Бебета, родени в чужбина - Нова тема!

A за гледане на бебето не се притеснявам, ММ ще има пак 20 дни бащинство докато се свестя. Дребното мислим да го спрем тогава от яслата, че много боледува и с новородено не е добре да се мъкнат бацили. Ама самото раждане мисля, нещо хич не ми се стои сама в болница, пък ако не пуснат Бонбона вътре, няма как. Иначе баби-маби само да ми вдигат кръвното мерси, По-добре да си потърсим гледачка. Досега се притеснявах, че той нищо няма да може да каже, ако не се държат добре с него, но вече е голям и може да се пробва.

Аз още си ходя на работа и грам време за себе си нямам, много ми тежи. От убера директно с количката (да, И нея разнася до работа пък, защото в яслата няма къде да я оставя) да прибера звяра, ММ и той работохолик от класа и кога се прибира в 8, кога в 9.

Мда много неща носим, просто е абсурдно. И на фона на това, че и този месец плащаме пълна такса, пък те "отвориха" на 15ти януари и има още два почивни дни, вчера чета в дневника "донесете памук за не знам си каква хихиена". Айде разбирам сапун, паста да са по мой избор, ама памук.. Както и да е.

Две в едно, ръс-ръс с розовото, ами влизам сега в един магазин за детски дрехи - поне 3/4 бяха момичешки Искам и аз рокли!! Иначе момче не е лесно, че е много енергичен, но то това не е изцяло от пола все пак, а и в дългосрочен план по-просто ми се вижда с тях

Фифи честито розови гащури

М да енергичноста не зависи никак от пола моето е за две момчета понякога

Айа, Ронка чакам и вие да се похвалите момиченце или момченце чакате Ронка знам че чак на 22-23 седмица ще и кажат

Хм не знаех, че японците са такива расисти...

Фифи честити розови новини! Помня и аз колко се развълнувах като ми казаха ,че бебето ще е момиче. Бях в колата на път към една ферма с момчетата и ми се обадиха по телефона да ми съобщят резултатите от изследванията.Като ми казаха,че всичко е наред ме питаха дали искам да знам пола.Полетях от щастие  закарах момчетата на сладолед А Лекси някак знаеше ,че ще е момиче. Когато искахме решихме да им кажем,че ще имаме бебе,той директно ни каза,а не ние на него.Каза,че ще си има сестричка. Беше много странно и объркващо. После четохме една книжка за Франклин дето очаква да си има сестричка и съвсем съвпадна с нашата мома ,че и тя идваше на пролет.
По въпроса за раждането с вече налично дете,ние решихме,че не искаме роднини в тоя момент у нас и една моя приятелка го гледаше Лекси.Тя идваше често в къщи и той я познаваше играеше много с нея и се разбрахме като дойде момента ако е през деня да дойде в болницата с нас и да го гледа в детския кът там и така и мм можеше да помага,а ако беше през нощта да дойде у нас и като се събуди да го доведе в болницата.За щастие или не,мен ме приеха за предизвикване малко неочаквано,но тъй като нямах разкритие ми казаха,че няма да е през нощта.Така мм ме заведе в болницата и останах да спя там,а те се прибраха с малкия да спи в къщи.Пращаше ми снимки.На сутринта го беше нахранил и дойдоха.Аз бях с 5см и повиках моята приятелка,че стана напечено при мен и се наложи да ми дават кислород и не исках малкия да се плаши при нас.Така на него му дойде време за обеден сън и заспа в детския кът(там има и легла) в това време з стигнах до пълно разкритие и родих с мм до мен. После ни преместиха семейно в самостоятелна стая.Баткото тогава беше много стресиран от мен в нощницата и самата обстановка, въпреки че стаята беше много уютна той се държеше странно и все едно го беше страх от мен.За това настоях да ни изпишат още на другия ден.През нощта пратих мм и Лекси в къщи ,а бебето оставих в нърсърито за да поспя ,че и предната нощ не бях спала.Те ми го носиха за хранене и таа на следващи ден мм дойде и си тръгнахме всички заедно.В къщи баткото се успокои и вече се гушкахме.Всичко беше добре докато мм си беше 2 седмици в къщи,но тогава бабата(свекърва ми) ни дойде на гости за цял месец и аз изтрещях просто защото и мм го нямаше по цяла седмица и беше в къщи само уикендите ,а аз се оправях с бабата и две бебета. Бабата не пожела един път да сготви за тоя един месец.ЕДна салата не направи.Не знам кой и беше казал,че тя е дошла да гледа бебето. Както и да е тя се изнесе и аз си отдъхнах.Много бързо си направих план и организация и се справях идеално с децата и сама.
Анджи също от една седмица спря да реве като я оставям при баба и.Вече влиза с усмивка и много и се радва.Явно като с всичко си трябва адаптация. И аз я оставям за да свърша разни неща докато момчетата са на училище.
Две в едно пожелавам ти моят резултат.

ММ работи същото като мен, и двамата сме фармацевти. При него проблемът е, че малко трудно осъзнава какво се случва. С каката до последно не му минаваше през главата, че всъщност бебе идва, а не си купуваме някаква кукла. Винаги е идвал с мен на прегледи, много ми помагаше, но не беше да осъзнава. После дори като се роди му трябваха няколко месеца да осъзнае, че има дете. Дори като се роди, техните дойдоха и той си представял, че ще си е като преди- ще седят с майка му вечер да гледат филми. Дори веднъж ми се изрепчи, че нямало да ми помага с бебето и да си се оправям. Сега направо умира за нея, дори мога да кажа, че се грижи и по-добре от мен. Сигурно така е и с бебето, ще му дойде акъла в главата, но предварително няма да го осъзнае.
Иначе за пола ще разбера другия месец-два на 14.02. Така се изкушавам да го оставя изненада, но той много иска да разбере и сигурно няма да стане. А и поне така ще ми е по-лесно с имената.

Rоhnka сигурно е млад тм ок ли просто му трябва време. Сега вече знаем към кого да се допитваме за лекарства .
Ние не знаехме пола, мм много държеше и съм доволна. Много е голямо вълнението когато се роди. Името също оставихме за като се роди, по малко от седмица и бяхме решили окончателно кои имена ще са .

Мамите с италиански жилки да попитам началото на май става ли за плаж в Италианските земи, проучвам температурите на водата и май Кипър от Европейските дестинации е най топло по това време. Израел също е много приятно през май но аз там съм била на длъж и на шир.

Ронка,ако твоя мъж идва с теб на УЗ може да кажат пола само на него. С бебе едно и бебе две ни е направихме точно така.Това беше неговата малка тайна и беше много горд,че знае нещо повече от мен,но моето условие беше да не се издъни по никакъв повод и да не казва на никой друг. Удържа си на думата ,а колкото до имената бяхме избрали по 3 момичешки и 3 момчешки преди да се роди №1 и избирах от тях(избирах защото той ми каза аз да избера) За №2 вече имахме само 2 момчешки и избирахме от тях. За № сменихме момичешките защото вече исках и тримата да започват с А и да имат еднакви инициали,а момичешките които имахме бяха всички със С.  Наистина е голямо вълнението за всички незнанието на пола.

И ние се включваме в клуба на розовите гащи. Много сме щастливи и нямам търпение да купувам рокли и всякакви момичешки джунджурии.

За раждането и ние мислим как да постъпим. За момента няма на кого да оставим бъдещия батко. Освен да имаме късмет и раждането да е, докато е на ясла. Иначе май ще се гледат с баща му, а аз този път ще се наложи да съм сама.

Но аз се замислям какво ще правим и след самото раждане. Тази седмица се срещнах с акушерката, която ще идва вкъщи след раждането и тя ми припомни за опция, която бях забравила. А именно да раждаш амбулантно. След раждането ако няма усложнения и с родилката, и с бебето, и след наблюдение от няколко часа (обикновено 4, но ако е нощно / вечерно раждането и повече) се изписват и могат да се приберат вкъщи, където грижите се поемат от акушерката. Не са 24 часови като в болницата, но пък предимството ще Е, че ще сме вкъщи заедно четиримата. Предполагам, че така ще е по-лесно и за малкият да свикне по-бързо с новата ситуация. Няма да има нужда да ме вижда в болница. За сега тендирам към този вариант и само ако се чувствам изморена и без сили, ще остана поне 24 часа преди да с прибера (има вариант във всеки момент да се откажа от ранното напускане).
Вие какво мислите за подобно раждане? Четох, че в някои скандинавски страни също е нормална практика.

При нас за второ бебе искаш не искаш е така😁за първото те държат три дни в болницата, макар че ние по наша воля си тръгнахме на вторият ден, но за всяко следващо дете, няколко часа след раждането и аааааайде. У вас😊преди да родя Пламито, като го чух това косата ми се изправи. Млада майка, никога не съм имала дете. Викам си”добре, че ми е първо, та да поостана малко в болницата. Да не ме натирят и мен”. Сега обаче ми се струва ок. Особено пък предвид това, че аз сама поисках да си тръгнем по- рано. Освен, че два пъти виках АГ за кърменето и че дойде веднъж сестра за да ми каже къде какво има. Памперси, пелени, дрешки и тн. И да ми донесе една ледена превръзка, заради шевовете, изобщо не им видях очите. Не, че се оплаквам. Хич даже. Може би наистина, ако всичко с бебето и майката е добре, няма нужда да се остава.

Аз получих много помощ от акушерките в клиниката. Помагаха ми и за кърменото денонощно, показаха ми как да сменям памперс, даваха съвети как да завия бебето с пелена, за да спи по-добре. Все неща, от които тогава нямах идея как са на практика, но пък сега уж имам опит и би трябвало да мога и сама. Негативите бяха по-скоро, че бях в стая с още една родилка, нейното бебе понякога плачеше през нощта, идваха им гости от време на време. Фамилни стаи има срещу заплащане, но само ако отделението има нужния капацитет. Никой не може да гарантира, че ще имаме тази възможност. А и колкото и да бе чисто и добре оборудвано, все пак липсва уюта от вкъщи и най-важното - според мен, малкият няма да се чувства добре в стаята повече от 10 минути. Може и да се изплаши от влизащия персонал, леглата и т.н.

Даниш, при вас идват ли на посещение след раждането?

Айа, честитооо! Колко хубаво ❤ Сега се отдайте на най-приятната част - името и покупките Много неприятно, че няма да имаш никаква помощ. А майка ти няма ли възможност да дойде? Иначе идеята е страхотна за това амбулаторно проследяване. Мисля, че ще ви е много по-спокойно. Но грижите по баткото и бебето точно в първите дни ще са доста. Ще се измъчите с ТМ, но ще се справите

Тук за нормално раждане те държат 5 дена, но при второ раждане можеш да си тръгнеш след 2-3 дни, ако всичко е наред. Аз съм решила, ако ще стоя два дни, изобщо да не ми водят Софи, защото ще се травмира повече да ме види и да трябва да ме остави, отколкото да е два дена с баба си вкъщи. ММ не може да почива и почти не мога да разчитам на него, та добре, че мама и после свеки ще идват.

Аз тези дни съм много изморена... Чакаме свекърите след седмица и нямам търпение да дойдат, за да си почина малко, особено сутрин.

Сноуче почивай си повече ако можеш.
Аяа честито, много се радвам !
Тук за първо раждане ако всичко е наред седиш 24 ч макс, сестрата на мм след 12 ч я пуснаха, второ и всяко следващо няколко часа до 24 макс. Но зависи къде, кога раждаш и как сте с бебето.

Две в едно, как върви при вас? А малкият как е? Поспря ли с боледуванията?

Аз да ви кажа, преди 2 седмици се тръшнах с Норовирус - зверско повръщане и разстройство. Не можех да стана от леглото, не можех да задържа течности, още малко и щяха да ме приемат на системи в болницата. Слава Богу, електролитна вода ме спаси - нея не я повръщах, и малко по малко успях да се хидратирам. Добре че Софи не се разболя, защото тогава щеше да е още по-страшно положението Бременелки, пазете се много, защото сезонът е ужасен откъм грипове, вируси и подобни

Ами вече сме в финалната права на този опит, много дълго се проточи но се надявам на успешен финал, а ако е двоен розов ще съм на седмото небе.
Слагам сега всяка вечер инжекции с поредният хормон и до две седмици се надявам на пункция и трансфер.

Сноуче моят син с още трима приятели ще правят обиколка на Азия,  ще се в Ю.Кореа, Япония, Филипините. Три месеца няма да ги има от края на Май до края на Август.

Aйа, прекрасна новина!

Живот и здраве и ние да имаме второ детенце някой ден, не знам дали бих се навила да раждам амбулаторно.. аз останах 4 дни в болницата, можеше да се заинатя и още по-дълго да остана. Въпреки че ми беше първи престой в болница, много добре се чувствах. И добре че родих в петък, та уикенда ММ беше по цял ден при мен. Ха, сега погледнах календара - точно преди 1 година ми беше термина...

Айа, ти нали беше в Германия? Има ли при вас Geburtshaus? И това е вариант и алтернатива на болницата...

Сноуче, много неприятно с Норовируса! Аз изкарах нещо такова миналата година януари, беше ужасно! И аз с един голям корем... обадих се на ММ да се прибира, че умирам  Цял ден повръщане и разтройство, на другия ден все едни нищо не е било 

АЯ много се радвам на розовата новина  
Тук също изписват бързо след раждането. Спомнях си че щях да питам да остана 3 дни, за първо раждане акуерката ми каза, че може, а то заради усложненията при раждането останахме 7 дни и накрая нямах търпение да се приберем В болницата бяха много грижовни, научиха ме как да кърмя легнала - да са живи и здрави, но аз така и не разбрах какво е безсъние докато имаш бебе Имахме си и посещения в къщи 3 месеца след раждането.

Сноуче почивай си колкото можеш