На кръстопът

  • 2 284
  • 26
Здравейте на всички  wavey

 От три дена съм в голяма въпросителна какво да правя  Rolling Eyes
 Преди две години работих в друга страна, но реших да си се прибера, че да си завърша образованието да си дам време да срещна половинката, че времето лети и годините минават. Та така върнах се продължих образованието (сега съм на финала), срещнах половинката си, вече от една година живеем заедно, купихме си апартамент и като че ли живота ми се подреди точно както съм си мечтала. Работя в една агенция, но заплащането не ме устройва. И точно преди три дни моята бивша шефка ми се обади да ме пита дали искам да се върна при нея да работя. Знам, че заплащането е добро и ще посъберем някой друг лев. До тук добре, ама ще отида без приятелят ми, той тук си има работа и засега не се оплаква(макар, че и при него се усети кризата). Ще отида за половин година, след това си се връщам и започваме с опитите да си имаме бебче.
Много искам да отида, но и не ми се оставя мъжа( много ще ми липсва  Weary)
Не знам какво да правя  newsm12
Вие ако сте на мое място какво бихте избрали???

Само да отбележа, че половинката ме подкрепя на 100% и каквото и да реша е до мен.


П.П.  Днес ще разговарям с шефа,  да обсъдим вариантите и ако ми даде оферта (по- висока заплата си оставам тук, ама.....ако)
Виж целия пост
# 1
Ей това говоря на всички - никога не се успокоявайте, че живота ви е нареден, а винаги бъдете нащрек. Така по-дълго и спокойно  ще живеете! Маце, бъдещето е в твои ръце - определи си приоритета! Тук отговор няма да намепиш - има 19 годишни дето още си мислят, че всичко което хвърчи се яде, има и заседнали лелички, дето по-далеч от стола си не виждат, така че само ще те объркат. Успех! Peace
Виж целия пост
# 2
Попитай половинката си не дали ще те подкрепи, а какво иска.
Обмислете го добре двамата и вземете решението заедно.
Успех!  Hug
Виж целия пост
# 3
.
Виж целия пост
# 4
Притеглете ситуацията.
На един лист от едната страна напишете положителните страни, от другата негативните.
Обсъдете за кого кое е по-важно и вземете решение, което удовлетворява и двама ви.
...така че само ще те объркат. Успех! Peace
Peace Peace Peace
Виж целия пост
# 5
Ако бях на твое място, бих се дипломирала и бих потърсила реализация в областта, в която съм учила  Peace.
Виж целия пост
# 6
Половин година не е толкова много време.Ако приятелят ти пътуваше с кораби щеше да отсъства от дома даже и повече.Не виждам къде тук е драмата,та чак и кръстопътя.Странно защо отсъствието на мъжката половинка във връзка със служебен ангажимент се възприема по-нормално от това на женската? Thinking
Виж целия пост
# 7
Съвет не мога да дам.
Но ти желая успех, каквото и да решиш! Peace
Виж целия пост
# 8
Ако бях на твое място, бих се дипломирала и бих потърсила реализация в областта, в която съм учила  Peace.
Няма ли вариант,в който да потърсиш по-доходна работа тук - знам,че е трудно при сегашната ситуация,
но си мисля,че е по-добре да се реализираш тук и да си осигуриш евентуално едно добро майчинство,щом мислите и за бебче Hug
Като цяло работата в чужбина е временно решение за стабилизиране на дохода,след това пак започваш от начало Peace
Виж целия пост
# 9
Отговорът го знаеш Peaceедна жена винаги знае .А до половинката....животът е пълен с изпитания,това е едно от тях.
Виж целия пост
# 10
Половин година не е чак толкова време. Ако половинката ти е сериозна, не би трябвало да имате проблем с това. Както някой по-горе съвсем правилно отбеляза, има моряци, които пътуват в морето по толкова. А семействата им остават здрави.
Виж целия пост
# 11
Аз не виждам никаква причина да искаш да заминеш.
Пари се събират навсякъде и след като работата в чужбина няма да е начало на кариера, не виждам защо да го правиш.
Виж целия пост
# 12
Много ми се иска да работя по специалността - "Връзки с обществеността", но за да работя в добра фирма или агенция трябва да се преместя да живея в София, защото там са всички главни офиси. А и заплащането е със пъти по-добро от тук , ако случайно намеря нещо подобно в Бургас ooooh!. Това е самата истина. Не съм спирала да си търся нещо по специалността, та дори в началото  да съм само на обучение без да ми заплащат, но да съм сигурна после, че ще ме назначат. Но.... за съжаление няма такова тото Naughty. А и това можех да си го позволя преди да се ангажираме със заем. Сега на първо място е заема и сметките, след това да отделим на страна и ако останат да се поглезим. От известно време не се получава newsm78
Със сигурност някой от вас знаят как е  #Crazy
Мислим и за дете preggo, ама преди това трябва да сме подсигурени поне за една година за заема. В  момента ме осигуряват на минимална заплата, а аз на скоро разговарях с шефа да ми се увеличат осигуровките, но тогава месечно възнаграждение ще взимам 100лв има - няма.
Лесно е да се каже да се търси друга по-заплатена работа, ама като тръгнеш да си търсиш е страшно положението.
Кофти е когато нямаш избор, а когато имаш избор изпитваш страх кой е по-добрият избор newsm78 ,ама това е живота

Благодаря на всички  bouquet
 Аз просто исках да попитам колко от вас ще са готови да предприемат такава стъпка.
Виж целия пост
# 13
Бях сигурна,че си взела решение Peaceне се колебай каквото и да направиш ако мъжът до теб те обича истински ще ти помогне по всякакъв начин Hug
Виж целия пост
# 14
Аз не спрях приятеля ми да замине за чужбина, въпреки че ми беше потиснато и бях обмислила и риска разстоянията да ни разделят. Казах си, че ако се опитам да се налагам може един ден да ми каже" Защо ме спря?". Водех се от максимата, че човек е свободен да взема решения за живота си и просто исках да го подкрепя, каквото и да ми струва това. Щом приятелят ти те подкрепя на 100 % и се обичате силно, действай, 6 месеца не са много време. Ние се чакахме 3 г. и от това връзката ни стана още по-силна. Успех ти пожелавам!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия