Здравейте!
Ето, че дойде и моят ред да пиша в ДиС ... Не съм анонимна, защото вече ми е все тая и не виждам никакъв смисъл да се крия . Ето и моята "трогателно-ненормална" истоия:
Имам детенце на 3 години и 4 месеца. Омъжих се преди година и половина. В началото и преди сватбата всичко беше наред с мъжа ми. Постепенно той започна да обсъжда колежки, да си пише с тях постоянно в icq, да ходи по служебни партита и да се прибира на сутринта мъртво пиян. Една вечер, на рождения му ден, в къщи, бяхме поканили гости (неговите приятели), всичко беше супер (аз го организирах) и т.н. Докато не започна да танцува "блус" с негова колежка. Танцуваха (у нас, в хола ми) гушкаха се и т.н. Аз се правех на либерална и изобщо не показвах емоция, до момента, в който негов колега не дойде и ми каза "Виждаш ли ги какво правят?! Е представи си какво правят по цял ден в офиса ..." Полудях, превъртях, изумях ... Привиках мъжа ми (тогава ми беше още гадже ) в другата стая и го попитах какво става. Той ме бутна и ми каза "оффф, стига с твойте глупости, изобщо не искам дори да разговарям с теб!". Ей, казвам ви, откачих! Падна ми пердето и започнах да го удрям. Шляпнах му 2-3 шамара и така. Вскички гости разбраха... Аз незнаех къде съм, а той ... се изнесе от къщи. И така 3 седмици. После (не ми се разказва) решихме да се съберем и да опитаме отново. Но нищо вече не беше същото...
Аз забременях и бях супер щастлива от това...той също. Започнахме да купуваме бебешки нещица и да правим планове за бъдещето... И бебка дойде! В деня на раждането ми, той ме закара до Майчин дом, остави ме там, след което се прибра в квартирата "за да се наспи". Аз раждах около 14 часа. Той разбра, че съм родила от майка ми по телефона ... Нямаше го в болницата...дойде "по-късно"...
Както и да е, изписаха ни с бебка, прибрахме се в къщи. Тя беше трудничко бебенце, повръщаше нон-стоп и дори аспирира кърма в белия дроб и лежахме 1 седмица в болница заради това. През това време таткото ходеше на работа, а когато му казвах да дойде вечерта навреме, за да ми помогне да я изкъпем и т.н., обикновено закъсняваше или дори си идваше след фирмено парти, пиян, с обяснението "ами така се получи..."
Преместихме се в апартамента на баба ми, тъй като ни изгониха от квартирата. Мъжа ми работеше, а аз се грижех за бебето. И така 2 години. Докато не реши най-после да ми предложи брак. Е, предложи ми, аз приех и се оженихме. Бебка вече на годинка и нещо търчеше покрай нас, всичко беше поносимо, докато баща му не реши да се сбие с моите гости, те пък го набиха и сватбата беше съсипана ... (не ми се разказват детайли, наистина, няма такъв срам и ужас).
Преглътнах поредната простотия, както и да е. Дойде време да се върна на работа.. И започна тормоза : "кой е този колега, какъв е , сваля ли те, а ти него? А кой е онзи, нещо имаш ли с него?" И т.н. и т.н. нон-стоп. До там, че като ми предложиха командировка в Албания, приех с идеята да се махна от мъжа ми за малко, само за да успея да го понеса по-нататък. Да, но не помогна, проблемите се задълбочиха, все повече се карахме и т.н. и беше вече непоносимо.... До един ден, в който не заминах в командировка ... и ГО видях ...
Там, на поляната пред фирмената тента, едър, вежлив, внимателен ... ТОЙ!!! Беше обикновен човек в началото, като чу , че искам биричка, и ми донесе...човещинка
Не го приемах като мъж, а по-скоро като .. незнам ...
Дойде вечерта и знаете - тъмнина, огън, звезди, аз, той, погледи, неволни докосвания... Дойде зад мен и не смеех да се обърна, защото знаех, че направя ли го - край, изгарям ... Исках го повече от всичко, той беше лошото момче на компанията и същевременно той беше добият познат-непознат, интересуващ се от мен, от потребностите и желанията ми в този момент ...
Е, обърнах се и се целунахме ... Беше невероятно, невъзможно, неземно ...Влюбих се безумно ... Разбрах, че е женен ... с 2 деца... Всичко ми се срути...Не мислех за мъжа си, мислех само за НЕГО и за това как трябва да го забравя ...
Прибрах се в София с идеята, че каквото било-било - една целувка нищо не значи и никога повече няма да го видя. Върнах се към ежедневието си. И ... получих мейл от него..после ме намери и в скайпа.... с безобидни закачки "как си, какво правиш ..." Започнахме да си пишем и да излизаме заедно, но нищо повече от кафе и приказки. До деня, в който мъжа ми ми хак-на скайпа и ми влезе в мейла и разбра... Е тогава беше .. невероятно... "Спа ли с него, кажи???" "НЕ!" "Не е вярно , казвай какво си направила, а, кажи" (нищо не бях направила, кълна се). Но мъжа ми , убеден в противното, ме тормозеше и разпитваше всеки ден ... До там се стигна, че аз, наближавайки апартамента, се разтрепервах и разплаквах, защото знаех какви скандали и караници ще има ПАК и ОТНОВО.
И така стана, че в един момент ми писна! Отдадох се на новата си страст... тайно, грешно и ... нали ....
Малко след това мъжа ми се изнесе от нас ... Вече не е в къщи от 7 месеца ... А аз съм влюбена в другия до ушите и малко повече. Той в мен също. Има 2 деца и е женен от 15 години. Не се разбира с жена си, но децата са си деца. Виждаме се, излизаме заедно, обичаме се, но не го карам и съм далече от мисълта да го карам да се развежда и т.н. Безумно го обичам, той мен също, но ... до там ...
Идва в къщи, много ни е хубаво заедно, но не можем да се отпуснем заради 100-те причини, които се досещате какви са!
Вероятно някои от вас ще ме заплюят, други ще ме подкрепят ... Искам да ви кажа едно - в момента съм в развод, детето ми е на 3, самички сме , но не съм се чувствала по-спокойна и по-щастлива ... Това е ...
Виж целия пост
Ето, че дойде и моят ред да пиша в ДиС ... Не съм анонимна, защото вече ми е все тая и не виждам никакъв смисъл да се крия . Ето и моята "трогателно-ненормална" истоия:
Имам детенце на 3 години и 4 месеца. Омъжих се преди година и половина. В началото и преди сватбата всичко беше наред с мъжа ми. Постепенно той започна да обсъжда колежки, да си пише с тях постоянно в icq, да ходи по служебни партита и да се прибира на сутринта мъртво пиян. Една вечер, на рождения му ден, в къщи, бяхме поканили гости (неговите приятели), всичко беше супер (аз го организирах) и т.н. Докато не започна да танцува "блус" с негова колежка. Танцуваха (у нас, в хола ми) гушкаха се и т.н. Аз се правех на либерална и изобщо не показвах емоция, до момента, в който негов колега не дойде и ми каза "Виждаш ли ги какво правят?! Е представи си какво правят по цял ден в офиса ..." Полудях, превъртях, изумях ... Привиках мъжа ми (тогава ми беше още гадже ) в другата стая и го попитах какво става. Той ме бутна и ми каза "оффф, стига с твойте глупости, изобщо не искам дори да разговарям с теб!". Ей, казвам ви, откачих! Падна ми пердето и започнах да го удрям. Шляпнах му 2-3 шамара и така. Вскички гости разбраха... Аз незнаех къде съм, а той ... се изнесе от къщи. И така 3 седмици. После (не ми се разказва) решихме да се съберем и да опитаме отново. Но нищо вече не беше същото...
Аз забременях и бях супер щастлива от това...той също. Започнахме да купуваме бебешки нещица и да правим планове за бъдещето... И бебка дойде! В деня на раждането ми, той ме закара до Майчин дом, остави ме там, след което се прибра в квартирата "за да се наспи". Аз раждах около 14 часа. Той разбра, че съм родила от майка ми по телефона ... Нямаше го в болницата...дойде "по-късно"...
Както и да е, изписаха ни с бебка, прибрахме се в къщи. Тя беше трудничко бебенце, повръщаше нон-стоп и дори аспирира кърма в белия дроб и лежахме 1 седмица в болница заради това. През това време таткото ходеше на работа, а когато му казвах да дойде вечерта навреме, за да ми помогне да я изкъпем и т.н., обикновено закъсняваше или дори си идваше след фирмено парти, пиян, с обяснението "ами така се получи..."
Преместихме се в апартамента на баба ми, тъй като ни изгониха от квартирата. Мъжа ми работеше, а аз се грижех за бебето. И така 2 години. Докато не реши най-после да ми предложи брак. Е, предложи ми, аз приех и се оженихме. Бебка вече на годинка и нещо търчеше покрай нас, всичко беше поносимо, докато баща му не реши да се сбие с моите гости, те пък го набиха и сватбата беше съсипана ... (не ми се разказват детайли, наистина, няма такъв срам и ужас).
Преглътнах поредната простотия, както и да е. Дойде време да се върна на работа.. И започна тормоза : "кой е този колега, какъв е , сваля ли те, а ти него? А кой е онзи, нещо имаш ли с него?" И т.н. и т.н. нон-стоп. До там, че като ми предложиха командировка в Албания, приех с идеята да се махна от мъжа ми за малко, само за да успея да го понеса по-нататък. Да, но не помогна, проблемите се задълбочиха, все повече се карахме и т.н. и беше вече непоносимо.... До един ден, в който не заминах в командировка ... и ГО видях ...
Там, на поляната пред фирмената тента, едър, вежлив, внимателен ... ТОЙ!!! Беше обикновен човек в началото, като чу , че искам биричка, и ми донесе...човещинка
Не го приемах като мъж, а по-скоро като .. незнам ...Дойде вечерта и знаете - тъмнина, огън, звезди, аз, той, погледи, неволни докосвания... Дойде зад мен и не смеех да се обърна, защото знаех, че направя ли го - край, изгарям ... Исках го повече от всичко, той беше лошото момче на компанията и същевременно той беше добият познат-непознат, интересуващ се от мен, от потребностите и желанията ми в този момент ...
Е, обърнах се и се целунахме ... Беше невероятно, невъзможно, неземно ...Влюбих се безумно ... Разбрах, че е женен ... с 2 деца... Всичко ми се срути...Не мислех за мъжа си, мислех само за НЕГО и за това как трябва да го забравя ...
Прибрах се в София с идеята, че каквото било-било - една целувка нищо не значи и никога повече няма да го видя. Върнах се към ежедневието си. И ... получих мейл от него..после ме намери и в скайпа.... с безобидни закачки "как си, какво правиш ..." Започнахме да си пишем и да излизаме заедно, но нищо повече от кафе и приказки. До деня, в който мъжа ми ми хак-на скайпа и ми влезе в мейла и разбра... Е тогава беше .. невероятно... "Спа ли с него, кажи???" "НЕ!" "Не е вярно , казвай какво си направила, а, кажи" (нищо не бях направила, кълна се). Но мъжа ми , убеден в противното, ме тормозеше и разпитваше всеки ден ... До там се стигна, че аз, наближавайки апартамента, се разтрепервах и разплаквах, защото знаех какви скандали и караници ще има ПАК и ОТНОВО.
И така стана, че в един момент ми писна! Отдадох се на новата си страст... тайно, грешно и ... нали ....
Малко след това мъжа ми се изнесе от нас ... Вече не е в къщи от 7 месеца ... А аз съм влюбена в другия до ушите и малко повече. Той в мен също. Има 2 деца и е женен от 15 години. Не се разбира с жена си, но децата са си деца. Виждаме се, излизаме заедно, обичаме се, но не го карам и съм далече от мисълта да го карам да се развежда и т.н. Безумно го обичам, той мен също, но ... до там ...
Идва в къщи, много ни е хубаво заедно, но не можем да се отпуснем заради 100-те причини, които се досещате какви са!
Вероятно някои от вас ще ме заплюят, други ще ме подкрепят ... Искам да ви кажа едно - в момента съм в развод, детето ми е на 3, самички сме , но не съм се чувствала по-спокойна и по-щастлива ... Това е ...
