Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Ритуалите на Богоявление - ценна традиция или езически отживелици?

  • 32 456
  • 543
Признавам си чистосърдечно - аз съм агностик, отношението ми към църковните празници и ритуали е доколкото те са част от бита и традициите на народа ни, предават се от поколение на поколение, със своите специфични местни особености, и очертават интересната карта на малката ни, но доста разнообразна откъм обичаи страна. Признавам също така, че харесвам повече шумните, зрелищни и ефектни ритуали - кукери, нестинарство, прескачането на огъня на Заговезни, наричанията на Еньовден, чеверметата по Гергьовден...

Тази година за първи път ми направи впечатление огромното количество негативизъм по отношение на ритуалите на Богоявление и в частност - кандидатурата на Калоферското хоро за вписване като културна ценност в регистрите на Юнеско. Всякакви знайни и незнайни хора изведнъж започнаха да обясняват, как това са кичозни, примитивни и пиянски прояви, с които не само не трябва да се гордеем, но от които трябва да се срамуваме.

От другата страна са патриотарските сентенции, че "Народ, чиито жени ходят по огън, а мъже танцуват в ледена вода, не може да бъде унищожен" и прочие.

Ясно е, че истината е някъде по средата, затова ми е интересно да чуя вашето мнение. Умишлено не публикувам линкове към някои от най-гръмогласните мнения, защото повечето са в медии и сайтове, които дълбоко НЕ уважавам, и не желая да им генерирам трафик чрез бг-мамма. Но шумът през последните дни е толкова силен, че няма как да не е достигнал под някаква форма и до вас. А и аз бих се радвала на автентични мнения, не от интерпретации на чужди текстове.

Предварително благодаря на всички включили се.
Виж целия пост
# 1
В последно време е модерно да се плюе по българското, традициите, патриотизма - гледам да избягвам такива хора или да подминавам мненията им.

Аз харесвам и дълбоко уважавам традициите, обичаите и празниците ни, и се радвам, че съм вземала участие в някои от тях като лазаруването или сурвакарството например. Това за мен е огромно културно богатство и в никакъв случай не може да е отживелица - то е част от историята ни, но и част от нас по някакъв начин. Ще бъде много жалко, ако с времето изчезнат...
Виж целия пост
# 2
Докато има хора, които вярват и следват тези традиции, значи има нужда от тях. А сега има много голяма нужда от такива, защото хората така се опитват да се справят с усещането за изоставеност. Такива събития добре влияят на националното самочувствие, дори добрите политици ги  подкрепят, а ако няма такива на готово, могат да ги измислят, само и само да има повдигане на духа. Обаче като няма кой да му го повдигне, населението си го повдига самО.
Виж целия пост
# 3
Не съм вярваща, но обичам всички празници. Против съм само тези, които носят риск за здравето. В случая конкретно за този също съм против. Както и за онзи с въртенето на кучета.
Виж целия пост
# 4
Не харесвам кукери. Но са много популярни. И в чужбина. А и то си го има и в други култури това.
Виж целия пост
# 5
В случая конкретно за този също съм против. Както и за онзи с въртенето на кучета.

В няколко статии, които прочетох, се прави подобен паралел между двата ритуала. Питах и в коментарите към статиите, но да попитам и теб - с какво точно двата ритуала ти се виждат сходни?
Виж целия пост
# 6
Това е традиция,прави се от време оно,не сме го измислили ние - вчерашните.
Аз съм за Калоферското хоро да се впише в регистрите на Юнеско. Какво е един народ без традициите си?
Виж целия пост
# 7
Аз се забавлявам изключително на всякакви традиционни ритуали. Намирам за хубаво да се практикуват, ако на хората им се практикува, но!  - да си останат именно ритуали, фолклорна, етнографска ценност. Да са нещо като забавление, нещо като купон, нещо като карнавал, и нищо повече. Да не се взимат прекалено насериозно. Няма нищо по-жалко от общност, която се втренчва в традиции отпреди хилядолетия и започва да ръководи живота си по тях, както правят талибаните, хотентотите или "ортодоксалните" евреи, да речем.

Как да поясня позицията си още? Обожавам кукерските игри, но не мисля, че наистина гонят зли духове. Смятам, че това са изобратетелни и енергични хора, които имат чудесно хоби, и са много забавни за гледане. Понякога даже могат да създадат произведение на изкуството. И това, нищо повече, но не и по-малко. Мартениците - забавно, шарено, усмихнато, мило занимание и толкоз. Не влагам никакви заклинания и надежди в конците, но мисля, че ще е жалко, ако не се прави.

Що се отнася до конкретното питане - мисля, че ще им се намери място на калоферските  юнаци в ЮНЕСКОвите регистри, рано или късно, защо не. Те, тия регистри никак не са попили мъдростта вселенска, напротив -  пълни са и с подобни хорски занимавки.
Виж целия пост
# 8
Идеално добре казано.

+1 дет' се вика. няма да им порастнат пишките, няма да са по-българи от другите, няма да са безсмъртни и калени. просто е готино и интересно за гледане, забавно. но па като се сбият си е 100% селско и нищо повече.
Виж целия пост
# 9
В случая конкретно за този също съм против. Както и за онзи с въртенето на кучета.
В няколко статии, които прочетох, се прави подобен паралел между двата ритуала. Питах и в коментарите към статиите, но да попитам и теб - с какво точно двата ритуала ти се виждат сходни?
Не съм Не се сърди, човече и за сходството, което намира, може да каже само тя. Но мисля, че е пояснила съвсем конкретно кое не харесва в калоферското хоро: "Против съм само тези, които носят риск за здравето."
Резултатите от леденото хоро тази година: мъж с измръзване втора степен сред участниците и жена със счупен крак, навярно от зрителите.
Освен това, в ритуала има тенденция да се включват и деца, което е абсолютно неприемливо от гледна точка на това, че те не са на възраст сами да гарантират сигурността си и да вземат осъзнато решение (правото на малолетния).

Иначе точно това хоро изглежда величествено във варварството си и няма лошо да се снима и да се включи в "оня списък" на ЮНЕСКО. От естетична и ритуална гледна точка няма значение, че в него участват основно мъртво пияни мъже от простолюдието и обществената маргиналия, а всъщност не това е и същественото в подобен разговор.
Виж целия пост
# 10
Не въм вярваща, но харесвам и уважавам тези ритуали. Смятам, че те са част от нашата история и са ни запазили като народ. И е хубаво да ги предадем на децата си.
Дразни ме внасянето на чужди ритуали и празници и незачитане на българските. Не приемам Хелоуин като празник и не разбирам манията по него в последните години.
Виж целия пост
# 11
Това е традиция,прави се от време оно,не сме го измислили ние - вчерашните.
Аз съм за Калоферското хоро да се впише в регистрите на Юнеско. Какво е един народ без традициите си?

И аз съм на същото мнение.
Виж целия пост
# 12
Аз съм вярваща, но също така обичам и дати. Гледах, търсих, четох и навсякъде чета "много стара традиция". Нищо конкретно.
Но в по-стари описания не се споненава даже тази "много стара традиция". Имало е "водичари", които са къпели младоженците по къщите. Имало е водосвет на бойните знамена.
Но скачането за кръста аз лично го помня от скоро - края на 90те горе-долу.
Хората пък са още по-отскоро.
Така че е доста неточно да се говори за "стара традиция".
Виж целия пост
# 13
Това, че и подпийнал народец участва в заниманието, не е беда, поне не е проблем в оценката на ефекта му. Мисля, че кръвните проби на Хемингуей, Буковски, Есенин, Морисън или Балзак биха счупили уредите, както се казва, но създаденото от тях си го бива, нали така, и си го четем със сладост. И Уудсток е легенда, а трезвите и ненадрусани там са били комай само сред охраняващите полицаи, и то и те далеч не всичките.

Ще намери място това хоро при надбягването с бикове в Памплона и скоковете от скали в Мексико. Щуро, забавно, красиво, ефектно, тестостеронено, безсмислено, както почти всеки традиционен ритуал по света.

Не бих натоварвал хорцето с роля в оцеляването на нацията, каквото и да значи това.
Виж целия пост
# 14

Иначе точно това хоро изглежда величествено във варварството си и няма лошо да се снима и да се включи в "оня списък" на ЮНЕСКО. От естетична и ритуална гледна точка няма значение, че в него участват основно мъртво пияни мъже от простолюдието и обществената маргиналия, а всъщност не това е и същественото в подобен разговор.

+ 1.
Това е и моето мнение.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия