Срам ме е да пиша с истинския ми профил, такива планове правех тука във форума, такива изказвания, а сега ме е срам,
живота ме изненада много неприятно.
От три години съм с годеника ми заедно, имахме големи планове, искахме голяма сватба, работехме за нея,
безумно се обичаме, с нетърпение я чакахме, с нетърпение искахме да създадеме семейство.
Неговите родители ме мразят, по-скоро има конкуренция между него и сестра му. Ние помощ не искаме от никого, всичко винаги сами сме си плащали, нито моите нито неговите родители са ни помагали за нещо, не е и нужно.
Бяхме в тях снощи, стана въпрос за сватбата ни, точно бяхме започнали да я плануваме, избрахме дата, аз тръгнах да търся рокля, той говори за ресторант. Ох че глупаво обяснявам, нищо не ми се разбира
Вчера бяхме в техните, майка му ми вика, че нямало да бъда хубава булка като дъщеря и, защото съм нисичка, стана ми болно, нищо не казах, едвам си стърпях сълзите, дъщеря и е стара мома. Баща му ми вика, че ме мразел, за снаха си бил представял на един кой си му приятел дъщерята , а не мен.
Годеникът ми (от около година сме сгодени, от три живееме заедно) много се ядоса, скара се с тях, каза им че в него присъствие никой няма право да ме обижда. Майка му скочи (тя е доста некултурна) и почна да бръщолеви някакви простотии от рода, че първо дъщеря и трябвало да оженят, после сме ние наред, все едно ние ще чакаме тя да ни жени, смешна работа. После започна да ми вика, че родителите ми са един какви си, семейството ми е съвсем нормално, средностатистическо, майка ми е учителка, баща ми лекар в болницата, няма кабинет, обикновен доктор вътрешни болести, не виждам нищо лошо. Аз се вбесих, може да не сме богати, но си обичам родителите много и сме сплотено семейство. Аз и креснах, че дъщеря и никога няма да се ожени , защото прилича на мъж, и има мустаци по-големи от на мъжа ми, и всеки знае че си ги изрусява, и те понеже са черни като на крали Марко, и след кислородната вода стават рижи и не руси, и прилича по скоро на рижав шотландец, отколкото на жена, и затова колегите на мъжа ми питат ей Пешо, кво праи брат ти...? Мъжа ми си умря от смях, каза ми че е на същото мнение, много точно съм го казала.
Ама родителите му казаха, че на сватба няма да дойдат, обадиха се на родата, никой да не идва. Те братовчедите му ще дойдат, но ще си имат после проблеми с родителите му, много завистливи хора са , а и отмъстителни.
Аз плаках цяла нощ, много ми е гадно, това няма да е сватба, гадно ще ми бъде той да си няма никого от семейството, а само от моета да са там. Той ми предложи да ми купи много красива бяла рокля, и да отидеме да се ожениме тайно само двамата, каза че много ме обича и иска да съм най-накрая негова жена и нямало смисъл да сме се съобразяваме с родители и глупави прищевки, и че само двамата ще ни е много романтично. На мен идеята също ми хареса, но къде остават мечтите ми, от малка планувам как ще се оженя, да буда принцеса за един ден, най щастливия в живота ми, с много хора, танци.
Много ви моля, ако има други жени които са се решили на тази стъпка, как се чувствахте, а съжалявахте ли след това.
Годеникът ми предложи да се ожениме в Испания, Марбела, първия му братовчед и моята сестра живеят там (женени са, ние ги запознахме и сме им кръстници), днес той им се обади, братовчед му ще ни помогне с документите, той каза че ставали много бързо, сестра ми е бременна, не искаме да я занимаваме.
От финансова гледна точка нямаме проблеми, последните две години си спестихме пари за доста голяма сватба, а сега като няма да се състои, ще можеме да си позволиме по луксозна почивка.
А дали няма да съжалявам ? постоянно си го мисля, объркана съм, защото много бързо стана всичко, нямам време и да размисля, от едната крайност в другата
Виж целия пост
живота ме изненада много неприятно.
От три години съм с годеника ми заедно, имахме големи планове, искахме голяма сватба, работехме за нея,
безумно се обичаме, с нетърпение я чакахме, с нетърпение искахме да създадеме семейство.
Неговите родители ме мразят, по-скоро има конкуренция между него и сестра му. Ние помощ не искаме от никого, всичко винаги сами сме си плащали, нито моите нито неговите родители са ни помагали за нещо, не е и нужно.
Бяхме в тях снощи, стана въпрос за сватбата ни, точно бяхме започнали да я плануваме, избрахме дата, аз тръгнах да търся рокля, той говори за ресторант. Ох че глупаво обяснявам, нищо не ми се разбира
Вчера бяхме в техните, майка му ми вика, че нямало да бъда хубава булка като дъщеря и, защото съм нисичка, стана ми болно, нищо не казах, едвам си стърпях сълзите, дъщеря и е стара мома. Баща му ми вика, че ме мразел, за снаха си бил представял на един кой си му приятел дъщерята , а не мен.Годеникът ми (от около година сме сгодени, от три живееме заедно) много се ядоса, скара се с тях, каза им че в него присъствие никой няма право да ме обижда. Майка му скочи (тя е доста некултурна) и почна да бръщолеви някакви простотии от рода, че първо дъщеря и трябвало да оженят, после сме ние наред, все едно ние ще чакаме тя да ни жени, смешна работа. После започна да ми вика, че родителите ми са един какви си, семейството ми е съвсем нормално, средностатистическо, майка ми е учителка, баща ми лекар в болницата, няма кабинет, обикновен доктор вътрешни болести, не виждам нищо лошо. Аз се вбесих, може да не сме богати, но си обичам родителите много и сме сплотено семейство. Аз и креснах, че дъщеря и никога няма да се ожени , защото прилича на мъж, и има мустаци по-големи от на мъжа ми, и всеки знае че си ги изрусява, и те понеже са черни като на крали Марко, и след кислородната вода стават рижи и не руси, и прилича по скоро на рижав шотландец, отколкото на жена, и затова колегите на мъжа ми питат ей Пешо, кво праи брат ти...? Мъжа ми си умря от смях, каза ми че е на същото мнение, много точно съм го казала.
Ама родителите му казаха, че на сватба няма да дойдат, обадиха се на родата, никой да не идва. Те братовчедите му ще дойдат, но ще си имат после проблеми с родителите му, много завистливи хора са , а и отмъстителни.
Аз плаках цяла нощ, много ми е гадно, това няма да е сватба, гадно ще ми бъде той да си няма никого от семейството, а само от моета да са там. Той ми предложи да ми купи много красива бяла рокля, и да отидеме да се ожениме тайно само двамата, каза че много ме обича и иска да съм най-накрая негова жена и нямало смисъл да сме се съобразяваме с родители и глупави прищевки, и че само двамата ще ни е много романтично. На мен идеята също ми хареса, но къде остават мечтите ми, от малка планувам как ще се оженя, да буда принцеса за един ден, най щастливия в живота ми, с много хора, танци.
Много ви моля, ако има други жени които са се решили на тази стъпка, как се чувствахте, а съжалявахте ли след това.
Годеникът ми предложи да се ожениме в Испания, Марбела, първия му братовчед и моята сестра живеят там (женени са, ние ги запознахме и сме им кръстници), днес той им се обади, братовчед му ще ни помогне с документите, той каза че ставали много бързо, сестра ми е бременна, не искаме да я занимаваме.
От финансова гледна точка нямаме проблеми, последните две години си спестихме пари за доста голяма сватба, а сега като няма да се състои, ще можеме да си позволиме по луксозна почивка.
А дали няма да съжалявам ? постоянно си го мисля, объркана съм, защото много бързо стана всичко, нямам време и да размисля, от едната крайност в другата
това е за мен 
Насила нещата не стават...и за какво са ти притрябвали щом толкова зле се държат с теб? 
