Плахите поетични стъпки на един четвъртокласник или това ужасно младо поколение

  • 2 300
  • 41
Вижте кон, а може би камила!
Не бе – това е кака Мила крокодила.
Майчице – ще кажа – какво е туй животно!?
Не стига, че е тъпо, ами е и грозно.
Между  кълките и бюста е цели двайсет санта.
С тази грозна мутра прилича тя на крава.
А зъбите и криви, направо е вампир.
И гъза и е огромен като ремарке на тир.


Младият поет е 4-ти клас, съученик на сина ми. Главният герой както може би се досещате е тяхна съученичка (която аз не познавам и не мога да кажа заслужава ли подобни писания). Но честно много се смях. Иначе им теглих и на двамата едно леко конско де  Mr. Green
Виж целия пост
# 1
Делтовице, ти си робот!  Shocked
Дете не си ли била? На училище не си ли ходила?
Напълно нормално творчество, присъщо за начална училищна възраст. По-бавно-развиващите ги държи и до прогимназията.  Mr. Green
Ох, да е жива и здрава склерозата ми, че не мога да ви цитирам каква песен бяхме съчинили по адрес на една съученичка, която особено ни дразнеше, някъде във втори-трети клас! Но тогава научих значението на думата "осмянка".  Blush Пу-пу-пу!  Outta Joint
Виж целия пост
# 2
Ама аз не съм им се карала  Grinning . Писах "леко конско"...иначе се смяхме тримата.  Пуснах темата, защото имаше много остри изказвания по въпроса от други майки...чак ме посъветваха сина ми да не дружи с въпросното дете  ooooh!
Виж целия пост
# 3
Напълно нормално творчество, присъщо за начална училищна възраст. По-бавно-развиващите ги държи и до прогимназията.  Mr. Green
 Мен и една приятелка още ни държи, значи сме абсолютни олигофрени. Laughing
Виж целия пост
# 4
Под въздействието на Как' Сийкината критика се сещам за две простотии мои. Обектът на моя идиотизъм беше братовчедка ми (6 г. по-голяма).

Имах навика да и викам дрисла. Един ден леля ми (майка и) ми се накара и ми забрани да употребявам тази...дума. Аз, обаче, хем да стане на мойта, хем леля да не се кара мислих, мислих и измислихй: дрисавица  Grinning

Другата беше, че съвсем целенасочено и нарочно и пръднах в устата, докато се прозяваше. Бой не ядох от нея, щото не ме стигна, но докато се катерех по дървото, спасявайки се, паднах и си сцепих устната. Белегът още се вижда.
Виж целия пост
# 5
Голяма работа!  След някоя друга година ще й посветят любовен стих, а тя ще се прави на интересна. Патки <---> лебеди, знаете как е.
Виж целия пост
# 6
За "дрисавицата" - поздравления, ама второто не ми се стори особено поетично.  Thinking
Виж целия пост
# 7
Добре все пак, че няма лирични отклонения на тема камилско копито  Joy
Виж целия пост
# 8
Виж целия пост
# 9
И по наше време момчетата пишеха такива строфи. Спомням си особено популярният израз "като пикаеща крава" или "плоска като..." забравила съм колко волта беше батерията.  Laughing Не ги биваше твърде в стихоплетстването, но печелеха популярност сред собствения си пол и черната омраза на момичетата.  Joy
Виж целия пост
# 10
Плоскостта е многоизмерна: батерия, пържени яйца, дъска...
Виж целия пост
# 11
"плоска като..." забравила съм колко волта беше батерията.  Laughing

4,5 V. Пикла!  Crossing Arms
По мое време не бяха само момчетата, о, нееее!  Blush
Виж целия пост
# 12
Още ще си кажеш тииии...  Mr. Green
Виж целия пост
# 13
Мъжът ми ме пита що се хиля пред компютъра /тука неволно отговарям и на друга тема- да, хиля се/.

На това:
Имах навика да и викам дрисла. Един ден леля ми (майка и) ми се накара и ми забрани да употребявам тази...дума. Аз, обаче, хем да стане на мойта, хем леля да не се кара мислих, мислих и измислихй: дрисавица  Grinning

Другата беше, че съвсем целенасочено и нарочно и пръднах в устата, докато се прозяваше.

И на коментара на Как' Сийка след това.
Цвиля даже!

Прочетох му го, обаче мъжът ми като един мъж, хич не го е еня за накърнените чувства на братчедката. Него го заинтересува разбира се практическата част на нещата. Как аджеба е станало пръдването, Вие къде сте била и в каква позиция, а и братовчедка Ви.

Ше пукна от смех  Laughing

По темата. Екстра е момчето, един нов Светльо Витков най-много да се пръкне.
Виж целия пост
# 14
Урок по пърдене:
Значииии...лежим с кака на голямото легло в голямата стая на село. Лято е. Скучаем. Еле я. Фантазията ми работи усилено как да разведря обстановката. Кака сегиз-тогиз се прозява и бъбрим нещо. На мен пък ми се допръцка. И тогава блесна пъкленият план в главата ми: тя продължаваше да се прозява, а аз (тайничко молейки се да не спира) започнах мнооого лекичко да си сменям позата и да се завъртам. Леглото беше много широко - особено за деца на 6 и 12 години. И така: кака си се прозява, аз си се въртя...и в един момент задника ми беше пред лицето и. Едвам устисквайки естествените си нужди изчаках поредното прозяване и...гръмнах като атомна бомба. След което хукнах колкото сили имам, защото последствията щаха да са жестоки.
Т'ва е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия