Как избрахте училище след 7-ми клас

В момента е по бал, рядко по интереси. Спрягат се топ 5 училища и по правило се пишат те, и надолу някак си. Това масата. Тук-там случаи с желания извън тази схема. Масово децата са приети "за където им е стигнало", а не където искат.

Има някаква мания по математиката и немския език.
Не вярвам да е най-желаният език от децата, конкретно тези, които познавам, а и не вярвам до такава степен да е по-желан от френски, че да има 100 единици разлика.Но се гони престиж.

За МГ- в момента, специално във Варна се коментира като най-добро училище и всички погледи са насочени първо натам.Ама  не защото на всички много им се учи математика.

Емблематичен пример- Тази година във Варна дете влезе в Техникума по дървообработване с бал 454

В същата паралелка най-ниският бал е 70На това се казва отстояване на истинско желание.

Но по-често децата са насочвани какво да изберат, а не каквото те желаят.

     Защото се гърчат. Някои от съучениците на сина ми, ходят на допълнителни уроци, има такива, които се оплакват че учат през нощта. А това е едва 8 клас. Явно се затрудняват.
 

И още по-масово казват, че са приети там, където са искали.

   Не са чак толкова примамливи вече само няколко гимназии. Доста деца с по-висок бал избират гимназия по локация или пък съвсем целенасочено професионална такава. В гимназията с немски в града има деца с доста нисък бал , както и пълни отличници.

и на мен не ми е приятна тази мания по математиката  може би защото детето ми имапревидмно хуманитарни интереси.

немският език също не е от любимите ни, но по прагматични съображения ще продължим да го учим, може би защото очакваме  повече от френския да го използва в бъдеще... но честно казано изпитваме голямо колебание 

Ехеееее, голяма драма направихте от това влизане "да не хабим бала", все едно гледам вариация на богатите също плачат. Кой ви каза, че децата са непременно нещастни или не се справят? То е като да си се трудил много и да си участвал в спечелването на ваучер на максимална сума, с който можеш да си вземеш която и да е кола. Колите са ограничено количество от всички марки и модели, също и навалицата с ваучерите е голяма, а пари не връщат. Любимата ти марка може да е мерцедес или Джип, обаче да можеш да си пуснеш фиша и за ферари. Е, сори, ама дали няма в един момент да установиш, че въпреки, че харесваш мерцесесите и да си си мечтал за един, всъщност ще се чувстваш много добре и във ферари. Как да допуснеш да изхабиш ваучера за нещо по-малко от ферари, само защото харесвеш мерцедес? И преди да тръгне някой да обяснява как можеш да си поръчаш мерцедес, по-скъп от ферари, ще го кажа така - ограничени бройки от ограничени модели и марки, нямаш право на поръчки и поправки по желание, а докъдето ти стигне късметът и ваучера.

За немския, и особено за някои неммски гимназии и паралелки борбата е и за Шпрах диплом, не само за средата.  Да изкараш шпрах можеш само в НЕГ и по една паралелка в 73-то и 35.то в София, и то за последните две едва след като си проведат вътрешно класиране. В НЕГ май досега рядко има случаи, в които някой да е отпаднал от изпита, а в НЕГ са по около 180 човека набор в сравнение с по двайсет човека от 73-то и 35-то. В допълнение нашенци преддпочитат Германия и страните на север, отколкото Франция или Испания. А английски почти всички от тяхното поколение научават и могат да изкарат сертификати и по английски. Та, не е до модерност, а от съвсем рационални причини модата. За математическите е обяснимо - който завърши МГ се знае, че получава стабилна подготовка по всичко. Та, нека преди да рИвем на тема как насила някой е влязъл в тази или онази гимназия, да включим малко и рационалните мотиви. Повечето младежи са безкрайно щастливи да се класират в някоя от първите максимум 10 гимназии в София, независимо какъв профил, защото първо търсят среда и висока диплома, особено ако са изкарали космически бал, хич не им се ще да си го хабят от едната емоция.

Глупости.

О, теб те забравих - ти си "само АК"!

Това с колите не знам дали го разбрах.   Ако нямам нужда от ферари, няма да си пусна фиш за него, защо трябва да го правя? Освен ако не мога да го продам, за да си купя каквото ми трябва, ако го спечеля.   А случаят със седми клас не е такъв, няма осребряване.   Не ми трябва луксозна или спортна кола, а такава, с която аз да си свърша моята работа. И етикетите кое училище е ферари и кое - лада, всеки си ги слага сам в случая. Както и за първите 10 всеки сам си прави класацията, по собствените си критерии.

Балът не е ваучер, а класирането в гимназия не е бакалия.
Ако детето знае какво иска да учи, може да успее да мине доста по-спокойно през седми клас, без нерви и уроци. Да изкара само колкото му трябва да влезе в желаното училище, без то непременно на е сред тези, с най-висок бал.  

Мисля, че много добре си разбрала метафората, затова започна да  правиш уговорки за вършене на работата и продаване. И балът е точно ваучер на определена сума - който каквато си изкара.
хич не ми ги разправяй тези приказки под шипковия храст за уроците! Да, може без уроци, но тогава шансовете ти за висок бал са минимални. Никой не е лежерен, когато се готви за състезание, но иначе добре звучи като мантра това за ненужността от уроци и лежерната подготовка. Лошото е, че доста родители и деца вярват и после не им излизат сметките, ама връщане назад няма. Няма как да знаеш колко ще му трябва да влезе в желаното училищее, защото има други агенти в уравнението, които едва ли лежат на ухото за лежерната подготовка без уроци и стрес. Чудя се само дали си вярваш искрено в това, което пишеш или просто се правиш на лежерен родител. Аз на такива приказки като твоите не вярвам, защото практиката показва съвсем друго - може някои и да се класират в най-добрите гимназиии без уроци, но болшинството са с уроци, особено ако желаните училища са с космически бал. Но дори желаното да не е с космически бал, то защо изобщо човек тръгва да се готви за състезание, ако ще го мързи да се понапъне?

Глупости. Допълнителната подготовка не означава непременно школи и уроци. Бал, достатъчно висок и за най-желаните училища, може да бъде постигнат и без тях.
И обратното. Школите и уроците не са някаква панацения. Могат да се окажат едни пари, хвърлени на вятъра.

Под уроци имам предвид всяка допълнителна  подготовка за изпитите  - дали ще е курс, уроци, баба или мама е все едно - важното е, че не се лежи на ухото за лежерността и каквото се учи в училище само. както се видя, някой се  занимава сам с детето, друг си има баба, трети ходи на курсове и уроци. Лежерното лятос на морето.
Пари на вятъра са само в два случая - детето е мързеливо или не му пука, или има толкова големи пропуски още от началните класове, че и с уроци не се оправят за една година. Не можеш насила да накараш дете на 13 да учи, ако не му стига зрялост, нито можеш да запълниш занемареност в разбирането на материала още от трети клас. Макар че едно мотивирано дете може чудеса да направи, дори да изостава в материла. Нещата са прости, но хич не са прости за вярване.

Е, то за всеки изпит трябва допълнителна подготовка, ако искаш да успееш. Не става само с наученото в час. Едва ли някой се съмнява в това.

Ооо, има много родители, които се съмняват, а и дори не гледат на изпитите като на нещо важно, защото така им е по-лесно. Не имм се занимава, искат да им е лежерно първо на тях, затова са фенове на лежерността за децата. Училища за всички има, не е нужно всички да са в най-високите балове, нали така! Затова писах, че има случаи, в които децата бяха провалени от мързела на родителите си.