За най-добрите ни приятели - кучетата

  • 1 052
  • 17
Имам куче вкъщи. Не искам да се разделям с нея въобще, но знам, че ще се наложи за известно време. Вие кога махнахте кучето - колко време преди раждането? И кога си го взехте обратно?
Благодаря предварително за информацията.  Hug
Виж целия пост
# 1
Понеже знам, че сама се грижиш за него...когато много ти натежи тумбака. И после сама ще разбереш, кога можеш пак да го включиш във всекидневието с бебе. Например, когато е налице един по-нормалнен рътъм.
Иначе никой от моите познати не си махна кутрето, но те са двойки...
Виж целия пост
# 2
Само едно ще ти кажа.... кучето изобщо не пречи в началото. Не знам защо хората са заблудени. Говоря от опит... имаме немска овчарка. Искахме да го дадем на някой докато детето стане на годинка. Така или иначе си остана при нас, защото не намерихме човек дето да се грижи за него. Оказа се, че докато детето не започне да лази няма абсолютно никакъв контакт с кучето. Ние на нашето не му даваме да влиза в стаите, където стои детето. Започне ли да лази и да прохожда, тогава вече хигиената трябва да е на ниво... Така че според мен няма смисъл да се разделяш с животинката!  Друг е въпроса, че сега ми е малко трудно да се справям с дете и куче, ама какво да се прави!
Виж целия пост
# 3
Работата е там, че съм в гарсониера. Кучето спи при мен. Ако затворя стаята и го оставя в кухнята - ами отваря си вратата умницата ми  newsm53. Отваря вратата на кухнята, отива в коридора, отваря вратата на стаята и пристига.  rotfImbo Та въпроса с това да не влиза в стаята отпада. Иначе една комшийка имаше точно сетер /като мойто/ и вика първия месец не влизаше в стаята и после започнах да го пускам. Ама нали някой казват че и известно време преди раждането трябвало да се махне.  newsm78
Виж целия пост
# 4
Не съм си махала колито нито за миг  Grinning
Виж целия пост
# 5
Аз имам 3 кучета и 2 от тях ми се наложи да пратя временно на село, защото не мога да се грижа за тях(мнгого дълга история е). 3-тото си е вкъщи, но то е пинчер и не се забелязва изобщо. Ако не ми се налагаше, нямаше изобщо да ги местя Rolling Eyes
Виж целия пост
# 6
Работата е там, че съм в гарсониера. Кучето спи при мен. Ако затворя стаята и го оставя в кухнята - ами отваря си вратата умницата ми  newsm53. Отваря вратата на кухнята, отива в коридора, отваря вратата на стаята и пристига.  rotfImbo Та въпроса с това да не влиза в стаята отпада. Иначе една комшийка имаше точно сетер /като мойто/ и вика първия месец не влизаше в стаята и после започнах да го пускам. Ама нали някой казват че и известно време преди раждането трябвало да се махне.  newsm78

Че кой е казал, че трябва да се махне.... Confused
А по въпроса за вратите... вярно, гадно е, че сте в малко жилище, но ще ти кажа какво сме направили ние. Обърнали сме нагоре дръжките на вратите, отвън заради кучето, отвътре заради детето  Crazy. Обаче дори и да си оставиш кучето НИКОГА не оставяй сами дете и куче, винаги ги наблюдавай. Това е моят съвет! Животното си е животно и се подчинява единствено на инстинкти!
Виж целия пост
# 7
Кучето не ти пречи Wink Аз имам боксер и не съм имала проблеми първо докато бях бременна и сега когато детенцето ми е голямо. За миг не съм си помислила да го махна  Naughty Сега Йоан дотолкова е свикнал с кучето, че почти не му обръща внимание. Но и то е много добро и съм 100% сигурна, че нищо лошо няма да направи на малкия.  Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Кучето не ти пречи Wink Аз имам боксер и не съм имала проблеми първо докато бях бременна и сега когато детенцето ми е голямо. За миг не съм си помислила да го махна  Naughty Сега Йоан дотолкова е свикнал с кучето, че почти не му обръща внимание. Но и то е много добро и съм 100% сигурна, че нищо лошо няма да направи на малкия.  Simple Smile


Радина блазя на вашето куче... нашето е тормозено от малката. Дърпа го за нашийника, а той е немска овчарка, по-голям е от детето. Тя обаче иска да го води навън с каишка, бута го, поскубва го и т.н.... Дава му да яде разни неща и после пищи, че й ги е изял и най-нагло го обвинява, че й е откраднал примерно бисквитата.... Вика му "Норд марш" и го бута по дупето да излиза от стаята  Crazy. Той си мисли, че си играе и ляга пред нея.. абе цирк! Grinning
Виж целия пост
# 9
Аз съм със 2 кучета.
И двете са в апартамента.
Важното е да са ваксинирани и обезпаразитени.
Само не ги допускам в стаята на детето.
И чистенето е повече.
Виж целия пост
# 10
Здравейте и от мен!
Аз имах куче и коте! И двете ги обичам адски много! Още като разбрах че съм бременна махнах котето заради Токсоплазмозата  Sad , но кучето няма да махна, жъпреки е сега расте и много и се играе! Моята Рита е дратхаар и ще и остъкля терасата за да си живее там когато бебо се роди!
Виж целия пост
# 11
Мисла че разбирам притесненията защото и аз често оставам сама в къщи а и живеем в малко жилище. Поради тази причина в 8 месец заведохве кучето при родителите на съпруга ми защото той замина за командировка а мен ме беше страх немската овчарка да не ме дръпне и да се захлюпя по очи /правил го е преди да забременея така че ./ Сега все още е там. Просто няма къде да го сложа в апартамента само ще го измъчвам а и Калина иска постоянно да си играе с него и реве като бяга от нея. В началото ми беше мъчно но като знам че там му е по добре. Ако го взема кой ще то разхожда като го няма съпруга ми. Немога да тръгна в лютите зими с дете и с куче. То кучето иска поне час разходка и то из горите.
Но ми се струва че веднъж разделиш ли се с кучето връщане няма.
Виж целия пост
# 12
Е защо да няма? Ако си го гледала година или две и после сте се разделили за 1 година но си ходила да го виждаш защо да няма стига да не е станало дворно куче!
На мен ми е много мачно за котката но няма как!
Виж целия пост
# 13
Аз имах куче преди бебето.
Като се прибрах от родилното първата вечер затворихме кучето в кухнята. Обаче то започна така да думка по вратата, че мъжът ми се принуди да ходи да спи с него в кухнята, а аз с бебето в стаята. #Crazy
Така изкарахме няколко нощи. После се отказахме и се прибрахме всички в стаята. Laughing
Наистина първите месеци е по-лесно, защото бебето и кучето нямат контакт.
Като почне лазенето почват и  проблемите, миг невнимание и: бебето изяжда храната на кучето, а кучето - акото на бебето.
Обаче здравословни проблеми не съм имала. Така се гради здрав имунинет. Като почне да ходи навън детето лапа и пипа какво ли не.
Виж целия пост
# 14
Кучето не ти пречи Wink Аз имам боксер и не съм имала проблеми първо докато бях бременна и сега когато детенцето ми е голямо. За миг не съм си помислила да го махна  Naughty Сега Йоан дотолкова е свикнал с кучето, че почти не му обръща внимание. Но и то е много добро и съм 100% сигурна, че нищо лошо няма да направи на малкия.  Simple Smile


Радина блазя на вашето куче... нашето е тормозено от малката. Дърпа го за нашийника, а той е немска овчарка, по-голям е от детето. Тя обаче иска да го води навън с каишка, бута го, поскубва го и т.н.... Дава му да яде разни неща и после пищи, че й ги е изял и най-нагло го обвинява, че й е откраднал примерно бисквитата.... Вика му "Норд марш" и го бута по дупето да излиза от стаята  Crazy. Той си мисли, че си играе и ляга пред нея.. абе цирк! Grinning

Хихи сладурана, а ти сигурно в чудо се виждаш кого да опазиш  Laughing
За сметка на синчето, племенницата ми направо му разказва играта на кучето  ooooh! То не е скубане, ритане, дърпане, яздене.....и кучката милата седи и търпи. Досега никого не е ухапала или наранила по какъвто и да било начин  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия