Мили мами,
Искам да ви разкажа за нашето голямо премеждие, от което като по чудо останахме живи и невредими.
Миналият понеделник вечерта, на връщане от София, малко след Вълчи дол сухият до тогава път изведнъж премина в заледен на буци сняг. Мъжът ми не успя да намали на време и загуби управление над колата. Тя се завъртя и излезе от пътя, минавайки на метър между двете стоящи край пътя дървета, преобърна се във въздуха и се приземи в близкото поле застанала на дясната си страна. Това беше страната, в която седях аз и гушках бебето. Синът ми бе до мен в ляво. След силният удар всичко под мен беше строшено и изпомачкано, включително и двете стъкла на дясната страна. Когато паднахме се огледах ужасена и се молех всичко да е лош сън, от който да се събудя след малко. Синът ми бе паднал върху ми и изглеждаше съвсем невредим. Мен гърбът и гърдите ме боляха ужасно. Мъжът ми стоеше закопчан с колана си отпред, в пълна кондиция. Бебето обаче никъде не се виждаше, нито чуваше. Бях напълно убедена, че колата го е затиснала при удъра. Почнах панически да търся Лили, синът ми и мъжът ми също... никъде в колата не се виждаше. Изпълзяхме през случените прозорци. Тогава мъжът ми я донесе. Била е в полето, върху снега на два метра откъм долната част на колата. Каза, че е мятала ръце и ревала сърдито, но като я гушнах тя се успокои. Беше цялата мокра от снега, но бе напълно невредима, без дори драскотина по нея. Край нас спряха 2-3 коли почти веднага (въпреки че пътят изглеждаше съвсем пуст до тогава), една от тях ни закара до близката бърза помощ във Вълчи Дол, където побързах да я преоблека с топли дрехи. Още по пътя й дадох да суче. После дойдоха роднини и ни прибраха в Добрич, където я прегледа педиатър, според който й няма нищо. На мен ми правиха снимка на гръдния кош, но не установиха счупвания, а само натъртвания. Все още е доста болезнено. Малката ми бебка обаче се държеше съвсем както винаги: искаше да стои само в ръцете ми, но гукаше и дори се усмихваше, сучеше начесто, въобще не прояви никакви, никакви каквито и да е признаци да я боли нещо или нещо да не е наред. Вечерта спа нормално и до сега я гледам малко странно и с подозрение, но си е същото весело и спокойно бебе, каквото бе и преди. Това, което се случи за мен е просто чудо.
Според мъжът ми при излизането от пътя колата се е ударила и при този удар бебето е изкочило от ръцете ми, счупило е стъклото на прозореца, прелетяла е няколко метра и се е призимила от другата страна на колата. След този удар, колата се е завъртяла във въздуха и се е сгромолясала в мекото, заснежено поле от към моята страна. Ако беше паднала върху колелата си, със сигурност щеше да я смачка, или ако не беше нацелила пространството между двете дървета, а се беше ударила в някое от тях.... Изобщо, цялото наше избавление ми се струва чудо, но това на бебето ни е просто необяснимо, дори и за скептичният ми съпруг. По нея няма и драскотина, сякаш някой наистина я е грабнал и я е сложил там... Това че всички ние сме живи, че децата ни са невредими, а ние сме с незначителни контузии... при всичко което можеше да се случи.... Колкото до колата, за щастие е с пълно автокаско, но ни обясниха, че шансът да успеят да я оправят е малък, защото практически е на половина смачкана.
Човек много изводи може да си направи от подобно преживяване. Каквото и да е, имам чувството, повече от всякога, че живея един подарен живот...Изобщо животът и любимите хора до теб никога не трябва да се вземат за даденост.
Не искам да философствам. Просто исках да споделя. Бог държи живота ни в ръце и чудеса наистина се случват!
Виж целия пост
Искам да ви разкажа за нашето голямо премеждие, от което като по чудо останахме живи и невредими.
Миналият понеделник вечерта, на връщане от София, малко след Вълчи дол сухият до тогава път изведнъж премина в заледен на буци сняг. Мъжът ми не успя да намали на време и загуби управление над колата. Тя се завъртя и излезе от пътя, минавайки на метър между двете стоящи край пътя дървета, преобърна се във въздуха и се приземи в близкото поле застанала на дясната си страна. Това беше страната, в която седях аз и гушках бебето. Синът ми бе до мен в ляво. След силният удар всичко под мен беше строшено и изпомачкано, включително и двете стъкла на дясната страна. Когато паднахме се огледах ужасена и се молех всичко да е лош сън, от който да се събудя след малко. Синът ми бе паднал върху ми и изглеждаше съвсем невредим. Мен гърбът и гърдите ме боляха ужасно. Мъжът ми стоеше закопчан с колана си отпред, в пълна кондиция. Бебето обаче никъде не се виждаше, нито чуваше. Бях напълно убедена, че колата го е затиснала при удъра. Почнах панически да търся Лили, синът ми и мъжът ми също... никъде в колата не се виждаше. Изпълзяхме през случените прозорци. Тогава мъжът ми я донесе. Била е в полето, върху снега на два метра откъм долната част на колата. Каза, че е мятала ръце и ревала сърдито, но като я гушнах тя се успокои. Беше цялата мокра от снега, но бе напълно невредима, без дори драскотина по нея. Край нас спряха 2-3 коли почти веднага (въпреки че пътят изглеждаше съвсем пуст до тогава), една от тях ни закара до близката бърза помощ във Вълчи Дол, където побързах да я преоблека с топли дрехи. Още по пътя й дадох да суче. После дойдоха роднини и ни прибраха в Добрич, където я прегледа педиатър, според който й няма нищо. На мен ми правиха снимка на гръдния кош, но не установиха счупвания, а само натъртвания. Все още е доста болезнено. Малката ми бебка обаче се държеше съвсем както винаги: искаше да стои само в ръцете ми, но гукаше и дори се усмихваше, сучеше начесто, въобще не прояви никакви, никакви каквито и да е признаци да я боли нещо или нещо да не е наред. Вечерта спа нормално и до сега я гледам малко странно и с подозрение, но си е същото весело и спокойно бебе, каквото бе и преди. Това, което се случи за мен е просто чудо.
Според мъжът ми при излизането от пътя колата се е ударила и при този удар бебето е изкочило от ръцете ми, счупило е стъклото на прозореца, прелетяла е няколко метра и се е призимила от другата страна на колата. След този удар, колата се е завъртяла във въздуха и се е сгромолясала в мекото, заснежено поле от към моята страна. Ако беше паднала върху колелата си, със сигурност щеше да я смачка, или ако не беше нацелила пространството между двете дървета, а се беше ударила в някое от тях.... Изобщо, цялото наше избавление ми се струва чудо, но това на бебето ни е просто необяснимо, дори и за скептичният ми съпруг. По нея няма и драскотина, сякаш някой наистина я е грабнал и я е сложил там... Това че всички ние сме живи, че децата ни са невредими, а ние сме с незначителни контузии... при всичко което можеше да се случи.... Колкото до колата, за щастие е с пълно автокаско, но ни обясниха, че шансът да успеят да я оправят е малък, защото практически е на половина смачкана.
Човек много изводи може да си направи от подобно преживяване. Каквото и да е, имам чувството, повече от всякога, че живея един подарен живот...Изобщо животът и любимите хора до теб никога не трябва да се вземат за даденост.
Не искам да философствам. Просто исках да споделя. Бог държи живота ни в ръце и чудеса наистина се случват!
И да си купите столче 
