Как бихте постъпили на мое място?

  • 6 138
  • 99
Първо, извинете, че пиша анонимно.

Моля ви кажете ми според вас, заслужава ли си да продължавате да живеете с мъжа си заради детето, ако сте убедени че той вече не ви обича? Не знам дали е период, не знам дали ще мине. Знам че в главата му е друга жена, макар че не се вижда с нея... знае, че ако продължи просто си тръгваме без дори да разговаряме. Преживява си го тайно.  Знам, че е с нас май само заради детето, защото съвеста му не позволява да го остави. Не искам детето да расте без баща си, но тази отчужденост ме убива. Трудно ми е така делово да го карам.... не знам дали ще мога и кое е правилното решение. Моите чувства след това предателство бавно и полека отиват в канала, но ако видя някаква топлина отсреща и искреност, със сигурно бих продължила напред....
Разкъсвам се, за да взема правилното решение.... осъзнавам, колко ще ми е трудно ако си тръгнем... искам да избера варианта, при който ще е по-добре детето ми и не знам какво да правя!

Виж целия пост
# 1
А другата страна какво казва по въпроса? Дискутирано ли е изобщо, че има проблем във взаимоотношенията?
Виж целия пост
# 2
Детето не е причина да погубиш живота си с мъж,който не те обича и уважава.
Кое дете има нужда от нещастна и депресирана майка или да става свидетел на грозни сцени,да чува груби думи и крясъци.
Трудно е да вземеш решение за развод,но понякога това е по-добре за детето от другия вариант.
Виж целия пост
# 3
Ако го обичаш, изкачай да му мине увлечението.
Виж целия пост
# 4
Другата страна пределно ясно осъзнава как стоят нещата. Но колкото и да се мъчи да вървят нещата гладко, когато любовта си е отишла е трудно. Няма скандали, няма сцени.
Просто не му идва отвътре вече да е нежен с мен, да изпитва удоволствие да е с нас... така го усещам. Отговорностите си не е оставил на заден план, но го прави само заради това. Защото се чувства отговерен. А на мен ми е трудно да живея така. Ако знам, че има някакъв шанс поне да се затоплят нещата и да станем поне на 1/10 близки, колкото сме били винаги, ще се опитам да изчакам да мине този период. Но ако не стане? Ако не мине? Не си ли губим времето взаимно? Говорили сме. Иска да сме заедно. Но го прави с усилия. Усещам го.
А за обичането, ами обичам го, и затова ми е трудно да живея с него като виждам как вече не ме обича. Освен това, откъде да знам ще му мине ли пусто увлечение? Времето си минава....
Виж целия пост
# 5
Говори с него, опитайте се да съживите нещата, излизайте повече заедно, отидете някъде за няколко дни сами, ако има кой да гледа детето. Не се отказвай от битката преди тя дори да е започнала. Ти го обичаш нали така? Държи се добре с вас, няма скандали и сцени. Аз бих му споделила как се чувствам, като внимавам да не предизвикам съжаление или гузна съвест.
Виж целия пост
# 6
или ще му мине или няма ...
Виж целия пост
# 7
ako vijda6 4e i toi se my4i ot situaziata.......niama smisyl ottegli se, kato osiguri6 dostyp na deteto do ba6ta mu..znam 4e ne iska6 da 4ue6 to4no tova, no mislia 4e e nai-dobroto koeto moje6 da napravi6.....nai-dobroto e i za teb daje....kogato lübovta ja niama......niama ja.....predstavi si 4e sled godina i dvamata ste po-stastlivi v novi vryzki...... davai na deteto si zialata si lübov, ako i toi go pravi ste se spravite......kakvoto i da re6i6, pojelavam ti da e pravilnoto
Виж целия пост
# 8
Woman, ако си регистрирана, пиши ми на лични ако искаш. Имам какво да ти споделя.
Виж целия пост
# 9
Другата страна пределно ясно осъзнава как стоят нещата. Но колкото и да се мъчи да вървят нещата гладко, когато любовта си е отишла е трудно. Няма скандали, няма сцени.
Просто не му идва отвътре вече да е нежен с мен, да изпитва удоволствие да е с нас... така го усещам. Отговорностите си не е оставил на заден план, но го прави само заради това. Защото се чувства отговерен. А на мен ми е трудно да живея така. Ако знам, че има някакъв шанс поне да се затоплят нещата и да станем поне на 1/10 близки, колкото сме били винаги, ще се опитам да изчакам да мине този период. Но ако не стане? Ако не мине? Не си ли губим времето взаимно? Говорили сме. Иска да сме заедно. Но го прави с усилия. Усещам го.
А за обичането, ами обичам го, и затова ми е трудно да живея с него като виждам как вече не ме обича. Освен това, откъде да знам ще му мине ли пусто увлечение? Времето си минава....
Писали сме заедно. Имаш свестен мъж, дай му време. Казваш, че времето минава- за какво. За нова любов, нов мъж?!
Виж целия пост
# 10
даммм ще дочакаме продължение .... "вече не обичам моя, че ми беше изневерил, влюбих се във друг"
Виж целия пост
# 11
Аз на твое място бих се изнесла за малко с детето.
Да постои сам, да помисли трезво, да усети липсата ви и да види дали може да я запълни с това,което ще получи евентуално от другата.
Ако след 10-15 дни разделени не се осъзнае...и не реши,че иска да се върнете...по-добре да се разделите завинаги...
Дай му свободата да избере но ако не избере теб....просто няма смисъл.

Дано нещата се оправят!
Виж целия пост
# 12
Щом за детето ми така е по добре, не бих поискала от него да си тръгне, ако той сам не го желае.
Естествено много ще ми е болно, ако аз го обичам, а той мен не, но на чувства човек не може да заповядва, ако го изпъдя ще го разлюбя ли?
Пак голяма жертва е направил щом е предпочел да остане при детето си.
Виж целия пост
# 13
И аз бих изчакала. Важно е, че той не се вижда с нея - явно все пак полага някакви усилия.
Виж целия пост
# 14
А от колко време ситуацията е такава?
Ако е от скоро - дай му шанс, може и да се осъзнае...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия