Всеки трети у нас не работи или не иска да работи

Два милиона български граждани се определят като икономически неактивни т.е. всеки трети у нас не работи или не иска да работи. Това показват данните от преброяването на населението, извършено от Националния статистически институт (НСИ) през тази година.

В светлината на тези данни директорът на Европейския институт у нас Любов Панайотова препоръча българската миграционна политика да се определя от интереса на икономиката и така да се осигурява заетост на чуждестранни граждани от български произход, но и на квалифицирани работници, които не са от страни-членки на ЕС. Препоръката беше изказа по време на дискусията "Въвеждане на европейската "Синя карта" в България и нуждите на българския бизнес от висококвалифицирана работна ръка", която се проведе днес (31.05.11) в Българската стопанска камара (БСК).

Любов Панайотова коментира още, че според данни на "Евростат” само след 24 години в Европейския съюз ще има дефицит на 24 млн. специалисти. Затова и Европейската комисия взе решение за въвеждане на синята карта за висококвалифицирани емигранти, по подобие на зелената карта на САЩ, още в края на 2007 г. Проучванията тогава показаха, че в срок от 20 години ЕС ще се нуждае от над 20 милиона добре квалифицирани имигранти.

По време на днешната среща в БСК бяха представени и резултатите от проучването на нуждите на българския пазар на труда от висококвалифицирана работна ръка, проведено от Европейския институт.

Оказва се, че най-трудно работодателите намират ръководни служители (74% от запитаните дават този отговор) и висококвалифицирани професионалисти (83%), а най-лесно – нискоквалифицирани работници (88%).

29% от анкетираните декларират, че биха наели висококвалифицирани работници от други страни, за да преодолеят проблема с търсенето на работна ръка, но огромната част от запитаните (45%) не са склонни на подобна стъпка.

Анализът показва, че 65% от анкетираните очакват положително развитие на бизнеса си през следващите една-две години, като приблизително половината от запитаните твърдят, че биха постигнали най-високо ниво на ефективност чрез инвестиции в качествени машини и оборудване, а 22% разчитат на вложения в обучението на персонала.

Резултатите сочат още, че най-голям е недостигът на квалифицирани работници и служители (52%), а най-малък - на ръководни кадри (11%). Очакванията на бизнеса са през следващата година да се увеличи необходимостта от висококвалифицирани специалисти (според 72% от анкетираните), а търсене на нискоквалифицирани работници прогнозират едва 13% от участвалите в проучването.

Сред ключовите изводи от проучването е, че връзката между образователната система и бизнеса практически липсва. Едва 3 на сто от респондентите посочват като място за набиране на персонал центровете за професионално обучение, а други 17% ползват за тази цел образователните институции (училища и университети). Най-често (в 60% от случаите) работодателите разчитат да намерят подходящи служители чрез лични контакти и препоръки от познати.

Като основна причина за трудното намиране на необходимите специалисти анкетираните посочват факта, че обучението в средните и висшите училища не отговаря на търсенето на пазара на труда (56%). Също така, според 52% от участниците в анкетата, значително е спадналото общо образователно ниво у нас, а според 58% от анкетираните нивото на квалификация на работниците е незадоволително.