Какво се прави в случай на домашно насилие?

Това е така. Аз съм с две висши образования, кандидатствала съм за чистачка (буквално) и не са ме взимали, да не говорим за специалността. В началото са супер възхитени от кандидатурата ми и като се стигнеше до въпроса, че имам малко дете (а имаше все пак кой да го поеме при нужда) физиономиите още на интервютата се променяха и край! На едно място за малката отсъствах 4 дни, а за мен (паднах и си счупих главата) 4 месеца. Но това няма значение - имаш ли малко дете - автоматично не те взимат и точка. На едно интервю пък директно шефът заяви, че жени с малки деца и бременни няма да вземе. Ама и да се оплача в ИТ - полза няма да има. Ще каже не е вярно и иди доказвай.
В България наистина е много трудно с малки деца и работа. Освен, ако не си  излязъл от тази месторабота по майчинство и после се върнеш и  има кой да ти помага. Макар, че лично знам за случай на майка, която дълги години е работила в една сфера, с особен език (тоест квалифицирани кадри в тази сфера няма много), умения и т.н. и след третия болничен, заради боледуващото дете ѝ казаха "чао"

Глупости! На насилието с насилие, много умно. Още повече, че става въпрос за непознати, а ти предлагаш да намесваш в конфликт още хора. Никакъв смисъл.

Преди 2-3 месеца някъде съседите под нас се биха. Т.е. той би жена си. Започнаха с лек скандал, после залетяха тежки словесни обиди, той започна да тряска врати и мебели и в един момент явно започна и нея да удря, защото тя плачеше вече доста по- силно. Нищо не направих. Стоях в ступор десетина минути и се чудех какво да предприема. Срамувам се от себе си, но все така не съм решила какво бих предприела, ако се случи отново.

Глупости! На насилието с насилие, много умно. Още повече, че става въпрос за непознати, а ти предлагаш да намесваш в конфликт още хора. Никакъв смисъл.

Преди 2-3 месеца някъде съседите под нас се биха. Т.е. той би жена си. Започнаха с лек скандал, после залетяха тежки словесни обиди, той започна да тряска врати и мебели и в един момент явно започна и нея да удря, защото тя плачеше вече доста по- силно. Нищо не направих. Стоях в ступор десетина минути и се чудех какво да предприема. Срамувам се от себе си, но все така не съм решила какво бих предприела, ако се случи отново.
[/quote]

Голямо значение има в коя страна се развива това.
В Англия биха веднага пристигнали и реагирали с предупреждение към насилника.
В България варира реакцията все още по места, но трябва жертвата да се оплаче също, иначе все още го считат за семейна свада!?!
Но за Испания още повече, че имат много автономни области трябва да се провери, за да не си навлечеш сама неприятности заради пиянски скандал на съседите например.

Голямо значение има в коя страна се развива това.
В Англия биха веднага пристигнали и реагирали с предупреждение към насилника.
В България варира реакцията все още по места, но трябва жертвата да се оплаче също, иначе все още го считат за семейна свада!?!
Но за Испания още повече, че имат много автономни области трябва да се провери, за да не си навлечеш сама неприятности заради пиянски скандал на съседите например.
[/quote]

Аз пък съм склонна да се съглася с Таичка. Не виждам нищо лошо да се реагира на насилието с насилие с оглед на това, че живеем в България. Ако някой ми причини нещо такова ще му се върне в троен размер.  Ако разчитам на органите на реда да си свършат работата, съм обречена. Нека си понесе последствията от насилието и да види какво е .

В чужди скандали не бих се замесила. Да се бият, тяхна си работа. Щом жертвата стои и след един шамар само, значи няма какво да я жаля. Човек ако сам не си помогне, и Господ няма да му помогне.

Искам да ти кажа, че има случаи, в които жертвата е толкова наплашена, че не смее да гъкне.
Имах такава колежка. Беше на 19 години. Един понеделник не дойде на работа. Вторник и сряда също. В четвъртък се появи и не можахме да я познаем. В петък се прибрала от работа и казала на брат си и майка си, че иска на заплата да си купи някаква блуза, а онези ненормалници я заключили в една стая и 5 дни само бой на почивки. Когато дойде на работа всички бяхме потресени. Цял ден й говорехме и я убеждавахме да отиде да си извади медицинско, да отиде да подаде жалба в полицията - даже шефката й предостави шофьора да я вози със служебната кола до където трябва. Но тя не посмя. Накрая шефката се ядоса и отиде до полицията. Пусна жалба срещу брат й и майка й под претекст, че този тормоз пречи на служителката й да си върши служебните задължения. На следващия ден извикаха брат й в районното на разпит. А на по-следващия ден колежката дойде и помоли шефката да оттегли жалбата, защото брат й я заплашил, че ще я убие, ще я нареже на парчета и ще нахрани кучетата с нея /имаха три питбула/. Шефката оттегли жалбата. Физическия тормоз спря за известно време, но психическия продължаваше. Накрая момичето изтегли голям кредит и изчезна. Повече не я видяхме. След време се чу, че си е наела някъде апартамент и работи в друга фирма. Но нищо конкретно не знаехме за нея
Та накратко - ако жертвата я е страх или няма избор може с години да търпи всичко без да гъкне, просто защото я е страх.

п.п. сега, като се сетих за това се разтреперих. Всички в работата бяхме в шок тогава. Беше наистина ужасно

Намери начин да говориш с жената, да знае, че може да я подкрепиш, ако например идиота я изгони гола на стълбите или без пари и вещи.Хубаво е да знае, че има човек във входа, който ще и помогне в кризисен момент.С телефон, пари, подслон.Може да говориш и с кварталния, защото полицаите които идват по сигнал са различни и им дреме на шапката.Най много да праснат някоя глоба и оня съвсем да подивее. Но наистина, най важно е първо да говорите с жертвата, за да не и направите вместо добрина, злина. Иначе ако на кварталния ако му се занимава , при сигнал от вас може да си го привика да го постресне.Вероятно и някой бабаит наоколо би свършил същата работа.Подкрепям.Трябва да му се вземе страха на тоя идиот.

Незнам но по въпроса жената трябва да подаде иск или нещо към социалните.