Случая е следния. С приятелката ми ще си имаме бебе (живеем заедно от 4 години). В момента започва 2-рия месец. Живот и здраве трябва да се роди в средата на април. Проблема е следния: и двамата сме депресирани (особено тя). А защо, не ми е никак ясно. И двамата много го искахме и ето, че се получи. Като разбрахме много се зарадвахме, но ни мина бързо и вече сме депресирани. И двамата всъщност искаме силно бебето, но в момента не ни е изобщо радостно. Като, че ли не го осъзнаваме още. Ако се оженим дали ще се промени нещо или още по-зле ще стане? Не сме женени, защото не отдавам значение на това. Дали в 4-5-ия месец, когато вече ще може да се види и почувства, ще го повярваме и ще се зарадваме? Ще ми е интересно да споделите как сте се чувствали в началото, когато хем знаеш, че ще има бебе, хем обаче няма видими доказателства, освен странните настроения и големи въпросителни за сватба ... Това нашето си е шизофрения отвсякъде - хем сме доволни, хем не сме. Разкажете при вас как беше...
Виж целия пост
При вас как беше?
- Публикувана: 16 авг. 2005, 13:52 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2005, 01:07 ч.
# 1
16 авг. 2005, 23:10 ч.
може би я мъчи нещо, което не смее да ти сподели - да не би да се тревожи за финансови въпроси или пък за кариерата си? Добра идея е да поговорите и за сватба, обикновено мъжете ги предлагат тези неща, а дори и да не иска да се жените, при всяко положение ще я зарадва.
Виж целия пост
# 2
17 авг. 2005, 00:25 ч.
Споко, и при нас така беше...Бременността беше планово-извънредна и посрещната с противоречиви чувства от моя страна. Първата сутрин след положителния тест мъжа ми се събужда и пита "Е, как се чувстваш?" а аз му викам- отвратително, като инкубатор. Антиромантика отвсякъде. Никак не ми беше вълнуващо по време на бременността- никакви мили помисли как ще имам детенце, никакви мисли от сорта "сега мъничето ми расте в мен" и разни такива. Докато не се роди здраво и право не изпитвах НИКАКВИ майчински чувства, от което направо ме беше срам. Еми всички бременни се умиляват, галят си коремите, приказват им...а при мене-нищо...направо адски досадно събитие е туй бременеенето. Пък и една депресия ме беше налегнала, не ми се правеше НИЩО и само спях. НО след като се роди синчето чувствата ми направо експлодираха, веднага ми се развъдиха майчински инстинкти, дори в излишък. Всяко детенце променя живота на родителите си до неузнаваемост, просто така се случва, но това не бива да ви депресира, нито да ви стресира. Радвайте си се повече отвсякога, че после няма да ви остава много време един за друг, повдравления за събитието и леко бременеене и на двамата!
Виж целия пост
# 3
17 авг. 2005, 10:48 ч.
Благодаря ви, за отговорите. PolarFox, права си за сватбата. Освен депресията, че ще ни свърши безотговорния и хубав живот, нея и това я депресира допълнително. didiaw, ти наистина ни успокои. Реших, че нещо при нас не е в час, защото почти всички са страшно романтични в тоя форум (направо ме е страх да не вземе да изпадне някой годежен диамантен пръстен от PC-то), но щом го има и нашия (твоя) случай значи всичко е ок. Приятелката ми също чете форума и се изрази буквално "Много яко са ни отговорили мило" 
Виж целия пост
# 4
17 авг. 2005, 11:33 ч.
При нея са хормони, при тебе не знам - може, понеже много я обичаш, да съпреживяваш 
Виж целия пост
# 5
17 авг. 2005, 12:22 ч.
Друг мощен антидепресионен стимул при нас беше секса БЕЗ пазене, че по-бременна от туй, здраве му кажи! Спестихме стотици презервативи, плюскахме вкусотийки , нали сме бременни, гуляхме по купони, че после уж няма такива екстри, и така... ама туй след като се свестихме от първоначалния шок. Споко и нема да се пуашите, кефете се дори на депресията си, изживейте си я напълно и после- напред с пълна газ!
Виж целия пост
# 6
18 авг. 2005, 16:13 ч.
Подкрепям изказването ти
Виж целия пост
При нея са хормони, при тебе не знам - може, понеже много я обичаш, да съпреживяваш
Подкрепям изказването ти
# 7
18 авг. 2005, 16:34 ч.
Тя рискува кариера, ти - свободното време.
Ама няма нищо по-сладко от това да усетиш в ръцете си Живот, създаден от теб и жена ти.
Обаче секс без предпазни средства...
Навсякъде където отиваш те черпят с всичко, да не се притесняваш от килограмите си, бабите и дядовците безумнощастливи... Абе живот от всякъде (освен повръщането, ама то не е задължително)
Виж целия пост
Друг мощен антидепресионен стимул при нас беше секса БЕЗ пазене, че по-бременна от туй, здраве му кажи! Спестихме стотици презервативи, плюскахме вкусотийки , нали сме бременни, гуляхме по купони, че после уж няма такива екстри, и така... ама туй след като се свестихме от първоначалния шок. Споко и нема да се пуашите, кефете се дори на депресията си, изживейте си я напълно и после- напред с пълна газ!
Тя рискува кариера, ти - свободното време.
Ама няма нищо по-сладко от това да усетиш в ръцете си Живот, създаден от теб и жена ти.
Обаче секс без предпазни средства...
Навсякъде където отиваш те черпят с всичко, да не се притесняваш от килограмите си, бабите и дядовците безумнощастливи... Абе живот от всякъде (освен повръщането, ама то не е задължително)
# 8
18 авг. 2005, 23:51 ч.
Ние също не сме женени, но това не попречи да се радваме на бременността ми. При нас не беше планирана и отначало таткото беше малко стреснат. Но постепенно свикнахме с мисълта. А гарантирам ти, че за в бъдеще ще става все по-хубаво- първия видеозон, първата снимка на малкия човек, първото мърдане в корема на мама. Това са неща , който не могат да се опишат,трябва да се изживеят и са прекрасни. Не се притеснявай, всичко ще си дойде на мястото.
Виж целия пост
# 9
20 авг. 2005, 10:18 ч.
При нас беше и очаквано,защото шест месеца преди това си работехме по въпроса 
,но като стана ясно,че ще ставаме родители доста се бяхме стресирали.Това отминава за около месец човек се настройва
Виж целия пост
,но като стана ясно,че ще ставаме родители доста се бяхме стресирали.Това отминава за около месец човек се настройва
# 10
25 авг. 2005, 22:22 ч.
Cherepaha, знаеш ли кое излекува депресията на съпруга ми, докато бях бременна? Бебо, докато си шаваше в моя корем. Бях някъде в четвъртия месец, когато водих мъжа ми с мен на преглед и той пръв видя бебето на ехографа. Мисля, че тайно се разплака от щастие. След това, когато малкият започна да рита, те двамата си "говореха" - таткото го галеше през корема ми, а малкият ме гъделичкаше от вътре.
Виж целия пост
# 11
26 авг. 2005, 13:09 ч.
Дааа хормони са..
Нямаш си и на идея колко мисли и минават през главата сега..просто си нямаш и на идея.
Някои от тях са за бъдещето ви заедно, дали ще се справяте, дали ти я харесваш такава дебела или поне с някой и друг килограм отгоре....дали ще си върне бързо формата.
Да не говорим и за другите по-страшните...дали бебо е добре..и тази тъпа мания дали всичко ще му е наред, дали ще се роди бързо, лесно как и кога....
Аз толкова се бях наплашила накрая, че като си я взех за първи път толкова бях изкукала, че и броих пръстчетата дали са и по 5 на брой...
ужас!!
Женска му работа..ама и тия хормони ни разказват играта.
Опитвай се повече да я разсейваш, излизайте по-често, пък макар и да си уморен след работа.
Знаеш ли колко е кофти да те чака цял ден (ако не ходи на работа де), да излезнете някъде и ти да си легнеш
Просто трябва да свикнеш с мисълта, че настроението ще и се мени на всяка секунда, колкото и да не ти харесва понякога.
Всичко ще мине бързо..
Пожелавам ви успех, леко бременеене на мама и леко раждане.
После да се похвалиш!!!
Виж целия пост
Нямаш си и на идея колко мисли и минават през главата сега..просто си нямаш и на идея.
Някои от тях са за бъдещето ви заедно, дали ще се справяте, дали ти я харесваш такава дебела или поне с някой и друг килограм отгоре....дали ще си върне бързо формата.
Да не говорим и за другите по-страшните...дали бебо е добре..и тази тъпа мания дали всичко ще му е наред, дали ще се роди бързо, лесно как и кога....
Аз толкова се бях наплашила накрая, че като си я взех за първи път толкова бях изкукала, че и броих пръстчетата дали са и по 5 на брой...
ужас!!Женска му работа..ама и тия хормони ни разказват играта.
Опитвай се повече да я разсейваш, излизайте по-често, пък макар и да си уморен след работа.
Знаеш ли колко е кофти да те чака цял ден (ако не ходи на работа де), да излезнете някъде и ти да си легнеш
Просто трябва да свикнеш с мисълта, че настроението ще и се мени на всяка секунда, колкото и да не ти харесва понякога.
Всичко ще мине бързо..
Пожелавам ви успех, леко бременеене на мама и леко раждане.
После да се похвалиш!!!
# 12
26 авг. 2005, 13:20 ч.
В момента депресията е по-малка Мислим за други неща. Все пак решихме да се оженим и се разсейваме с организацията на сватбата. За бебето почти не се сещаме.
Виж целия пост
Мислим за други неща. Все пак решихме да се оженим и се разсейваме с организацията на сватбата. За бебето почти не се сещаме.
# 13
26 авг. 2005, 13:27 ч.
Взели сте правилното решение- да се разеете с подготовката.
ООооо то само ще ви подсети, че съществува!!!
Браво!!!
Виж целия пост
В момента депресията е по-малка Мислим за други неща. Все пак решихме да се оженим и се разсейваме с организацията на сватбата. За бебето почти не се сещаме.
Мислим за други неща. Все пак решихме да се оженим и се разсейваме с организацията на сватбата. За бебето почти не се сещаме. Взели сте правилното решение- да се разеете с подготовката.
Цитат
За бебето почти не се сещаме.
ООооо то само ще ви подсети, че съществува!!!
Браво!!!
# 14
26 авг. 2005, 16:47 ч.
що не отидете на почивка, вместо да се жените?
100% ще си починете по-хубаво:)
освен, ако не държите да сте женени, когато се роди бебето...
Виж целия пост
що не отидете на почивка, вместо да се жените?100% ще си починете по-хубаво:)
освен, ако не държите да сте женени, когато се роди бебето...
Препоръчани теми