Не зная дали темата ми е точно за това място, моля да я преместят, ако не е.
Искам да зная не ви ли беше страх да забременеете и как преодоляхте страховете си?
Аз съм на 26 и от една страна ми се иска да имам дете (защото преценявам, че колкото повече време минава, толкова по-трудно ще се навия), но от друга страна... какво да ви кажа.. ЖИВЕЕ МИ СЕ много ми се живее. И това не е всичко. Съпругът ми още от преди да се оженим все ми разправяше как неговите деца щели да са кръстени на родителите му, понеже "оная овца" зълва ми не си била кръстила нейното дете на тях. И освен това (тъй като не сме в БГ) ще трябва да дойде майка му да ми "помага" - излишно е да ви казвам, че не я понасям. Когато си ходихме в БГ за първи път се карахме за 1 месец толкова колкото не бяхме се карали тук за 4 години. И просто не знам какво да правя. Понякога си мисля, че с удоволствие бих имала деца, ако не трябваше да ги кръщавам на някои си, или ако не трябваше някои си да идва в нас да ми ги гледа. Но вечер като си дойда уморена от работа и само искам да хапна нещо (ако той е сготвил)и да скоча в леглото си мисля, че не съм готова за това. Пък той дава зор, зщото е с 6 години по-голям от мен и казва, че не иска хората да си мислят, че дядо на децата си...
Аз имам страхотен проблем (наследствен) с разширени вени (убиват ме) и ме е страх, че ако забременея няма да мога да си пия аспирина (пия го за разреждане на кръвта) и ме е страх да не направя трoмов либит.
Не знам. Кажете си мнението. Какво да правя? Ясно е, че деца все някога трябва да имам...но истината е, че при тези условия, които той ми поставя ми се убива всякакво желание.
Сигурна съм, че Диана (Tres Tristes Tigres) ще има да каже нещо по въпроса. Живяла е с нас и знае за какво сатава дума.
Предварително благодаря на всички.
Виж целия пост
Искам да зная не ви ли беше страх да забременеете и как преодоляхте страховете си?
Аз съм на 26 и от една страна ми се иска да имам дете (защото преценявам, че колкото повече време минава, толкова по-трудно ще се навия), но от друга страна... какво да ви кажа.. ЖИВЕЕ МИ СЕ много ми се живее. И това не е всичко. Съпругът ми още от преди да се оженим все ми разправяше как неговите деца щели да са кръстени на родителите му, понеже "оная овца" зълва ми не си била кръстила нейното дете на тях. И освен това (тъй като не сме в БГ) ще трябва да дойде майка му да ми "помага" - излишно е да ви казвам, че не я понасям. Когато си ходихме в БГ за първи път се карахме за 1 месец толкова колкото не бяхме се карали тук за 4 години. И просто не знам какво да правя. Понякога си мисля, че с удоволствие бих имала деца, ако не трябваше да ги кръщавам на някои си, или ако не трябваше някои си да идва в нас да ми ги гледа. Но вечер като си дойда уморена от работа и само искам да хапна нещо (ако той е сготвил)и да скоча в леглото си мисля, че не съм готова за това. Пък той дава зор, зщото е с 6 години по-голям от мен и казва, че не иска хората да си мислят, че дядо на децата си...
Аз имам страхотен проблем (наследствен) с разширени вени (убиват ме) и ме е страх, че ако забременея няма да мога да си пия аспирина (пия го за разреждане на кръвта) и ме е страх да не направя трoмов либит.
Не знам. Кажете си мнението. Какво да правя? Ясно е, че деца все някога трябва да имам...но истината е, че при тези условия, които той ми поставя ми се убива всякакво желание.
Сигурна съм, че Диана (Tres Tristes Tigres) ще има да каже нещо по въпроса. Живяла е с нас и знае за какво сатава дума.Предварително благодаря на всички.
сега съм много по-организирана, от преди детето 
. Аз още на изписването казах и на двете баби да си ходят, и че ако има нещо ще им се обадя. Казах им,че искам тишина и спокойствие, и че искам двамата с мъжа ми сами да да се наслаждаваме на бебето. Свекървата много се разсърди, но като не и се обадих две седмици и мина. 
