Здравейте, милички!
Да ви се оплача, че Борис не ще да стои в количката като сме на разходка. Онзи ден така ми рева, че просто не издържах и го взех на ръце и диването млъкна. Вчера случката с плача се повтори на разходката, но този път бях твърда и не го взех. Плака 50 мин. нон-стоп и после заспа от преумора. Много ми беше трудно да издържа, но няма как - просто не мога да го нося - много тежи и няма да си превръщам разходките в кошмар. Вече почти ги намирам за такива. Сега се чудя кой път да хващам докато свикне, че няма да го вземам от количката, че да не пищи по центъра и в градината където има други деца. Да кажа, че съм пробвала да вдигам нивото на количката и да слагам играчки и дрънкалки - не помага.
Така направих и у дома като реши, че няма да стои повече легнал, но и тук издържах. На всеки 5 мин. се мъчех да го успокоя и да му избърша потта. Е, на 25 мин. се успокои и започнахме да си играем с разни играчки. Та, така се забавлявам тези дни. Стискайте палци да ми издържат нервите на плача, че е много тъжно и трудно. Досега беше лесно при мама и тати, но тази седмица се местим и не знам как ще се справям с всичко сама, ако не науча Борис да не го нося постоянно на ръце.
Ами това е. Малко ми е съвестно за всичко , което му причинявам, но ръце и гръб не ми останаха. Какво мислите за всичко това? Правилно ли постъпвам? Моля ви споделете от опит, ако имате такъв.
Виж целия пост
Да ви се оплача, че Борис не ще да стои в количката като сме на разходка. Онзи ден така ми рева, че просто не издържах и го взех на ръце и диването млъкна. Вчера случката с плача се повтори на разходката, но този път бях твърда и не го взех. Плака 50 мин. нон-стоп и после заспа от преумора. Много ми беше трудно да издържа, но няма как - просто не мога да го нося - много тежи и няма да си превръщам разходките в кошмар. Вече почти ги намирам за такива. Сега се чудя кой път да хващам докато свикне, че няма да го вземам от количката, че да не пищи по центъра и в градината където има други деца. Да кажа, че съм пробвала да вдигам нивото на количката и да слагам играчки и дрънкалки - не помага.
Така направих и у дома като реши, че няма да стои повече легнал, но и тук издържах. На всеки 5 мин. се мъчех да го успокоя и да му избърша потта. Е, на 25 мин. се успокои и започнахме да си играем с разни играчки. Та, така се забавлявам тези дни. Стискайте палци да ми издържат нервите на плача, че е много тъжно и трудно. Досега беше лесно при мама и тати, но тази седмица се местим и не знам как ще се справям с всичко сама, ако не науча Борис да не го нося постоянно на ръце.
Ами това е. Малко ми е съвестно за всичко , което му причинявам, но ръце и гръб не ми останаха. Какво мислите за всичко това? Правилно ли постъпвам? Моля ви споделете от опит, ако имате такъв.
Като се поокроти я слагам отново.Дано този период отмине по-скоро. 
. 
При нея, бебето отказваше да седи в количка по време на разходка и тя го носеше и буташе количката (само дето бебо на осем месеца май беше към 9кг) 
В кенгуру не ще, защото е обърнат към мен, а за да вижда напред му пречи облегалката на кенгуруто. 
Още днес ще се обадя 