Какво занесохте при първото си посещение в дома?

   Мила Dazy, не е толкова важно какво ще занесеш-попитай в дома от какво имат нужда...Мисли за детенцето сега..hug: :hug

подкрепям!
всякаква храна трябва да е с установен произход, дрехи и играчки имат обикновено достатъчно, вкл от благотворителни акции. памперсите обаче са консуматив, който много върви и май никога не са достатъчни та, ако не ти се ходи с празни ръце - вземи им пампи, всякак ще им свършат работа и ще ги приемат без проблем!
успех!

Dazy, пишеш бебче. Значи в ДМСГД от 0 до 3 годинки, винаги има нужда от памперси. а след това вече ще прецениш, а може и да ги питаш.
И честита новина. Стискам палци и скоро да се похвалиш как се развиват нещата. Май Дядо Колююю (както му казва малката) се активизира. Успех 

Докато пиша и  marrymaroon ме изпреварила.

Момичета, толкова сте мили! Благодаря ви.
Все пак исках да знам вие какво сте занесли, главата ми е празна, не мога да мисля.
Дори не знам какво следва оттук насетне!
Най-голямото ми желание ще е да го заведа вкъщи за Коледа, та да посрещнем задено дядо Колю.
Стискайте много палци!
Ще ви държа в течение!
Надявам се утре или в четвъртък да мога да го видя!
А дотогава трябва да проуча какво предстои ....

Ами дай поне жокер - на каква възраст е бебето? 

Току що разбрах! на 1 месец! и много се стреснах, не очаквах изобщо такова нещо!
Това е единствената информация, с която разполагам!С български произход е!
 А, и предупредиха ме, че НЕ е безумно красиво!
Утре ще го видя и ще разказвам!
Сега съм силно стресирана! 1-месечно бебе не е влизало в "плановете ми"

Ами на 1-месечно бебе друго освен памперси няма какво да занесеш  .
Успех на срещата - 1-месечно бебе е много, много добър вариант за осиновяване - последиците от престоя в институция ще са нищожни.

Май тези деца на по 1 месец най-лесно се гледат (правят общо взето 3 неща - ядене, спане, ....). Що се отнася до хубостта Dazy, рядко бебе на тази възраст е красиво, пък и да е визията му е доста преходна.
То няма нужда да те хареса на 1 месец, важното е ти да го усетиш ....

Със сигурност не очаквам да видя принца от приказките, ама ми се стори много странно това да е първата информация, която получавам по телефона
Направо ти поливат ентусиазма!
Ако можех да си остана вкъщи да си го гледам, щеше да е чудесно, но не мога! Объркана съм много и не знам какво да правя!

направи това , което ти подсказва сърцето...

с риск да изместя темата, но какво да занесеш в дома е най-маловажният ти проблем. на първо място поеми дълбоко въздух, вижте детето, пак поемете въздух и помислете максимално трезво, въпреки емоционално натоварената ситуация.
мен ме обърква това изречение, честно! всеки си знае дереджето, но след осиновяването всяко дете има нужда от мама вкъщи за известно време, и да не е бебе ще има нужда от адаптация, не можеш да го метнеш веднага на ясла/градина, то от такова идва. освен това бебето е бебе веднъж, първите години толкова интензивно се променят, просто ще те е яд да го пропуснеш, още повече, нека сме реалисти, това навярно ще е веднъж в живота ни, а и толкова път сме извървяли до него ... бебето е много малко, напрактика няма да има вреда от институцията, това е безценен период за изграждане на връзката ви, грехота е да не се възползвате максимално. работата няма да избяга, цял живот работим, но бебето ще е такова за кратко, пък и има нужда точно от мама.
извинявай, не искам да звуча менторски, ти сигурно ги знаеш всички тези неща по-скоро съветът ми е на първо време да се съсредоточите върху срещата и решението, не се опитвай да решиш всички проблеми накуп, но после много сериозно размисли и намери решение за работата!!!! защото няма подаръци и въобще вещи, които да заменят присъствието на мама и тате! тъпото е, че при една бременност човек има време да планира, да подготви нещата, делата си, а при осиновяването - звънят ти и от днес за утре трябва да зарежеш всичко ... но в крайна сметка няма пълно щастие и все компромиси трябва да се правят - въпрос на приоритети. мисля си, че в нашите случаи бебетата са с приоритет по подразбиране

Оценявам всички мили думи и съвети, които ми давате, мили момичета!
Понякога желанията ни нямат нищо общо с възможностите ни, за съжаление!
И колкото и да искам да бъда мама на 24-часов работен ден, все някой трябва да работи, а в настоящия момент това съм аз! Просто и логично!

Dazy, много, ама много добре го обмисли! Ако не си готова на този етап да ставаш майка на пълен работен ден, по-добре го отложи. Поне имаш избор. Няма да се чувстваш щастлива, ако някой поеме грижите за бебето (освен ако не е мъжът до теб) още от първия му ден у дома, нито пък то...Много крайно звуча, но така го чувствам. Аз и постъпването на децата ни в детска градина отлагах доколкото можах. Не бих заменила с нищо и ден прекаран с тях. Но ти си знаеш по-добре. Нека Бог бъде с теб и бебето, което са ти предложили.........

Сега ти изглежда просто и логично, ще видим какво ще мислиш след месец