Виж целия пост
Все пак, тук сме "самотните" родители..)))
# 2
5 ноем. 2008, 13:43 ч.
Ааа, първо ти! 
Разказвай, то ние сме свикнали с обърканите истории.
И дано да е с щастливо продължение, не казвам "край".
Виж целия пост
Разказвай, то ние сме свикнали с обърканите истории.
И дано да е с щастливо продължение, не казвам "край".
# 3
6 ноем. 2008, 09:03 ч.
Имаше няколко из този подфорем с нова връзка (за брак не знам). Дано се включат.
Ей, момичета, не напъждайте белите лястовички. Точно за този подфорум са си - били са самотни, сега не са - ще ми се да видя как става този номер и как се преодоляват проблемите.
Виж целия пост
Ей, момичета, не напъждайте белите лястовички. Точно за този подфорум са си - били са самотни, сега не са - ще ми се да видя как става този номер и как се преодоляват проблемите.
# 4
6 ноем. 2008, 09:30 ч.
Виж целия пост
Toчно за тук си е въпросът!
Всъщност всичко е много индивидуално ,и както често се констатира из форумите-"въпрос на възпитание и манталитет" Аз имам втора връзка.Мама и тати естествено,че ме подкрепиха.Радват се,надяват се този път да имам късмет и да съм щастлива!
Синът ми прие"новия".Всъщност малчо беше на 3 год. когато заживях с втория ми мъж.А БНД-никога не е участвал в живота на детето ми - дори не се познават.Така че относно "приемането" от страна на дето не беше кой знае какъв проблем.
Новият човек имаше май главоболия докато свикне...Естествено той винаги е бил наясно ,че съм с "ремарке",но едно е гаджето ти да има дете,друго е жена ти да има дете.Но така или иначе мъжът ми обикна синът ми и никога не е бил против него.
Големият проблем са семейството на мъжо и най-вече майка му,която е категорично срещу мен и бившото ми семейно положение.....
[/pre]Синът ми прие"новия".Всъщност малчо беше на 3 год. когато заживях с втория ми мъж.А БНД-никога не е участвал в живота на детето ми - дори не се познават.Така че относно "приемането" от страна на дето не беше кой знае какъв проблем.
Новият човек имаше май главоболия докато свикне...Естествено той винаги е бил наясно ,че съм с "ремарке",но едно е гаджето ти да има дете,друго е жена ти да има дете.Но така или иначе мъжът ми обикна синът ми и никога не е бил против него.
Големият проблем са семейството на мъжо и най-вече майка му,която е категорично срещу мен и бившото ми семейно положение.....
# 5
6 ноем. 2008, 09:38 ч.
Лоло, темата е за втори брак и как са свикнали децата..))
Много се радвам за теб! Това отново показва, че не "ремаркето" ще възпре свестният мъж да се вземе с "втора употреба"..
Смятам, че има голяма разлика между връзка, макар и сериозна, и тази по-сериозна стъпка..
Аз също имам връзка, и я смятам дори за повече от сериозна..Но..при мен към момента това е максимума..Родителите и приятелите ми знаят и се радват само, че съм щастлива..За другото -никой не пита и не очаква..Малкия все още го държа настрани от всичко това..
Виж целия пост
Много се радвам за теб! Това отново показва, че не "ремаркето" ще възпре свестният мъж да се вземе с "втора употреба"..
Смятам, че има голяма разлика между връзка, макар и сериозна, и тази по-сериозна стъпка..
Аз също имам връзка, и я смятам дори за повече от сериозна..Но..при мен към момента това е максимума..Родителите и приятелите ми знаят и се радват само, че съм щастлива..За другото -никой не пита и не очаква..Малкия все още го държа настрани от всичко това..
# 6
6 ноем. 2008, 09:40 ч.
Магаранце,когато открих този подфорум се представих с думите:
"Аз не съм физически сама,понеже имам втора връзка...и може би съм щастлива,но по отношение на моето дете аз винаги ще пренадлиежа на съсловието"самотен родител".понеже най-важните решения в живота на синът си ги взимам сама"
Аз останах без "мъжко"рамо още след раждането....падах,сравах...докато не срещнах сегашния...И имено в ТОЗИ форум намерих жени в моето положение...Понеже балансирането между мъж и дете -които не са биологично свързани не е особено лесно....
Много ми помогнаха постовете на девойките,които се отцепиха...
Виж целия пост
Май въпросът ти не е за тук..))
Все пак, тук сме "самотните" родители..)))
Все пак, тук сме "самотните" родители..)))
"Аз не съм физически сама,понеже имам втора връзка...и може би съм щастлива,но по отношение на моето дете аз винаги ще пренадлиежа на съсловието"самотен родител".понеже най-важните решения в живота на синът си ги взимам сама"
Аз останах без "мъжко"рамо още след раждането....падах,сравах...докато не срещнах сегашния...И имено в ТОЗИ форум намерих жени в моето положение...Понеже балансирането между мъж и дете -които не са биологично свързани не е особено лесно....
Много ми помогнаха постовете на девойките,които се отцепиха...
# 7
6 ноем. 2008, 09:44 ч.
Именно тук е мястото как са свикнали децата....В ДиС ли да пита или къде...Къде се навъртат най -много самотни родители,ако не тук 
Защо държиш синът си на разстояние?
Сподели,ако искаш?
Страхуваш ли се ...?
Виж целия пост
Защо държиш синът си на разстояние?
Сподели,ако искаш?
Страхуваш ли се ...?
# 8
6 ноем. 2008, 09:45 ч.
Магаранце,когато открих този подфорум се представих с думите:
"Аз не съм физически сама,понеже имам втора връзка...и може би съм щастлива,но по отношение на моето дете аз винаги ще пренадлиежа на съсловието"самотен родител".понеже най-важните решения в живота на синът си ги взимам сама"
Да, тук си напълно права.В този смисъл - ок.. 
Виж целия пост
Магаранце,когато открих този подфорум се представих с думите:
"Аз не съм физически сама,понеже имам втора връзка...и може би съм щастлива,но по отношение на моето дете аз винаги ще пренадлиежа на съсловието"самотен родител".понеже най-важните решения в живота на синът си ги взимам сама"
# 9
6 ноем. 2008, 09:47 ч.
А, аз не правя разлика между брак и живеене на семейни начала (или под един покрив) - отговорността е почти една и съща..
Именно крачката към нещо такова е показател за истински чувства и готовност да се обвържеш сериозно..
Виж целия пост
Именно крачката към нещо такова е показател за истински чувства и готовност да се обвържеш сериозно..
# 10
6 ноем. 2008, 09:51 ч.
Виж целия пост
А, аз не правя разлика между брак и живеене на семейни начала (или под един покрив) - отговорността е почти една и съща..
Именно крачката към нещо такова е показател за истински чувства и готовност да се обвържеш сериозно..
Именно крачката към нещо такова е показател за истински чувства и готовност да се обвържеш сериозно..
# 11
6 ноем. 2008, 09:51 ч.
Не не се страхувам..
Но всичко е адски ново за сина ми - раздялата, смяната на градовете, първи клас, нова "къща" , нови правила..и тн..
За мен -също..
Не ми се бърза, адски съм изтощена от случилото се в последните 6 месеца..
А и "моят човек" според мен няма никакви "ищения" в тази насока..
Виж целия пост
Но всичко е адски ново за сина ми - раздялата, смяната на градовете, първи клас, нова "къща" , нови правила..и тн..
За мен -също..
Не ми се бърза, адски съм изтощена от случилото се в последните 6 месеца..
А и "моят човек" според мен няма никакви "ищения" в тази насока..
# 12
6 ноем. 2008, 09:56 ч.
Ми малко ще оспамя,ама ти пожелавам след още 6 месеца -да пуснеш тема
"ЩЕ СЕ ОМЪЖВАМ– -този път щастливо"
Виж целия пост
"ЩЕ СЕ ОМЪЖВАМ–
-този път щастливо"
# 14
6 ноем. 2008, 10:23 ч.
Лоло, по въпроса с отношенията с майка му и роднините веднага се сетих за едни близки познати. Тя с дете от първи брак, той го прие като собствено, страшно се грижи за него. Майка му обаче така и не може да приеме детето.
Жената дълго време много се стара да се интегрира в семейството му, да се хареса на майка му. Постоянен контакт с нея. В крайна сметка имаше ефект.
Помисли за майка му като за майка. И ти си майка, знаеш кое би те тревожило за вече порастналото ти дете. Почти няма родител, който да не приеме човек, правещ детето му щастливо. Дай и да те опознае, подминавай известно време недомлъвки и забележчици, покажи че се грижиш за момченцето и - и съм сигурна, че не след дълго ще те приеме и отношенията ще придобият нормален вид.
Виж целия пост
Жената дълго време много се стара да се интегрира в семейството му, да се хареса на майка му. Постоянен контакт с нея. В крайна сметка имаше ефект.
Помисли за майка му като за майка. И ти си майка, знаеш кое би те тревожило за вече порастналото ти дете. Почти няма родител, който да не приеме човек, правещ детето му щастливо. Дай и да те опознае, подминавай известно време недомлъвки и забележчици, покажи че се грижиш за момченцето и - и съм сигурна, че не след дълго ще те приеме и отношенията ще придобият нормален вид.
Препоръчани теми