Правилно ли е това делене?

  • 2 561
  • 33
В детската на синът ми има едно доста буйно малко агресивно от време на време дете и ръси доста обиди и грозни думи. От време на време  ме предупреждават да му говоря да не дружи с него,че бил лошо дете. Аз говоря на малкия да не употребява такива думи да не прави бели и пр. и в интерес на истината едва ли не е чувал такова нещо,но не ги употребява.  Притеснявам се някак не ми се нрави да му кажа той е лош и няма да играеш и приказваш с него. Как е по-правилно да се постъпи в такава ситуация? Нали учителките са тези педагози,които трябва някак да успеят да  занимаят децата за да не правят така? Не отричам че всичко идва от семейството и средата това според мен е най-важно, но чувствам се виновна да го заклеймя с  лошо дете.
Виж целия пост
# 1
Ние у дома (малки и големи) не употребяваме етикети,нито + ,нито - (тип лошо/добро дете,злояд,непослушен). Говорим за поведения,с презупцията че поведение се учи,минава,подлежи на промяна и корекция и пр.,а не е качество к ти е закачено завинаги. За нас,"делене" не е правилно,имах дълъг спор с гледачката им (наричаше син ни лошо момче по различни поводи),с доста повторения се научи уж.
Виж целия пост
# 2
Казала съм "това държане не ми харесва, ако се държи така, ще остане без приятели". Де факто води към същото, но имаше за цел по-скоро успокоение (тя така и така не играеше с момченцето, което раздаваше юмруци).
Виж целия пост
# 3
 Аз също бих се чувствала виновна да заклеймя едно дете, Evka. Най-малкото, убедена съм, че няма "добри" или "лоши" деца. Има добри и лоши постъпки . Съществена е разликата.
Виж целия пост
# 4
А твоят син принципно дружи ли с другото детенце? Питала ли го: Еди кой си приятел ли ти е? Приятно ли ти е да си играеш с него? За какво си говорите?

Интересно е какво ще отговори, и така може да се получи полезен разговор и за двама ви.
Виж целия пост
# 5
Не само че не е правилно, но направо е престъпно. По този начин обрича детето на изолация, от което то само ще стане по-агресивно. Лелеее, "педагози!!!"

Виж целия пост
# 6
както писалите преди мен, не смятам за правилно да се слагат етикети на когото и да било, особено на деца. ако определям нещо като "лошо", това е дадено поведение, постъпка, изказване, не самия изпълнител.
не съм съгласна и с това, че всичко в поведението на децата идва от семейството. често децата научават думи и действия в училище, от филми, от улицата без никой друг в къщи да ги употребява, струват им интересни и започват да ги повтарят. със сигурност синът ми не беше чул в къщи "f.ck", но въпреки разговорите, обясненията и забележките на всички в къщи беше редовно употребявана от него дума когато беше на четири години сигурно в продължение на 4-5 месеца.
Виж целия пост
# 7
 Няма лоши деца и не е редно да им се слагат етикети - този е такъв, онзи онакъв. В случая направо съм изумена от предупрежденията направени от педагозите! Просто е абсурдно.
 Моето е дете е доста буйно и в градината явно не се справят с него, та ако аз разбера, че учителките съзнателно го изолират не мога да ти опиша какво ги чака. Тяхната работа е да научат децата на нещо, а не да им слагат етикети. Най-малкото тази изолация единствено би могла да задълбочи проблема и после родителите да се чудят как да оправят нещата. Изобщо учителките говорили ли са с родителите на детето, щото на мен ми се наложи аз да повдигна въпроса за поведението на сина си след 1 открит урок.
 Сега се сетих нещо - да не би твоето детенце и по-буйното да дружат и да стават неконтролируеми когато са заедно и учителките просто да искат да ги разделят?
Виж целия пост
# 8
То, лоши деца няма, но от друга страна как детето (моето, например) ще разбере кое е добро поведение и кое е лошо? На моите от ранна възраст им казвам да се държат настрани от децата с лошо поведение - побойници, говорещи всякакви лоши неща, постоянно измислящи бели и т.н. И държа да уточня - не да не играят с тях, но да си имат едно наум и когато стане напечено да си обират крушите. Може да не е много честно спрямо другото дете, но това е животът. Предпочитам да общуват с деца, които ще повлияят положително. И в живота на възрастните е така - всеки гледа да не се навира между шамарите и да не общуват с хора, които носят неприятности. Аз самата като дете подхождах много положително към деца, от които други страняха и винаги след това имах проблеми. Затова сега уча моите да си опичат акъла овреме.
Виж целия пост
# 9
Аз пък мисля, че има лоши деца.
Виж целия пост
# 10
 Имам предвид, че не е редно учителките да поставят етикети и да призовават родителите да накарат децата си да странят от детето. Просто не е редно. Първо трябва да се говори с родителите на конкретното проблемно дете, да се разбере защо то се държи така и да се вземат съответните мерки, а не да се задълбочава проблема изолирайки детето.
Виж целия пост
# 11
За своето дете постъпвам като учителката, казвам му да не играе и не общува с побойници и хулигани, но да кажа за свое оправдание, че не съм педагог  Mr. Green
А и това "лошо" е клише, точно като "послушно", направо ми е смешно като гледам как по темите се избягват тези определения и се заменят с "невъзпитан" и "разбран".
Виж целия пост
# 12
Не е правилно според мен. Нито наричам другите деца лоши, нито искам моето да наричат така.  Stop
Казвам кое е добре и кое не е добре да се прави, но не бих втълпила на никое дете, че е лошо, защото и то самото ще започне  да се възприема като такова и нещата се влошават.  Naughty
Виж целия пост
# 13
Аз също мисля, че има и лоши деца. Едно такова живее точно срещу нас. Самото дете не е виновно, че е такова. Но средата, в която расте е такава. Не искам моето дете да си играе с него. Но в училище или детската градина не може госпожите да разделят децата на добри и лоши.
Аз също обяснявам, че напр." еди си коя постъпка е хубава" или "еди коя не е".
Виж целия пост
# 14
Не може дете в детската градина да бъде изолирано от учителите с етикета "лош". Да не говорим, че няма дете, което никога да не направи или каже нещо, което може да се категоризира като лошо. Нали това е целта да ги учим как е добре да се държат.
Моето и то доста глупости учи от градината, но постоянно му правя забележки, че така не се прави или говори.
Ето вчера например имаше някакви негови си причини да е ядосан и да не иска да ходи на градина и съответно целия ден безумно поведение. Дори се опитал да наплюе госпожата.  ooooh!
После извинения и днес весел, чисто нов.
Всяко дете от време на време издивява , не могат да си контролират емоциите винаги. Да не ги приемаме , че щом са деца не могат да имат лошо настроение. Ние възрастните да не сме перфектни.  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия