Приказката "там ти е хвърлен пъпа" от няколко месеца не ми даваше мира и ето Вики е на път да проходи, а пъпчето до вчера беше все още в кутията със спомени (където са номерчето от болницата, първата мартеничка и други сантиментални спомени). Чудихме се с баща й къде да го хвърлим... и след дълго умуване и хилядите алтернативи - в съда, в галерия, в университет, в банка и др.... и след много съмнения (ами ако вместо адвокат или прокурор стане изпечен мошенник и затова се яви в съда 
) половината от пъпчето на Вики вече пътува към Лондон, а другата половина си я оставихме при нас, за да се завръща винаги в родната къща. 
(т.е. при мама и тати, че сега сме на квартира) Не знам дали изборът ни беше правилен, но поне в мечтите си предначертахме красив живот за детето си. В дейстивтелност не знаем каква ще стане като порасне, защото ще я оставим сама да си избере пътя по който ще поеме, но поне ни остава силната вяра и надежда, че ще бъде един достоен и щастлив гражданин на света и ще покорява върхове... А вие къде хвърлихте пъпчето на вашето дете?
Виж целия пост
) половината от пъпчето на Вики вече пътува към Лондон, а другата половина си я оставихме при нас, за да се завръща винаги в родната къща. (т.е. при мама и тати, че сега сме на квартира) Не знам дали изборът ни беше правилен, но поне в мечтите си предначертахме красив живот за детето си. В дейстивтелност не знаем каква ще стане като порасне, защото ще я оставим сама да си избере пътя по който ще поеме, но поне ни остава силната вяра и надежда, че ще бъде един достоен и щастлив гражданин на света и ще покорява върхове... А вие къде хвърлихте пъпчето на вашето дете? 
, и то от мързеливите и не ми прозвуча никак добре... 
Но то си е до човека най-вече... 
.
