Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива?

  • 3 239
  • 82
Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива, пораствате един вид?
Някаква случка ли беше?
Моментно прозрение или пък нещо друго? Рано или късно се случи?
Приятно или неприятно беше за вас усещането?
С удоволствие ще чета.
Виж целия пост
# 1
Сега ще се напълни темата с "запазили детското у себе си", защото така е модерно да се казва. Simple Smile
Виж целия пост
# 2
На 9 години. Разбрах, че совите не бяха това, което си мислех  Laughing, не съм съжалявала ни за миг. Детството е загубена работа.
Виж целия пост
# 3
Миналата година, когато умря майка ми.
Виж целия пост
# 4
Миналата година, когато умря майка ми.
Tired и аз така...
Виж целия пост
# 5
Вчера,когато бившият ми приятел каза,че не съм момичето,в което някога е бил влюбен,а съм жената която е изгубил...Стана ми странно,предвид възрастта ми си мислех,че още съм лапе  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 6
Още си е в мен.... Laughing
Виж целия пост
# 7
тъй като бях най-малката в рода,дълго време се чувствах такава ...когато преглеждам касетата от сватбата/преди 13г/,виждам колко безгрижни сме били  тогава и колко много хора от тогава ги няма сред нас.пораснах малко след раждането може би,но когато почина баща ми разбрах,че съм голяма...това стана някъде към 35тата ми годишнина
Виж целия пост
# 8
Винаги ми е било забавно и смешно да видя хлапе със скъсани панталони на коленете и цялото в мръсотия. Тия дни моето се прибра в такова състояние. Изобщо не ми беше смешно. Laughing
 Мисля, че детето в мен си отиде, когато започнах да се чувствам отговорна не само за себе си.
Виж целия пост
# 9
Като пиех давилови капки да ми мине стомаха, а то взе,че ми дойде. Оттогава всеки месец на една и съща дата детето в мен умира отново и отново.
Виж целия пост
# 10
От модерните съм, не съм усетила Mr. Green. Имам си наследствен дар от баща ми - детска наивност и любопитство. Скоро съпругът ми коментира, че съм била имунизирана от депресия.
Вече си имам и малък другар в игрите.
Виж целия пост
# 11
На първото ЕЕГ преди 23год. заради думите на лекарите "Вече си голяма, бъди послушна, за да оздравееш!". После още дълго бях дете, но можех да се чувствам такова само в присъствието на родителите ми.
Виж целия пост
# 12
Не е имало точна граница - до вчера бях дете, от днес съм възрастен. Може би момента, в който осъзнах, че близките ми ще умрат преди мен, е отключил това съзряване.
Виж целия пост
# 13
Когато започнах да си търся "място под слънцето" и по-конкретно първата ми работа.Тогава осъзнах,че всичко,което ще ми се случва занапред,ще бъде вследствие от моите извършени и неизвършени дела.
Виж целия пост
# 14
Моето не ще да си ходи.
Мислех, че като се омъжа. Обаче си остана.
Мислех, че като родя. Обаче проклетото лигаво хлапе остана.
Опитах отново с раждането. То се е запънало и си стои.
Инфантилна съм.
Още получавам играчки за Коледа и 08.03.  Laughing
Когато ми подарят "възрастен подарък" сигурно ще порасна.
Смъртта ме натъжава, но не помъдрявам от това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия