Ще се побъркам от тези писъци....

Пробва ли да го отделиш в друга стая и да му кажеш да се върне при теб като се успокои. При моя син това вършеше работа ( в смисъл че не чувах крясъците  му до ушите си а той си изливаше гнева и се нареваваше и буйстваше  докато му мине). Е наистина - закарвах го в другата стая насила и когато се опитваше да влезе ревящ отново го изпращах - докато не се успокои. Като му минеше ядът - връщаше се и ме гушкаше и тогава вече можеше да чуе какво му кацзвам и защо не му давам това, което иска. Обяснявам с прости думички, така че да ме разбере, но едва след като се е успокоил, защото иначе - не ЧУВА. Следва игра, обяснения колко много се обичаме и т.н.

О, за мразене и дума не може да става... просто децата още не знаят значението на тази дума.
Аз процедирах с "необръщане на внимание" и "в стаята".
Всяка май е минала по този път. Пожелавам ти здрави нерви... до преминаване на този период.

Пишеш, че с баща си се държи възпитано, може би има някакъв респект. Или си мисли, че мама е по-добрата и всичко прощава.

Още малко потърпи...до яслата  (така си мисля аз де)

Мони така се тръшка, когато не излизаме на вън, когато и е омръзнало в къщи!

Онзи ден дойде в хола с шапката и шала на главата....като я попитах къде отива, ми каза: Баба...горкото дете, колко ли му писва само в две стаи да стои ..но когато вали няма как да се излиза

Дано ви приемат по- скоро....и дано това отмине по- бързо, че е кофти!!!

И ние така правим, с единствената разлика, че вече като му кажем "хайде сега иди се нареви в другата стая", мигновено спира

Лили, и друг път като съм чела твои неща съм си мислила, че твоят Калоян върви бодро по стъпките на моя Иво
Знам какво преживяваш, защото и аз не веднъж съм изпадала почти в отчаяние от безпомощност. И съм си мислила, че съм се провалила, и съм се хвърляла в несвяст да купувам книги за възпитаване на деца и да чета посред нощ..... Истината е, че това е от ужасната възраст. И при Иво "трудните две" започнаха преди втория рожден ден. Но, за щастие, ще отминат доста преди третия.  Колкото и изтъркано да звучи-запаси се с търпение. Ще отмине и този период. Ако не винаги успяваш да бъдеш търпелива и хладнокръвна-не се обвинявай. И ти си човек. Аз безброй много пъти съм си изтървавала нервите, защото Иво даваше всичко от себе си да ме разтрепери от яд и от безсилие да се справя с него. Това е положението. Има по-кротки деца. Има и по-диви. Моето е от вторите. Предполагам, че и твоето.
Може и да не ти помогнах много-много със съвет. Но...... от всичко прочетено досега по дебелите книги това поне разбрах-периодът на "първото юношество", "трудните две" или както там го наричат още, почти не подминава никое дете. Така че в поведението на моето и на твоето момченце няма нищо лично. 

Здравейте
Какви са тези"трудни две" кога почват и колко продължават?

Ето една тема, в която сме писали по този въпрос:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=80375.0

В нея има и линк, ако решиш да изтеглиш "Изкуствата да бъдеш родител"-много интересна и полезна книга.

Мойта имаше един такъв период в който се държеше по абсолщтно същия начин описан от теб. И на нас ни беше много трудно и тежко. С мен и с баща си се държи по един и същи начин. Ми нищо не правихме. Чакахме пристъпа да премине и така. Предпазвахме я само да не вземе да се нарани или удари щото тя се мяташе, тръшкаше...
Минава всичко. Сега по малко ги прави тия номера- само когато иска нещо, но аз я разбирам и гледам да разреша проблема.
Няма страшно, и през този период трябва да минат човечетата........
Тук казват :"Малки деца малки проблеми- големи деца големи проблеми"

Лили много точно описваш и състоянието на моя Виктор. Едно към едно. Аз си мислех, че с яслата ще се оправи, но нищо подобно. Там е дете за пример, всички го хвалят. А в къщи ела да видиш - почти нон - стоп претенции и рев с тръшкане и избиване на червени петна по лицето. Първоначално ужасно се дразнех и изнервях, дори се опитвах да го успокоя, но вече го оставям да реве докато се измори. Само, че при мен е усложнена ситуацията, защото живея с роднините на мъжа,които ми късат допълнително нервите като ми мрънкат колко лоша майка съм и как си оставям детето да се тормози. Чета и аз като полудяла книги за възпитанието - в момента точно Изкуството да бъдеш родител...Понякога много ми помага. Желая ти успех и здрави нерви 

Сега като го прочетох това, се сетих, че и друг път съм чела, че децата в градината са едни, а в къщи други....

Лили, значи това, което съм написала към теб, няма смисъл  ...все си мислех, че децата се "кротват" ама явно съм грешала...

И аз не издържам на моменти (ти знаеш ), но...няма как..търпение и както ти е писала Виви...не се обвинявай 

Пробвала съм го този вариант. Оставям го сам и отивам в друга стая...спира, успокоява се идва при мен и демонстративно пак започва да се тръшка и да пищи , но пред мен. Един път пък го оставих да се тръшка в спалнята на леглото и след малко го намерих заспал
Виви май наистина много търпение ми трябва и някоя книжка по темата...

Вини, старая се да не се обвинявам, но много ми идва на моменти ти поне знаеш колко е див и имам чувството, че всичко и всички са срещу мен...сигурно ме гони някаква луда параноя, но като започне да ме бута и да се тегли от мен и много мъчно ми става...ами това си е моето малко момченце, а имам чувството, че не изпитва необходимост от мен и само му се пречкам
Ан Мари, той е луд за баща си и него разиграва, но много по малко и наистина има респект от него, а и много го обича

От няколко дена забелязвам и още нещо ...реве за баща си и не мога да го успокоя. Тръгва мъж ми за работа, той застава на прозореца и гледа и като се скрие вече от погледа му започва един рев...страхотия. Вчера бяхма заедно навън и мъж ми ни остави и тръгна на работа и това дете като ревна, не иска да ходи с мен, бута ме и ми се кара. Аз обяснявам спокойно, че тати е на работа, да изкара парички, да има за Калоян играчки и папо...не и не и не. Накрая го оставих и му казах чао, тръгнах си и се скрих зад един ъгъл откъдето тайничко го наблюдавах. Като остана сам и като се панира и като хукна да ме търси, показах се и го успокоих. След това всеки път като не ме слушаше докато бяхме навън му казвах чао Калояне, тръгвам си след като не ме слушаш и той моментално спираше да прави магарии и тръгваше с мен. Странното в тази ситуация за мен поне е, че Калоян е/беше дете, което досега не се е интересувало дали сме около него, какво се случва, важното е купон да има. Крили сме му се с баща му за да видим дали ще ни потърси...няма такъв филм, играе си вилнее си и въобще не се интересува от нас...и сега това странно преобразяване...ами как ще тръгне на ясла, аз бях толкова спокойна, че няма да има проблеми от сорта да реве за нас, а сега???

Хехе айде сега обратното!!! 

Ти си спомняш Мони каква дива беше, а как се промени когато я дадахме на ясла...в смисъл, че стана точно както ти си се крила на Калоян.

Почна да ни търси и няма отделяне...

И сега е като лепка, ама в буквалният смисъл

ЕСТЕСТВЕНО, че детето ви обича, просто си има деца (че и възрастни), които страшно много обичат и са привързани, но не го показват!

Мдааа и Калоян започва да се превръща в лепка, а това никак не ми харесва

И ние минахме през този период около вашата възраст, че дали не беше и по-рано. Бях писала и аз тема и ме успокоиха, че е фаза и отминава. Наистина, колкото по-малко обръщаш внимание, толкова по-бързо минава.
Номера с изпращането в друга стая или излизане от стаята също помага, но най-вече се въоръжи с търпение.