Това е обичайната реакция на дъщеря ми, което ме притеснява . Винаги съм се опитвала да й покажа, че смирението и извинението дават много по-добри резултати от цупенето и демонстрирането на неуважени но не... Обикновенната й реакция е да прави сърдити физиономи и да подхвърля реплики от сорта "И какво от това", "Голяма работа" . Почти никога не съм я виждала да се разплаче или по някакъв друг начин да покаже, че съжалява за стореното, а за извинение да не говорим . Иначе е сравнително послушно и разбрано дете.... Не знам как да променя тази черта от характера й. Чудя се дали тя е изключение или и други деца реагират по този начин Предполагам, че аз съм си виновна - разглезила съм я и не съм последователна във възпитанието, а по отношение на наказанията съм "мека Мара". Как е при вас?