тръгна на ясла и ми къса сърцето,посъветвайте ме как да омекотя нещата

  • 2 729
  • 47
Здравейте милички мами,малкото ми ангелче ходи от една седмица на ясла и направо ми къса сърцето.Плаче толкова тъжно,че съм на успокоителни за да успея да я оставя в джунглата.Говорим за поведението и,че няма страшно,че ще я взема бързо,че трябва да отиде там при дечицата,за да може мама и тати да ходят на работа.Опитах почти всички възможни мили неща,но тя става все по зле.Днес цялото и телце трепереше от страх ,когато влезе там,не можа дори да се разплаче само трепереше SadКак да постъпя и какво да и кажа?Моля ви за съвет и се извинявам ако дублирам темата Hug
Виж целия пост
# 1
И ние преминахме през този етап - много сълзи, истерии, буйстване. Два месеца го взимах на обяд, защото отказваше да яде там и много плачеше. Един ден закъснях и леличките помислили, че ще го оставя през целия ден, бяха го нахранили и спеше. След тази случка някакси ми олекна. При нас адаптацията беше - с малкия около два месеца и половина, с големия около един. При всички деца този период е различен, нужно е търпиние. Няма универсална рецепта за свикване с яслата/градината някои до последно ходят с нежелание, а други от първия ден са щастливи. Много е важно и в яслата как се държът с децата дали има кой да ги гушка и да ги занимава с разни игри. Успех и търпение Peace
Виж целия пост
# 2
Здравей,
искам да ти кажа че според мен повечето деца са така. Ние също минахме през това, даже не е  и съвсем минало защото още плаче понякога (а ходи от 8 месеца). Няма какво да ти се къса сърцето. Нормално е, за детето ти е по-добре да стане силно и независимо. Не го оставяш на улицата, оставяш го някъде където ще се грежат за него и после го взимаш. Аз също много плачех с дъщеря ми в началото. А сега се питам защо! Децата ни са живи  и здрави, а на нас ни се късат сърцата че ги оставяме в яслата за 8-9 часа.  Бъди силна, не помагаш на детето така. Но можеш да и празиш повече подаръци след яслата, да я гушкаш още повече, да я водиш на местата които обича - изобщо глези я повече. Обясни и че на ясла ходят само най-добрите деца, говори и колко е хубаво там, колко нови приятели ще има. Това  ще отмине, все пак всички деца са минали през това. Успех! Hug
Виж целия пост
# 3
Ако имаш възможност, не я пращай на ясла.Мисля, че колкото по-големи тръгнат по обществени заведения, толкова по-добре приемат нещата.
Ако нямаш възможност да си я гледаш у дома, единственото, което можеш да правиш, е да и говориш и обясняваш.
И не всички деца имат такъв период.Във форума има премного мнения на майки, чийто деца не са плакали и ден, когато са тръгвали на ясла или градина.Моят син не е от тях за жалост...
Виж целия пост
# 4
И ние бяхме така.Оставям го-той плаче,аз излизам и също започвам да плача,обаждам се на майка ми,за да ме успокои-и тя започва да плаче....Съветвам те да говориш с персонала,защото има по-чувствителни деца,които имат нужда от повече внимание.Друг съвет-носете си любими играчки,за да има някаква връзка с дома през деня. Peace
Виж целия пост
# 5
От опит знам, че раздялата на прага на детското заведение трябва да е кратка и без много емоции. Дъщеря ми свикна след втората седмица, но първоначално беше по няколко часа после дълго време беше до обяд. Постепенно ще започне да се заиграва, но гледайте да не кръжите около яслата за да не ви вижда. Успех! Всички са минали по-пътя.  bouquet
Виж целия пост
# 6
Ох,много болна тема ми е това.След няколко дена и ние тръгваме на градина.Казвам тръгваме,защото ще ходим заедно.Миналата година синът ми ходи точно ден и половина,взех си го и повече не го занесох там.Много е чувствителен,а госпожата не му е обърнала никакво внимание и той е плакал на почивки.Беше посинял около очите,когато отидох да го взема на обяд.Сега тръгваме двамата за по 3 часа на ден.Ще видим какво ще излезе от цялата работа,но си мисля,че основно зависи от госпожите.
Но защо твоето детенце трепери преди да влезе?От нещо се страхува,може би.Може ли да говори,разпитай го,какво му е,как се чувства,какво се случва?

Виж целия пост
# 7
На ясла не съм си пращала детето, но като тръгна на градина и ние минахме през този ад. ooooh! Моят съвет е ако детето наистина се чувства много зле и не може да се адаптира спри го. Всичко това се отразява на психиката на детето.
Виж целия пост
# 8
        Можеш ли да я спреш?
          /                          \
       ДА                          НЕ
       /                                \
успокоявате се,           стискаш със зъби, няма нужда
без хапчета                 от хапчета. Детето трябва да
                                     се адаптира. Ако пееше от
                                     първия ден и му е хубаво без
                                     теб, май е по-голям проблема
Виж целия пост
# 9
Още ми се къса сърцето, като си спомня кошмарните начални дни и с двете ми децица - не с ясла, но с детска градина. Помагаше им това, че махат на мама от прозореца, това някак ги успокояваше и беше традиция и на двете детски градини (двамата ходеха в различни детски градини)

Иначе като четох какво си написала ми хрумна, че децата разбират думите съвсем буквално и като й казваш, че ще я вземеш бързо, за нея това е веднага - излизаш и после се връщаш да я вземеш.

Говорим за поведението и,че няма страшно,че ще я взема бързо,че трябва да отиде там при дечицата,за да може мама и тати да ходят на работа.

Не знам как й говориш за поведението, както пишеш, но й говори за нещата, които на нея ще й бъдат приятни, а не какво се очаква от нея да прави - това тя ще го научи на място. Вземете някаква плюшена играчка, която да й бъде другарче, докато свикне и се заиграе с другите деца. Стискам ти палци!


Виж целия пост
# 10
Наистина неприятно.
Бих те посъветвала да спреш за седмица-две детето от ясла. Все пък едва ли ще имаш възможност да го гледаш, докато тръгне в първи клас. Нека не се травмира още и да намрази съвсем ходенето на ясла, а след това ДГ.
Виж целия пост
# 11
Благодаря на всички ви за милите думи.Ако имах възможност нямаше да я давам толкова малка,но животът стана труден,поне за нас и се налага да се върна на работа.Това с играчките е чудесна идея и ще опитам утре.А за отлагането и почивката от ясла мисля ,че ако я оставя в къщи известно време после пак целият ад на ново незнам.... newsm78.Благодаря още веднъж милички, надявам се скоро да се похваля с добър резултат Hug
Виж целия пост
# 12
ако може някой друг да я води - по-уверен и спокоен, децата много усещат и 'изнервен родител' допълнително утежнява ситуацията. При нас след като таткото сам започна да води Зори доста бързо се нормализираха разделите сутрин. Вероятно защото с него вече беше свикнала да си взимат довиждане и да се разделят, а с мен ... плътно всеки ден  Laughing Сега и с малкия татко сутрин, а аз ги взимам следобед
Другото което се сещам - наблягаме на 'приятните неща'. изречения от сорта 'ще е за малко и мама ще те вземе' по скоро вредят - детето няма ориентир за време и ще чака. пък и нагласата 'налага се', 'стискай зъби' Mr. Green според мен е погрешна в случая. Зори примерно се сприятели с две деца и сутрин със събуждането й напомняме как я чакат. ако в яслата има любима играчка или госпожа - пак така ... въобще наблягане на това което харесва детето

Не се притеснявай - въпрос на време е, дано по-скоро да свикне

ПС сега попрочетох какво е писано нагоре и май повтарям, но така и така вече го написах
Виж целия пост
# 13
повечето деца плачат като тръгнат на ясла - някои една седмица, други 2-3-4 седмици; има и такива, които първите 3-4 седмици не плачата, а после - когато разберат, че това вече е ежедневие - плачат около 1-2 седмици. По-важното според мен е колко време продължава да плаче след като си оставиш фъстъчето? Ако плаче не повече от 5 минути, всичко е нормално, но ако плаче повече от 10 минути - това вече е травмиращо и можеби трябва да се помисли за друг вариант. Моят син тръгна на ясла като стана на 1 година - около 3 седмици плачеше всеки път като го вземат, но това продължаваше около 30 сек. след като спре да ме вижда. Не се притеснявай, че плаче, но попитай колко време плаче след като го вземат. Успех  Simple Smile
Виж целия пост
# 14
Дъщеря ми ходи на ясла точно 6 месеца. През цялото това време плачеше, сутрин се събуждаше в 6 часа и започваше да плаче, през тези 6 месеца аз го карах на автопилот. Накрая я спрях, усещах, че детето просто страда, ама много страда. Отиграхме разни схеми да я гледат мойте баби, аз, дори бях готова да напускам работа.
Сега ходи на градина с голям кеф, въпреки, че ужасно много се притеснявах да не стане като с яслата. Има различни деца, някой свикват трудно, други лесно, а трети, като моето, просто не свикват.
Ти си усещат най-добре мъничето.  bouquet
Аз пробвах най-различни неща, играчка любима, биба, шише с вода, имаше една пижамка нейна, която гушкаше докато спи. Говори и с лелите, ако трябва те да я гушкат, да й обръщат повече внимание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия