тъп ден, смотано ми е, гледам тв, чета новини...само негативизми и реших да взема пиленцата си да ги изведа на разходка. тръгнахме с колелата, карахме, тичахме, пързаляхме се, люля-буля, после на магазина и така захладня, щото се стъмни. решихме да се прибираме.
малката хукна по стълбите, голямата тръгна да я гони да не падне, аз ще се качвам с голямото возило в асансьора. малкото колело го оставих и викам на маги-вземай ключовете да влизате вкъщи, а после ще слезеш да прибереш другото....
на етажа запъхтяна отварям вратата на асансьора и докато се опитвам да улуча правилното положение на колелото да го наместя за изкарване, чувам едно: "тово!"
веднага "светнах" какво са сътворили децата ми........
маги отворила вратата, съблякла моника и й казала да седи вътре, мама сега ще дойде, а тя ще трябва да се върне за "кoльото". малката обаче не харесала идеята да остава сама и тръгнала след кака си като тръшнала вратата отвън
отвън няма дръжка вратата, маги каза, че е оставила ключа отвътре. това означава минаване през терасата на съседите, които
1 никога не отварят ( украинци, които ги търси полицията )
2 почти никога ги няма...a други съседи няма
баща им в българия, братовчедка ни я няма, нямам телефон (никога не го нося, патка), имам само 2 евро, нямам близки наоколо, незнам един телефон наизуст, мони само по тънка блузка......
няма да ви разказвам чувствата, които се сменяха в мен през времето, докато се реши проблема и другите подробности. оказа се после, че маги все пак за късмет е извадила ключа и така си влязохме, но как се наревах навън в тъмното сама! съвсем сама, няма при кого да отида, мони по петите ми като кученце, загърната с якето на кака си като един гаврош и питаща- мамо, ко тана? маги инструктирана да седи пред вратата , щото е само по блуза и плаче милото, помислило си, че мама няма да се върне, защото тя сгрешила като не помислила, че сестра й няма толкоз мозък.....