Ясла

  • 1 385
  • 18
Здравейте мили мами!От утре синът ми почва да ходи на ясла Grinning.Чувствата в мен са смесени,радост и малко тъга.Т а въпроса ми е,как се чувствахте когато децата ви тръгнаха на ясла или градина и как се справихте със стреса,който изживявате вие и детето newsm78 newsm78 newsm78 newsm78.
Малко ми е тъжно,и съм доста притеснена. Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 1
Сина ми тръгна на ясла от съвсем скоро-2 седмици.Всъщност са 3,но още на първата се разболя....
Много ми беше мъчно,особено първите няколко дни.Гледах да се разсейвам максимално,за да не мисля....Но като влязох в къщи и него го нямаше,това е най-неприятният момент.Вече започвам да свиквам,а и след 2 дни тръгвам на работа отново,а там няма да имам много време да мисля.Моли се,детето ти да е здраво,а с липсата му,се надявай да свикнеш бързо.Успех!
Виж целия пост
# 2
По-голямата ми дъщеря тръгна на ясла на 2 г. и 6 месеца. Много се бях депресирала, притеснявах се как ще се адаптира, дали ще яде, дали ще спи - никога не се беше отделяла от мен. Притеснявах се и дали ще плаче неистово сутрин, дърпайки ме за крачола...Но всички тези притеснения бяха неоснователни - много й хареса да е при децата, от вътрешен източник знам, че от самото начало си играела, ядяла и спяла.

Депресията и притесненията изчезнаха от самосебе си, след като видях, че на детето му харесва да ходи на ясла и се успокоих.

 Hug
Виж целия пост
# 3
Аз смятам, че притесненията и стреса при майката вредят на детето. Моят син го пуснах на 2г. и 1м. Запазих спокойствие на първия и втория ден, когато плачеше и му обясних с усмивка, че това място е много хубаво и ще има игри и приятелчета. На третия ден вече влизаше без плач, а след още няколко дни - с усмивка.
С тия притеснения само стресирате детето си. По-спокойно и ведро  Hug! Успех!
Виж целия пост
# 4
Аз се чувствах горда. Вече бях майка на голямо момиче. Grinning
Бях спокойна, защото детето ми само прояви желание да тръгне на ясла. Беше на 2 г. и 2 м.

Бъди спокойна, децата са по-адаптивни отколкото си мислим. А твоето положително отношение и веселото ти настроение са една от предпоставките детето да свикне лесно с яслата. Децата усещат притеснението на родителите си и го пренасят върху себе си.
 Peace
Виж целия пост
# 5
Аз я пуснах късно.Беше на 3 години и нямахме проблеми.Много беше щастлива.И сега е така.Дано да имам възможност и малката да си я гледам поне до 3 годинки,ако не ми се наложи да почна работа.
Виж целия пост
# 6
Пуснах я но годинка и четири месеца. Бързо се адаптира и започна да й харесва. В началото ми беше много гузно, съвестно, тъжно. Но после и аз се успокоих. Но така и не продължи много с яслата, заради боледуванията.
Виж целия пост
# 7
Дано наистина запазя спокойствие утре Grinning
Много се надявам да свикне бързо и да не боледува много.От месец много си говорим с него за яслата и той вече свикна с мисълта,че там е хубаво,на всеки казва,че той е голямо момче което ще ходи на ясла Laughing Laughing Laughing.Та това малко ме поуспокоява до една степен.
Стискайте ни палци всичко да мине без много рев. Mr. Green
Виж целия пост
# 8
Аз смятам, че притесненията и стреса при майката вредят на детето. Моят син го пуснах на 2г. и 1м. Запазих спокойствие на първия и втория ден, когато плачеше и му обясних с усмивка, че това място е много хубаво и ще има игри и приятелчета. На третия ден вече влизаше без плач, а след още няколко дни - с усмивка.
С тия притеснения само стресирате детето си. По-спокойно и ведро  Hug! Успех!
този метод мисля и аз да го приложа,когато тръгнем разбира се
Виж целия пост
# 9
Бях много притеснена, защото не можех да предвидя как ще реагира детето ми на раздялата. Но с учудване и облекчение установих, че се чувства прекрасно и дори предпочита да ходи на ясла, а не да стои с мен вкъщи. Установих също така, че и аз се чувствам по-добре - имах време за себе си, за къщата, та дори и за децата! Като ги вземех към 16 часа следобед, до лягането им в 21 -21.30 часа, бях изцяло на тяхно  разположение - за игри, за разговори, за гушкане. А докато бяха и двамата с мен вкъщи, все не можех да отделя толкова часове за тях, винаги имах да върша нещо, да разтребвам след тях, да готвя. И вечно ги напъждах в някоя друга стая, където няма да ми пречат.
Виж целия пост
# 10
Важно е детето да не разбере, че ти се притесняваш. Моето дете беше на 2,6 когато го пуснах на ясла. Той беше съвсем спокоен и не сме имали проблеми по-нататък.
Виж целия пост
# 11
Дъ6теря ми тръгна на ясла малко  след като ми свър6и май4инството(бе6е на 5 месеца),  една седмица бяхме на адаптация ... понесе го добре....
Виж целия пост
# 12
Нормално е и да се притесняваш и да ти е тъжно, стига да не предадеш тези чувства и на детето си. И аз като теб се притеснявах и дори като го оставих първия път в яслата после  поплаках. Но той много добре се адаптира , дори смея да твърдя , че там сред децата се чувства много добре. Дано и с вас да е така. Успех.
Виж целия пост
# 13
Бях спокойна и убедена/тогава/, че правя най-доброто за дъщеря си. Някак си успях да го предам и на нея, нямахме почти никакви проблеми с адаптацията. Въпреки това, първите дни, че и седмици коремът ми беше свит на топка. Постоянно се притеснявах да не се удари лошо, да не вдигне температура и лелките да не разберат, че не е добре, такива работи...В интерес на истината и сега, когато е вече на градина, имам подобни притеснения, но се свиква.
Успех! И по-малко болести ви пожелавам.
Виж целия пост
# 14
Чувствах се добре,бях сигурна,че на него ще му хареса и че ще се адаптира бързо и лесно.Да,ама не.Нищо от моите очаквания не се оправдаха.След първата седмица,стреса се задълбочи,разболя се.След още една седмица стана още по-зле-напишкване,писъци,ужас в очите.Само да споделя,че синът ми никога не е пищял,не е странил от никого,а плаче само като се удари.след 2 дни се разболя отново,този път от вирус,който премина в бронхит.За първи път приема антибиотик....
Вече не ходи на ДЯ.По-добре е за всички ни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия