Мили майки, за първи път пиша във вашият форум, въпреки, че го чета отдавна. По Коледа в къщи ще се появи Ани - 3,5 год. Страхувам се от реакциите й. Директорката на Дома ме предупреди, че детето е свръх чувствително към промени - реагира буйно и плаче. Моля тези, които са осиновили деца на подобна възраст да ми помогнат със съвети за държанието ми спрямо нея (в Дома тя играе само с "татето", а към мен се обръща по име), трябва ли в Коледните празници да я извеждаме, как реагират 3 годишните на срещата с повече хора, на магазините, на срещата с приятели и роднини на семейството?
Виж целия пост
Моля за съвет, ще си имаме 3.5 годишно момиченце
- Публикувана: 8 дек. 2008, 16:57 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2009, 17:21 ч.
# 1
8 дек. 2008, 17:24 ч.
Мила Диана, преди две години моето момиченце дойде за първи път в къщи.Беше истински коледен подарък! Тя е много самостоятелна, но е буйна, непослушна и когато само й повиша тон се разплакваше. В дома ме предупредиха, че е от най-активните и непослушни деца. Сиси - дъщеря ми, казва, че и други са я гледали, но не искали да й станат майка. Това, очевидно разстройва децата. Сега след две години, когато е вече на 6 г. казва, че когато съм я взела в къщи се е страхувала от мен и от баба й , но сега вече знае, че сме добри и няма да я нараним. Естествено е когато детето попадне в нова среда да се страхува - то е малко и самичко с непознати възрастни. Да не забравяме също, че в домовете не се отнасят с тях много ласкаво. А също, макар и малки, знаят, че са били изоставени и се страхуват. Сиси беше казала на психоложката на дома, че дори и да я взема, ще я върна. Когато я попитах защо мисли така, тя ми каза , че е гадно дете! Та такива мисли им се въртят в главата и е нужно много, ама много да им докзваме, че ги обичаме. По-добре е да крещи и да плаче - трябва да излее навън болката си. После ще стане мило малко момиченце, както всички малки мили момиченца, които знаят, че мама ги обича, когато слушат и когато правят бели!Желая ти от сърце най-щастливата коледа!
Виж целия пост
# 2
8 дек. 2008, 20:15 ч.
Диана, добре дошла при нас и честита ти Голяма радост! 
Аз за съжаление не мога да ти бъда полезна със съвет, но горещо ви желая лек адаптивен период и нека всичките ти опасения са напразни! 
Виж целия пост
Аз за съжаление не мога да ти бъда полезна със съвет, но горещо ви желая лек адаптивен период и нека всичките ти опасения са напразни! 
# 3
9 дек. 2008, 08:44 ч.
Диана, първо добре дошла. Сега на въпроса ти - всяко дете реагира различно. Едно иска да стои в къщи, с познати хора т.е. ти и таткото, като всеки външен човек го стресира, друго се чувства добре в компания на много хора, трето не желае да стои никъде и единственото спасение е обикаляне по улиците.... Така, че когато принцесата си дойде у дома, тя ще ви покаже какво да правите. Не се притеснявай - ако плаче, ти нямаш вина и не можеш да промениш първите три години и половина от живота й. И аз ви желая лека адаптация. А за протокола нашия батко заключи, че "мама не е лоша" 5 месеца след като дойде у дома 
.
Виж целия пост
. 
# 4
9 дек. 2008, 09:51 ч.
Диана, добре дошла!
Аз осинових децата си по-малки, но ето ти и моите впечатления от идването им у дома:
Баткото (беше на 2 г.) изпитваше много по-голям страх от първите разходки извън дома в сравнение с Бени. Даже първия път почти неистово ме дърпаше да се върнем във входа. Е, страхът беше примесен с любопитство и то победи. Няколко седмици му трябваха в градинката да се адаптира, много неадекватно се държеше в сравнение с другите деца. Определено не обичаше с много нови хора накуп да се среща. Изпитваше най-голяма радост когато някой от нас си играеше персонално с него.
При малката адаптацията беше много по-лесна.
Относно играта с "татето" аз си имам своя теория по въпроса. Ами направи ми впечатление, че моите деца, пък и други мами на осиновени деца са споделяли, се отнасят по-особено към татко. Знаем, че в детските домове мъжете са приходящи създания, а предимно жени се грижат за децата. И обикновено появата на мъж в живота на детето е свързана и с хубавите промени в него. Та може би те си мислят, че точно мъжете имат основна заслуга, че всичко изведнъж е станало по-интересно, по-истинско и си ги почитат по по-особен начин. Но като обслужващ персонал мама си е незаменима...
Диана, децата усещат любовта, която струи от мама и тате, в това съм сигурна. И тогава се чувстват защитени, сигурни и щастливи. И адаптацията минава по-лесно. Ако си сигурна, че това е твоето дете, със сигурност ще намериш и пътя към него, не се съмнявай!
Виж целия пост
Аз осинових децата си по-малки, но ето ти и моите впечатления от идването им у дома:
Баткото (беше на 2 г.) изпитваше много по-голям страх от първите разходки извън дома в сравнение с Бени. Даже първия път почти неистово ме дърпаше да се върнем във входа. Е, страхът беше примесен с любопитство и то победи. Няколко седмици му трябваха в градинката да се адаптира, много неадекватно се държеше в сравнение с другите деца. Определено не обичаше с много нови хора накуп да се среща. Изпитваше най-голяма радост когато някой от нас си играеше персонално с него.
При малката адаптацията беше много по-лесна.
Относно играта с "татето" аз си имам своя теория по въпроса. Ами направи ми впечатление, че моите деца, пък и други мами на осиновени деца са споделяли, се отнасят по-особено към татко. Знаем, че в детските домове мъжете са приходящи създания, а предимно жени се грижат за децата. И обикновено появата на мъж в живота на детето е свързана и с хубавите промени в него. Та може би те си мислят, че точно мъжете имат основна заслуга, че всичко изведнъж е станало по-интересно, по-истинско и си ги почитат по по-особен начин. Но като обслужващ персонал мама си е незаменима...
Диана, децата усещат любовта, която струи от мама и тате, в това съм сигурна. И тогава се чувстват защитени, сигурни и щастливи. И адаптацията минава по-лесно. Ако си сигурна, че това е твоето дете, със сигурност ще намериш и пътя към него, не се съмнявай!
# 5
9 дек. 2008, 10:43 ч.
Благодаря Ви за съветите! Ани е много лъчезарно дете, тя е нашето дете! Ние сме първите кандидати за нея - БМ подписа преди месец. Искам да Ви се похваля, че снощи при посещението ни, тя за първи път пожела да си изяде банана на коленете ми. Това ме кара да си мисля, че първоначалното й желание да има само тате и не иска мама започва да се променя. Тревожи ме факта, че е болна, а в Дома нямало сироп за кашлица, нямаше и дежурен лекар. Обясни, че е болна, защото новите обувки, които й дали са и малки и тя ходи боса. Дали да занеса домашни пантофки за нея при условие, че всичко което сме й подарили до сега й е взето (дори фибите са сложени от госпожите на куклите, а на нея бретона влиза в очите). Знам, че цялата група е от деца на подобна възраст, които също не са изпитвали ласки, но искам тя да е здрава, за да посрешне в къщи Коледа с много подаръци и огромна радост от наша страна.
Виж целия пост
# 6
9 дек. 2008, 10:43 ч.
Здравей и добре дошла!
пиша на тагъдък, за което се извинявам
, виж тук: http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=24465.0
темата е написана с помощта на мамите тук. В този форум има същата тема, но нямам време да я търся.
Виж сигурна съм че ще ти е полезно
Виж целия пост
пиша на тагъдък, за което се извинявам
, виж тук: http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=24465.0темата е написана с помощта на мамите тук. В този форум има същата тема, но нямам време да я търся.
Виж сигурна съм че ще ти е полезно
# 7
9 дек. 2008, 11:04 ч.
Диана, добре дошла и Честито коледно чудо, да ти е жива и здрава малката Ани
Аз осинових моето момченце когато то беше съвсем мъничко и не мога да съм полезна, но се включвам да ти пожелая периода на адаптация да мине леко 
Аз също от скоро пиша тук но от доста време чета този форум и искам да кажа, че съм страшно благодарна на всички които пишат тук, на подкрепата и на съветите
Виж целия пост
Аз осинових моето момченце когато то беше съвсем мъничко и не мога да съм полезна, но се включвам да ти пожелая периода на адаптация да мине леко
Аз също от скоро пиша тук но от доста време чета този форум и искам да кажа, че съм страшно благодарна на всички които пишат тук, на подкрепата и на съветите
# 8
9 дек. 2008, 15:16 ч.
Диана, приеми и моите поздравления за щастливо събитие! Не се страхувай, както е казала Фоксче, детето само ще ти покаже и ще те научи как да се гледате. Но според мен, така или иначе, постепенно или по-бързо, тя трябва да свикне с външния свят. Дъщеря ми беше на 1,8 год. когато си дойде у дома и на третия ден пътувахме с автобус до сестра ми и племенниците. Хвърлихме се с двата крака в дълбокия вир и до седмица от плахото и препарирано зайче и помен не остана. Прие промяната много добре. Но това си зависи от детето. Просто следвай нейните реакции и при всеки повод и показвай и казвай колко я обичаш!
Виж целия пост
# 9
9 дек. 2008, 20:28 ч.
Здравей и от мен!
Голямата ми дъщеря дойде у дома на 4 години и 2 месеца. Това си е едно все още малко дете, но не и когато е преживяло тези години по обичайния за институциите начин.
Най-важното е да си подготвена, че е възможна по-трудна и бавна адаптация, а после, ако мине по-леко - само се радвай!
И при нас, първоначално отхвърляше изцяло мен и търсеше мъжката фигура, но с време и търпение нещата се променят.
А по име ме е наричала понякога (и то умишлено) и след половин година с нас. Това да не те безпокои.
Все казвам в такива случаи (ама, сега... първите дни, трябваше да ме чуеш как ревях от паника...), нужно е да си представим, че сме живяли някъде, както - така, но без друга база за сравнение и това е единствения дом, който познаваме. Лелите - единствените "майки"...
После идва някой и ни изтръгва от всичко познато ни. Без да знаем къде отиваме, с кого, защо (остави, че са им натрапени някакви понятия, те още не ги осмислят така ясно), какво ни чака там... Ами, страшно си е.
После идват много други фази, включително и тази на провокациите: Я, да видим, ако съм лошо дете, дали ще ме искат?
Успех и спокойно, търпение и любов!
Изчаквай детето само да ти показва кога е готово за теб. Не й се сърди, ако те отблъсква, а й показвай, че си винаги там, насреща, готова да откликнеш на емоциите й, каквито и да са те. Рано или късно ще ти се довери, това е сигурно.
П.П. Обаче това, че й взимат нещата е неприятно. Къде е този "дом"?
Виж целия пост
Голямата ми дъщеря дойде у дома на 4 години и 2 месеца. Това си е едно все още малко дете, но не и когато е преживяло тези години по обичайния за институциите начин.
Най-важното е да си подготвена, че е възможна по-трудна и бавна адаптация, а после, ако мине по-леко - само се радвай!
И при нас, първоначално отхвърляше изцяло мен и търсеше мъжката фигура, но с време и търпение нещата се променят.
А по име ме е наричала понякога (и то умишлено) и след половин година с нас. Това да не те безпокои.
Все казвам в такива случаи (ама, сега... първите дни, трябваше да ме чуеш как ревях от паника...), нужно е да си представим, че сме живяли някъде, както - така, но без друга база за сравнение и това е единствения дом, който познаваме. Лелите - единствените "майки"...
После идва някой и ни изтръгва от всичко познато ни. Без да знаем къде отиваме, с кого, защо (остави, че са им натрапени някакви понятия, те още не ги осмислят така ясно), какво ни чака там... Ами, страшно си е.
После идват много други фази, включително и тази на провокациите: Я, да видим, ако съм лошо дете, дали ще ме искат?
Успех и спокойно, търпение и любов!
Изчаквай детето само да ти показва кога е готово за теб. Не й се сърди, ако те отблъсква, а й показвай, че си винаги там, насреща, готова да откликнеш на емоциите й, каквито и да са те. Рано или късно ще ти се довери, това е сигурно.
П.П. Обаче това, че й взимат нещата е неприятно. Къде е този "дом"?
# 10
9 дек. 2008, 21:23 ч.
Добре дошла Диана при нас и честита радост.Днес твоето слънце има празник- да ви е жива и здрава и по-скоро всички заедно за Коледа.
Всяко дете е отделна личност,но Дар за мен ще ти даде добри съвети от преживяното на Иринка.Търпение и обич-това е формулата за всичко.
Виж целия пост
Всяко дете е отделна личност,но Дар за мен ще ти даде добри съвети от преживяното на Иринка.Търпение и обич-това е формулата за всичко.
# 11
10 дек. 2008, 00:29 ч.
Аз пък налетях на линка към нея нетърсено
Ето го:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=258787.0
Виж целия пост
Здравей и добре дошла!
пиша на тагъдък, за което се извинявам, виж тук: http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=24465.0
темата е написана с помощта на мамите тук. В този форум има същата тема, но нямам време да я търся.
пиша на тагъдък, за което се извинявам
, виж тук: http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=24465.0темата е написана с помощта на мамите тук. В този форум има същата тема, но нямам време да я търся.
Аз пък налетях на линка към нея нетърсено
Ето го:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=258787.0
# 12
10 дек. 2008, 07:04 ч.
Разделих темата, за да я видят повече хора.
Ако заглавието не харесва на автора моля да ми пише на лични.
Иначе по темата, Марина също е много емоционална и при първите срещи в дома беше голяма драма. Плачеше с огромни сълзи, седеше при нас за малко и след това обикаляхме коридорите напред назад, за да свиква с нас. Една от жените ни предупреди, че изобщо няма да свикне с нас така, голямото свикване ще бъде, когато я вземем. Всички много се притесняваха дали ще се справим, а истината е, че детето реагира невероятно спокойно на изписването и излизането от дома. Разбира се беше вокирана от толкова много нови неща, но нямаше никакъв плач.
Честно да си призная връщайки се сега назад на мен ми беше по-трудно отколкото на нея.
За протокола Марина беше на 2 години и половина.
Виж целия пост
Ако заглавието не харесва на автора моля да ми пише на лични.
Иначе по темата, Марина също е много емоционална и при първите срещи в дома беше голяма драма. Плачеше с огромни сълзи, седеше при нас за малко и след това обикаляхме коридорите напред назад, за да свиква с нас. Една от жените ни предупреди, че изобщо няма да свикне с нас така, голямото свикване ще бъде, когато я вземем. Всички много се притесняваха дали ще се справим, а истината е, че детето реагира невероятно спокойно на изписването и излизането от дома. Разбира се беше вокирана от толкова много нови неща, но нямаше никакъв плач.
Честно да си призная връщайки се сега назад на мен ми беше по-трудно отколкото на нея.
За протокола Марина беше на 2 години и половина.
# 13
30 дек. 2008, 16:19 ч.
Не съм споделяла отдавна как вървят нещата при нас защото мина делото и същият ден ни дадоха Ани. Грижите около нея ме държат далече от компютъра. Малката е в къщи от 10 дни. Първите 2-3 беше превъзбудена, контактуваше с всички които идваха да я видят. След това започна промяната-избира си храни, не говори с никой извън къщи, нощем плаче и най-лошото проявява страшен инат-ляга на земята крещейки и започва да си удря главата в пода без причина или се крие под масата, казва "Обидена съм", плаче и не излиза от там по 30-40 минути.
Иначе приема доста добре промените. Ходихме на коледно тържество в дома, там пя на Дядо Коледа, но не пожела да отиди при децата от групата.
Най атрактивната играчка в къщи е котарака въпреки, че няколко пъти я одраска, а най- големият ни кощмар търговските вериги, където не можем да я удържим - бяга и вика като дива. Това е за сега. Благодаря на всички за съветите и поздравите. Желая Ви весело посрещане на Нова година. Нека за всички 2009 бъде щастлива и успешна!
Виж целия пост
Иначе приема доста добре промените. Ходихме на коледно тържество в дома, там пя на Дядо Коледа, но не пожела да отиди при децата от групата.
Най атрактивната играчка в къщи е котарака въпреки, че няколко пъти я одраска, а най- големият ни кощмар търговските вериги, където не можем да я удържим - бяга и вика като дива. Това е за сега. Благодаря на всички за съветите и поздравите. Желая Ви весело посрещане на Нова година. Нека за всички 2009 бъде щастлива и успешна!
# 14
7 ян. 2009, 17:21 ч.
Честито Диана!Да сте живи и здрави и лека адаптация и на двете.Не е лесно,колкото и да мислим, че сме се подготвили - не сме. Валентин беше на 5г. 2м. когато дойде в къщи на 7май 2008г.Докато го посещавахме в дома не ми правеше впечатление защото наоколо децата на приятелите ни са по големи .Той е колкото 3годишно дете ръст ,тегло,говор ,маниери ,а когато тръгнахме по парковете - о ужас вземаше солети,пръчици семки от земята и ги ядеше.Тичаше и обикаляше парка в кръг,отиваше при всеки и се гущкаше,от всеки вземеше или си искаше - говорих, обеснявах ,давах примери и се радвах когато казваха ,че са разбрали ,но всичко се повтаряше на следващия ден .Имаше моменти на паника ,отчаяние дали ще се справя ,започнах за наказание- прибирах го в къщи .За да подобрим говора четем приказки всяка вечер-аз чета 2думи той повтаря след мен.Вече говори добре само р и някои други звуци ни затрудняват още.Не взема от други в мое присъствие .Коледните и новогодишни празници ни зближиха намерихме пътя един към друг. чао засега.
Виж целия пост
Препоръчани теми