Сега гледате ли новините...?

  • 2 498
  • 35
Заглавието е леко подвеждащо ... Wink

Темата е ала..." кви бяхме, кви станахме..." Crazy

Навремето, като бях малка се чудих, защо сънчо свършва толкова бързо, и защо нашите гледат новини Mr. Green

По - късно се чудих, защо не ме пускат някъде, при положение, че ще ги излъжа и пак ще отида Crazy Embarassed

А времето на престилките в училище, помните ли? Laughing  Как се тръгваше за училище с престилка и как на десет метра от входната врата, престилката се подпъхваше под коланчето да стане по - къса, че и червилце ИДА 121 се бацваше Joy...? 

Мислих си, че като " стана голяма", няма да правя така, спрямо собствените си деца, а се улавям, че ........

А вие...?                     
Виж целия пост
# 1
Не гледам новини-чета клюкарника Mr. Green


Мислих си, че като " стана голяма", няма да правя така, спрямо собствените си деца, а се улавям, че ........

А вие...?                    
И аз така!
Виж целия пост
# 2
Нямам телевизор. Чета онлайн вестници.
Виж целия пост
# 3
Не гледам новини, а детето ми не гледа телевизия изобщо. Аз мога да не гледам телевизия с години, та когато младежта иска да гледа нещо ще има възможност. Ако нещото мине през цензурата, разбира се. Mr. Green

Със сигурност не съм същият тип родител като моите родители, но правя други  забавни неща. Убедена съм, че синът ми ще крие неща от мен и ще се противи на други неща, но така и трябва да бъде. как иначе ще иска да порасне и да се махне от "тия, дъртите, които нищо не разбират". Laughing
Виж целия пост
# 4
Е,помним,как да не помним,още не ни е хванала съвсем склерозата Mr. Green,
Аз само 1 година ходих с тъмносиня престилка ,после разрешиха свободното облекло,но си спомням как нагласях дължината,ама пък и имах хубави крака тогава,та да разкрасявам тая убита престилка Laughing,моят мъж понякога си спомня колко съм му изглеждала секси тогава-той ми беше гадже в този период.
А сега почти нищо друго не гледам освен новините...
И определено мисля,че правя същите грешки с дъщеря ми,както майка ми с мен Sad

Много готина тема,поздравления,аз имах нужда да се върна малко в спомените от ученическите си години. Peace
Виж целия пост
# 5
Сетих се и още Laughing, как отваряхме станиолчето от кутийката БТ на татко и вземахме цигарка от края. После, затваряхме старателно, а той дали е забелязвал, не зная Mr. Green


Въпросната цигарка, пафкахме с приятелки, като лулата на мира, в комбинация с кафе Инка, бъркано старателно със захар за пенлив каймак Crazy
Виж целия пост
# 6
Гледам да не забравям, че и аз съм била дете Cry.

Аз се чудех на баща ми как може да пие тая горчива бира, а елате сега да ме видите  Crazy.
А как мразех "Панорама"...... край нямаше това скучно предаване, но пък заедно с тате гледахме Смърфовете. Много ми беше хубаво да го гледаме заедно. А сега гледам със сина ми Спондж Боб и забелязвам, че и той много се радва, че го гледаме заедно  Party.
Виж целия пост
# 7
Аз си спомням и емблемите на училището които трябваше да носим зашити за ръкава на сакото или палтото ...
И как съм си казвала 100 пъти че никога няма да забранявам нищо на моето дете ... обаче сега гледам новините и съм 100 % сигурна, че ще му забранявам много неща

Въпросната цигарка, пафкахме с приятелки, като лулата на мира, в комбинация с кафе Инка, бъркано старателно със захар за пенлив каймак Crazy
Много мил спомен ... И майка ми и баща ми не пушеха, съответно ако се запалеше цигара в къщи веднага щяха да ме надушат. И след като старателно сме си направили кафето с хубав каймак с моята приятелка излизаме на терасата да си запалим и по цигарка, а на отсрещната тераса най-добрия приятел на баща ми ми показва с пръст че съм нагазила лука... същата вечер не отидох никъде трябваше да си призная на нашите че пуша.
Виж целия пост
# 8
 Laughing и дъщеря ми ме кара да гледам Мързелград Laughing

Навремето, като даваха "Синъо лято", майка гледаше безучастно, а аз я питах, дали вижда същото, каквото и аз Mr. Green

А по времето на скучната " Панорама", чаках с нетърпение да започне " Розовата пантера Пинко" Crazy

На " Студио Хикс", доста се чудих, но се считаше, че там даваха най - вървежните филми Joy
Виж целия пост
# 9
Направо се изпринадвахме да чакаме това студио Х, а Панорама и на мен ми беше най-досадното нещо на света. А по време на Събеседник по желание  ме обхващаше едно тежко и неприятно чувство - че утре съм на училище.
Помня, че бяха много модерни по едно време противогазите т.е чантите им, окичени с много значки и надписани ...ACDC... всички като по шаблон, и все пак убедени, че сме адски оригинални и индивидуални.
И как се опитвахме да раздвижваме тези престилки.. подръпване, коланче, якичка на една кука...
Сега мразя тези провлачени, шаблонизирани тинейджъри, ниските талии на джинсите им, късите якенца, кецовете ...
Виж целия пост
# 10
Нееее, "Время" беше най-досадното нещо - не стига, че беше 1 час, ами и на руски  ooooh!

А сега пак си има униформи - късо яке, гол корем, тесни дънки, натикани в ботушките...
Виж целия пост
# 11
   Толкова съм се притеснявала дали случайно не ми прозира блузката,недай си боже пък поличката... Embarassed Срам голям.

  Как така ще ми се вижда презрамката на сутиена? Абсурд! Laughing

  Сега гледам момичетата,точно обратното е-колкото по-прозрачни дрешки,толкова по-добре. Laughing

 
Виж целия пост
# 12
ЕЕЕЕЕЕЕЕ, хора върнахте ме в детството! Престилките, емблемите, студио Х, панорама, Пинко - розовата Пантера, лека нощ деца с Педя човек - лакът брада. Хубаво детство  имахме. Нямаше GSM - и, нямаше интернет. Безгрижие! Сега като че ли го няма тогавашното безгрижие! А за ТВ-то, ако зависи от мен само - най вероятно нямаше да има тв в къщи. Ех колко хубаво щеше да е  newsm03
Виж целия пост
# 13
Те "Пинко" го даваха по "Всяка неделя",  там и рубриката "Събеседник по желание", а "Панорама" май беше в събота, доста отегчително, да. Аз пък си спомням "Семейство Флистоун" -цяото семейсвто го гледахме заедно. Татко много прилича на Фред  Mr. Green
Виж целия пост
# 14
Гарелов спомяте ли си как въртеше химикалката из ръцете? Тънки пръсти на художник, а говори едни работи.... Гледах като хипнотизирана. В детството всичко ми беше интересно-  и новините, и малкото публицистични предавания, и хората пред екрана. Не, защото въобще нещо разбирах, а понеже всичко тепърва трябваше да се открива.
Сега отново ми е интересно, но по различен начин.

Не ме гони носталгия. Пак ми е хубаво. Не се бие детството на сина ми с моя свят. Част от едно общо прекрасно е. И ако понякога правя забележка, че вече два часа "полива" градината с ледена вода, то не е, защото не разбирам колко забавна е играта с вода, а защото знам, че може и да настине.
Не ме е страх, че нещо е приключило, след като има толкова много нови прекрасни начала. Натрупали сме и тъга, и зрялост, но това е неизбежно.
Раздърпаните дрехи не ме дразнят, озадачават ме онези момчета и момичета преждевременно станали мъже и жени, но то и желанието да подражаваш на възрастните е част от детството.
Вече май тук събираме забравени жестове.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия