Тези дни сме сами със синчето(18г.) вкъщи и тъй като съм до късно на работа му възложих отговорната задача да се погрижи за вечерята. Очаквах да поръча пица с оставените пари или да вземе китайско от близкия ресторант.
Ооообаче той решил да прави картофи соте!
прибирам се аз към 21ч. вечерята сервирана, хапнахме някакво количество 
, аз не коментирам, че картофките твърди някакси, недоварени. можеха да се ядат, ама...и "детето" в един момент ме пита: " мамо, ама как се познава, че са "твърдо сварени" както пише в рецептата?"
както и да е. останаха въпросните картофки - нито да ги хвърля, защото не обичам да се изхвърля храна, нито да ги изядем.
почудих им се пък днес ги нарязах на дребно в една тавичка, сложих и малко бейби морковчета и царевичка и ги залях с прясно мляко, в което разбих 4 яйца. ммммм, страхотно вкусно се получи!
имате ли такива попадения-измишльотини?
, ама се получи голям отврат. Реших, че не става за ядене и сварените уж за салата картофи ги подредих в тавичка, заедно със зелето и една чаша ориз, кимион, черен пипер и други и се получи добре. Изяде се измислената манджа, че даже се и хареса. Сега честичко я правя пак, но само с ориз, прецених, че е по-добре без картофите. 
