Ражданнето наближава а мен ме е страх все повече!Помощ!

  • 4 193
  • 86
Здравейте мили бъдещи и настоящи мамчета!Надявам се да ми помогнете с някой друг съвет как да се успокоя преди раждането да настъпи!Вече съм в края на 7-мия месец и бременността ми беше напълно желана!Колкото по малко остава толкова повече страхът в мен говори!Цялата бременност я прекарах с усложнения ... то не беше разлепяне на плацента то не бяха бактери в бъбреците то не бяха лекартства изследвания и инжекции!И сега ще раждам секцио първата причина е плацентата която е на входа на матката а втората е защотот аз самата немога да се реша на сериозната крачка - нормално раждане!Също така болниците не са моята стихия както и на повечето сигурно и незнам и незнам как ще мине всичко сигурно като останат броени дни ще взема да припадам от притеснение .. Помогнете ми   newsm45
Виж целия пост
# 1
Спокойно, не си изключение. Ето подобна скорошна тема
Виж целия пост
# 2
не знам как да те успокоя защото аэ самата не се успокоих докато не си гушнах бебка!мисли за детето което чакаш,а не за трудностите!
желая ти леко и спокойно раждане и живо и здраво бебче! Simple Smile
Виж целия пост
# 3
даже не съм питала лекарката какво ще е детето защото след всичките тези проблеми просто няма значение само то да е добре
Виж целия пост
# 4
Аз съм в 9 месец и хич не ме е страх- по принцип съм голяма бъзла, страх ме е от всичко Embarassed, но пък прага на болка ми е голям и не ме е страх много от болката- просто когато трябв ада я издържа знам ,че няма др. изход- аз съм човека, който трябва да я изтърпи. Освен това знаеш,че има обезболителни инжекции и може дори да ти мине раждането почти (или напълно) безболезнено- незнам как е. Освен това в 9 месец в един момент ти става много тежко и трудно, аз до сега нямах много проблеми (освен болежки в таза и изтръпнали ръце и др. много дребни малки проблемчета)....но сега особенно нощем едва ставам, бебчето доста ме притиска на моменти и е малко дискомфортно, появиха се хемороиди и др. такива и вече ми се иска да раждам и да му се радвам.
Спокойно и успех!!!!
Виж целия пост
# 5
Въобще не се притеснявай, ама хич разбери. Раждах планирано секцио с пълна упойка и нищо не усещаш, никакви болки, контракции, разкрития, прегледи, нищо. Само абокат и катетър ти слагат, което не боли. После боли като се събудиш и то много, но тогава си гледаш бебето и не ти пука за болката. За нормално раждане не знам, но иначе не мисли такива неща само да се натоварваш. Нищо няма да усетиш.
Виж целия пост
# 6
Много добре те разбирам!
В края на 8- ми месец и мен започна да ме обхваща, меко казано, паника. Направо не исках да раждам, предпочитах да си стоя все бременна.  Laughing

Сега съм бременна 6- те месец с второ, изключително желано дете. Хем знам какво ме чака (пак ще съм секцио), хем знам че няма абсолютно нищо страшно, хем след първата операция имах изключително бързо възстановяване, хем УЖАСНО ме е страх. Отсега.
Опитвам се да не мисля за всичко това, но не мога да "изключа" напълно.
Виж целия пост
# 7
Нормално е да те е страх. И аз съм много страхлива, гледах да си запълвам времето с работа, за да не мисля за това, по тази причина работих до самото раждане Laughing
Виж целия пост
# 8
Нормално.Май всички минаваме през този период.Споко.Успех. Peace
Виж целия пост
# 9
Спокойно! И аз бях така, но в 9-тия месец  те наляга едно спокойствие и примирение, че няма къде да бягаш, трябва да излезе бебето и това е Peace Още повече че ще си секцио. Леко бременеене до края и здраво и красиво бебче на финала Hug
Виж целия пост
# 10
Да успокой се колкото се може повече и вярвай , че всичко ще е наред. Болката минава и се забравя и не е толкова страшна - не знам как е при секцио де , но пак не вярвам да е страшна болка. Мисли си , колко ще е хубаво, когато си гушнеш бебчето.
Успех , бързо възстановяване и живо и здраво бебче да гушкаш  Hug
Виж целия пост
# 11
И аз бях така, но в деветия месец страхът отстъпи място на желанието колкото може по-скоро да родя, че вече толкова ми тежеше...Чувствах се ужасно тромава, блъсках се във всичко... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 12
И мен ме беше страх. Още повече, че с кой акъл не знам в последните месеци изгледах една поредица филми с раждания и съвсем луднах. Даже, преносвайки 3 дни като започнаха контракциите и мъжът ми ме караше да тръгваме към болницата аз му казах: Чакай, може да ми мине ooooh!
Истината е, че като прекрачих прага на болницата се успокоих и всички притеснения ми изчезнаха.
Виж целия пост
# 13
Не мисли, опитай се да не мислиш. Посрещай нещата по реда на появяването им, ако ме разбираш. Стъпка по стъпка. И знай, че с всичко ще се справиш. Бъди уверена в това. Усетиш ли, че задълбаваш в негативни мисли и "пишеш романи" за това какво може да стане, просто спри да мислиш. Hug
Стискам ти палци и когато му дойде времето -  най-сладкото вързопче.  bouquet
Виж целия пост
# 14
Препоръчвам ти да намериш темата "Смешно ли е раждането"- действа отпускащо и успокояващо, а и  има много забавни истории. Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия