как да се излекувам от обсесивно депресивна ревност. ходих на психиатър,но не ми помогнаха хапчетата, които ми предписа. много ми е тежко че ревнувам така приятеля си
Виж целия пост
как да се излекувам от обсесивно депресивна ревност
- Публикувана: 30 май 2009, 23:52 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2009, 13:47 ч.
# 3
31 май 2009, 10:06 ч.
Защо с психиатър си се консултирала ?
Мисля, че по добре с психоаналитик.
Ревността не е болест.
Виж целия пост
Мисля, че по добре с психоаналитик.
Ревността не е болест.
# 4
31 май 2009, 10:20 ч.
Маниакалната ревност е болест.
Виж целия пост
Защо с психиатър си се консултирала ?
Мисля, че по добре с психоаналитик.
Ревността не е болест.
Мисля, че по добре с психоаналитик.
Ревността не е болест.
Маниакалната ревност е болест.
# 5
31 май 2009, 10:35 ч.
Ревността си е психично заболяване и още как.
Всичко е в главата.
Дали от липса на самочуствие или от някакви
други комплекси, човек наистина може да се превърне
в кълбо от нерви.
По-сложен е въпросът и изключително
труден за така наречената "нормална" ревност,
без органични заболявания на нервната система.
Доколкото те са елемент на полов инстинкт -
не би могло да се говори за лечение,
но все пак положението не е безнадеждно.
Разбира се, че човек зависи от инстинктите си, но не е техен роб.
Нужно е завинаги да рухнат илюзиите,
че ревността е стимулатор и пазач на любовта
и порочната представа за накърнено достойнство.
Важна е и добрата приятелска среда.
На ревнивеца е нужно съчувствие и разбиране,
а не присмех и ехидни подмятания.
Виж целия пост
Всичко е в главата.
Дали от липса на самочуствие или от някакви
други комплекси, човек наистина може да се превърне
в кълбо от нерви.
По-сложен е въпросът и изключително
труден за така наречената "нормална" ревност,
без органични заболявания на нервната система.
Доколкото те са елемент на полов инстинкт -
не би могло да се говори за лечение,
но все пак положението не е безнадеждно.
Разбира се, че човек зависи от инстинктите си, но не е техен роб.
Нужно е завинаги да рухнат илюзиите,
че ревността е стимулатор и пазач на любовта
и порочната представа за накърнено достойнство.
Важна е и добрата приятелска среда.
На ревнивеца е нужно съчувствие и разбиране,
а не присмех и ехидни подмятания.
# 6
31 май 2009, 14:08 ч.
Като прочетох темата ти, не ми направи впечатление толкова ревността, колкото "обесесията". Има такова тревожно разстройство, то се лекува с антидепресанти, но се пият минимум 1 година, даже повече. Това ми го е казал психиатър. Психотерапията също би повлияла прекрасно това, защото в твоя случай е наложителна промяна в мисленето. Дори и хипноза, ако трябва. Но главният лечител си ТИ. 
Със здрав разум.
Виж целия пост
Със здрав разум.
# 7
31 май 2009, 14:28 ч.
Ревността не е болест, а е състояние. Има разлика, мисля.
И не би трябвало да се лекува с антидепресанти.
Не мога да разбера, защо всяко тревожно състояние трябва да се лекува с лекарства.
Моето мнение е това, което прочетох в последния пост, главния лечител е нашия разум
Виж целия пост
И не би трябвало да се лекува с антидепресанти.
Не мога да разбера, защо всяко тревожно състояние трябва да се лекува с лекарства.
Моето мнение е това, което прочетох в последния пост, главния лечител е нашия разум
# 8
31 май 2009, 15:29 ч.
смени психиатъра си
освен с хапчета би трябвало да успее да ти помогне и психотерапевтично
Виж целия пост
освен с хапчета би трябвало да успее да ти помогне и психотерапевтично
# 9
31 май 2009, 18:00 ч.
много ви благодаря за отговорите.приятелят ми не ми дава поводи за ревност, но аз направо полудях като разбрах, че е излизал на кфе с една обюа приятелка. направо една година бях като болна, но постепенно разбрах, че ме обича, защото нормален човек няма да издържи целят този тормоз, на които го подлагам-звънях му през половин час, взех разпечатки от телефона му, искам да съм постоянно с него, сега вече разбрах, че всичко идва отдетството ми. родителите ми винаги са се държали с мен, все едно ниюо не мога да направя, винаги брат ми е бил на първо място за тяхъ, въпреки че не са го показвали, нямате представа какво преживях с тази ревност. не искам да загубя приятеля си, с него сме от седем години и наистина многого обичам, повече от себе си. но съм обсебена от него, не искам да има никакви приятелки, а това не е нормално, нали
Виж целия пост
# 11
1 юни 2009, 13:47 ч.
Да, не е много нормално и дори да нямаш нужда от хапчета, то със сигурност имаш нужда от психотерапия или поне няколко сеанса - ако виждаш, че самичка ти е трудно да го овладееш.
Виж целия пост
Препоръчани теми