Тази вечер една близка приятелка от Бг, уж случайно ми подметна по телефона "Добре си живеете в Италия. По цял ден пеете и се веселите.Нямате грижи като тук"
Първо ми стана смешно, ама след това се замислих. Само да спомена че от години митарствам по света,дълго време бях сама-следвах и едновременно с това работех и детето си гледах,без разлика от делник или празник. И приятелката ми го знае прекрасно. Спомням си позната , чиято внучка беше в САЩ, все се притесняваше за нея, макар че момичето имаше добра кариера и отстрани погледнато, осигурен живот. Ама баба й все я мислеше, да не би й липсва нещо, не искаше с нищо да я притеснява макер че самата тя едва свързваше двата края.
И се чудя как е с другите - с вашите родители,приятели и близки ?
Дали си мислят че се къпете в шампанско и рози като сте имигрирали, или се притесняват за вас и ви мислят? Аз лично не знам кое е по-доброто. Случва ми се родителите ми да ми дават малко странни съвети , съобразени с обстановката в БГ.... но какво да правиш...родители...мои са си ...така че обяснавам че съвета им не е много удачен за тук и така ...
Случва ми се и много приятелки да реват,ама намери ми работа там,намери ми мъж??
Като кажа,че е трудно,че никой не чака теб...че не съм нито фирма за наемане на работа, нито брачна агенция, се почва...ето надула си се...не ти пука за нас...и даже крайното "като ти си се уредила поне не пречи на другите да се устроят,не им убивай ентусиазма"
Получава се така,че ако казваш истината за положението ,никой не ти вярва,смятат че е тенденциозно!И обратно ,ако кажеш ,че си супер,забогатяваш...умират да се радват и ти вярват безусловно!
Виж целия пост
Първо ми стана смешно, ама след това се замислих. Само да спомена че от години митарствам по света,дълго време бях сама-следвах и едновременно с това работех и детето си гледах,без разлика от делник или празник. И приятелката ми го знае прекрасно. Спомням си позната , чиято внучка беше в САЩ, все се притесняваше за нея, макар че момичето имаше добра кариера и отстрани погледнато, осигурен живот. Ама баба й все я мислеше, да не би й липсва нещо, не искаше с нищо да я притеснява макер че самата тя едва свързваше двата края.
И се чудя как е с другите - с вашите родители,приятели и близки ?
Дали си мислят че се къпете в шампанско и рози като сте имигрирали, или се притесняват за вас и ви мислят? Аз лично не знам кое е по-доброто. Случва ми се родителите ми да ми дават малко странни съвети , съобразени с обстановката в БГ.... но какво да правиш...родители...мои са си ...така че обяснавам че съвета им не е много удачен за тук и така ...
Случва ми се и много приятелки да реват,ама намери ми работа там,намери ми мъж??
Като кажа,че е трудно,че никой не чака теб...че не съм нито фирма за наемане на работа, нито брачна агенция, се почва...ето надула си се...не ти пука за нас...и даже крайното "като ти си се уредила поне не пречи на другите да се устроят,не им убивай ентусиазма"
Получава се така,че ако казваш истината за положението ,никой не ти вярва,смятат че е тенденциозно!И обратно ,ако кажеш ,че си супер,забогатяваш...умират да се радват и ти вярват безусловно!
. Няма лошо. 
Всички ме очакват и се накичили като коледни елхи и облекли в най-новите си дрехи, все едно на ревю ще ходят! То гримове, то чудесии!! А аз в някакви си обикновени ежедневни дрехи (както винаги съм си ходила!!) След 5 минути ахкане и охкане най-добрата ми приятелка мъдро въздъхна и заключи: Ами че ти хич не си се променила! 
Какво гости аз да не съм от луната.Отка4ам. 
, че всъЩност наистина "живот си живеем" тук. Няма нужда да знаят обикновеното "правене на сметка", за да се справяШ финансово...това всъЩност всеки го прави, не само аз...
)...В крайна сметка знаят, че неприятните подмятания обръЩам на Шега, ако искат да ме "тормозят", скоро им омръзва...и те не го правят повече.
