Бебета, родени в чужбина - Нова тема!

Айа,то не е голяма драма и това,че ще сменя училището ,защото тук всяка година са с нов учител и допълнително разбъркват децата в паралелките всяка година,че да се опознаели целия випуск. По-голямата драма ще е ,че ние си имаме кръг от приятели и деца с които се срещаме често и се познават от деца,но ще изкараме едно дълго лято в БГ достатъчно,че да не е чак такава драма местенето надявам се,а и винаги можем да се върнем ако не ни хареса на новото място за една година. Къщата тук няма да я продаваме.
При нас дребното няма много избор на музика.В общи линии аз решавам какво,но ги редувам.Големите знаят доста песнички на БГ защото имам музика в колата и слушат когато постоянно сме на път иначе ако слушам Анджи ,тя иска да гледа само Пепа Пиг... В последно време се събираме с приятелки които имат момиченца и ми е много сладка да я виждам да се заиграва и с момичешки неща. Къща с кукли,гушка кукли,бута колички с бебета. В къщи тя е майстор,бръмчи с влакове,камиони,облича си момешки костюми.Имаме и момичеши,но като никой друг не ги иска и тя не желае да е пеперуда,фери или принцеса.
За памперса аз процедирам рязко и от веднъж.Махам ги и няма връщане.Ако за седмица не се научи ,зачи детето не е готово. Обаче ако случайно има попадение са танци,песни,награда(стикери) Най-вероятно е да има попадение след сън.Веднага след ставане с книжка на гърнето/седалката.
 

Кала ама като не иска да сяда как процедираш ?
Аз с баткото не съм имала драми от веднъж се научи на детска седалка, но той и говореше много и си казваше и така.
Малчо е бяс, дай му да тича и да се катери и мята от тук там.
Купила съм тренинг гащи и ще го махна от веднъж не ми е проблем, но с казването как да процедирам се чудя.

Започни да обясняваш.Чест бебетата се потрисат като се напишкат.Кажи му го когато го забележиш.Като ака пак му го кажи.Скоро сам ще ти казва какво е направил.Като започне да усеща тези неща ще е една идея по-лесно,но ако не иска да седне ,за мен няма голям смисъл.Явно не е готов. Опитай с книжки да му задържиш вниманието на гърнето.В градината слагат ли ги? Ако гледа и другите деца ще е по-запознат.С моя големия беше най-голяма драмата защото скачаше като попарен от гърн,седалка.Знаеше какво прави,но страаха беше огромен. Понеже не искаше гърнето го научих да пишка в еднократни чашки. Просто имаше страх от шума на тоалетната. Пробвай различни подходи,но ако няма реакция отсреща бих изчакала още.

Опитвах по различни начини да го слагам не и не извива се като струна и пищи.
Иначе идва с мен в тоалетната аз обяснявам всеки път мама какво прави и той какво ще прави той показва гърнето но не иска да седне.  Харесва му да пуска воддата на вц но не иска да седне.
Сега април ако ми се събере една седмица вкъщи ще пробвам и с рязко махане да видим.
В градините тук не ги слагат и не ги учат.
Смята се, че е строго индивидуално и родителите могат да преценят най добре кога е готово тяхното дете.

Аз купих една книжка за potty training - има момчешки и момичешки, и с нея Софи започна да сяда, преди това не искаше. Сега сяда и четем за Хана, която също се учи да ходи на гърне. Когато седне на тоалетната, аз я изключвам. Първо, за да не се стряска, но и за да може да види, ако има попадение, защото иначе водата се пуска сама . Почти съм убедена по описанието на Кала, че там имате японски тоалетни... Какви са марките? Тото?

Явно и аз не съм сама в битката с памперса. Казва, дори сама сяда на гърнето за акото, но за пишкането е мисия почти невъзможна. Държа я без памперс, през 2 Мин и казвам да сяда ако и се пишка и накрая сменям напукани гащи. Като си бяхме в България преди няколко месеца, ходихме да я види педиатър и тя буквално ми се скара, как може дете на 2г да е още с памперс. Не и обърнах внимание, но ме подразни достатъчно.

Аз пък не съм привърженик на това да питам през 5 минути дали на детето му се ходи до тоалетна, нито пък да седи на гърне във време, в което се предполага, че ще свърши нещо, но той дефакто не ми е дал знак или казал, че има нужда (и аз не ходя до тоалетна, когато ми кажат, а когато имам нужда). Това никога не съм го правила. Чела съм, че и ходенето до тоалетна се научава естествено (като ходенето да речем) и кога това ще стане зависи индивидуално от детето. Ето, при нас без никога да съм тренирал малкия или питала дали има нужда, той вече няколко дни сам ми казва, че има голяма нужда преди да се случи, но категорично отказва сядането на гърне или седалка. Иначе има книжка за ходенето по нужда, която четем заедно от време на време и идва с мен или баща си в тоалетната ( и той обича да пуска водата и да си играе с хартията, но се опитвам да му обясня, че това ще прави само ако сам я е ползвал по предназначение). Също четох, че вече като не са бебете са свикнали с различни рутини и протичане на дейности (а моят мъж дължи именно всичко да се прави по установения ред) и че за това може да държат да си вършат работата в памперса. Нали винаги така са правели. Тоест му е нужно да свикне с новата идея, а и аз трябва да му помогна да разбере, че вече е голям и памперсът е за бебета. Иначе и тук не ги слагат в яслата на гърне (и това за мен е правилно) без причина. Само ако те сами са казали или показали, че имат нужда. В яслата имат нещо като мини тоалетни и там ходят част от децата, но те са вече към 3 годишни. Тези на възрастта на моето са още с памперс и мнението на педиатри и общетство в България по въпроса въобще не ме интересува или притеснява.

Ronka, при такива които им знаят много устите, въобще не бих се върнала. Гледам да не обръщам внимание, ама определено много се дразня от крайните им изказванията Дай съвет, ама каква ти е работата да се възмущаваш кой как си гледа децата , ех, че се ядосах.

Тук в яслата като им казахме да я слагат на гърне ни гледаха като извънземни, но имаха гърне и я слагаха и си свикна, въпреки че беше единственото дете. Аз определено исках и държах да го махнем памперса, да си е със свободно и неспарено дупе и други части. Въобще не съм се замисляла за рутини, кой как кога ходи и дали е готова или не и започнах на годинка и 4месеца някъде като беше. Както казах отне бая време, но и тя не се е дърпала, всяко дете е различно.

Две в едно - ще започне да казва,трябва време просто той като се напишка или наака няколко пъти и усети че е с гащи и сам ще започне да си казва. Майка ми ме беше посъветвала да питам Криси дали има "а-а", защото е по-лесно за изговаряне за детето и в действителност в началото и беше по-лесно да го казва, вместо пиш-пиш.

Така като чета, вторите деца май са по-трудни, пък аз си мислех, че като гледат от баткото или каката и лесно се научават на всичко. Ще видим как ще процедира следващото, особено, ако е момче 

Кали Гали, наистина всяко дете е различно и всеки родител може да намери сам най-добрия подход. Радвам се, че всяко споделя своето мнене и опит.

Да споделя за нашия контролен преглед. Всичко е наред с мъника ми, ама само 87 см го измериха, вкъщи с моя метър е 90. Странно. За говореното каза, че има и деца само с един език, които на тази възраст не казват изречения от две думи, така че за момента не е притеснително,но наблегна на това да не следваме езиците, а продължаваме стриктно един родител-един език. Препоръча след 6 месеца пак да дойдем на контрола (вместо след 12 месеца, както е по план), за да провери пак развитието на речта. При нас още от миналата година има и проблем с очите. Малкият има далекогледство, диоптерът е намалял за тези 12 месеца от предния преглед, но ще продължим да ходим и на контроли при очен лекар. Казват, че още е във възраст, в която проблемът може да се израсте, но да видим.

При нас подканянето определено върши работа. Гърнето и е непрекъснато пред очите и ако пожелае само сваля гащи и върши работа. Така прави с акото, но за пишкането забравя. Ако не я подсетя, се отплесва и мокри гащите. Не че като я подсещане пак ме го прави, но поне инцидентите са с една идея по-малко. За тоалетната имам седалка, но тя изпитва голям страх да седи на нея, плаши се като погледне надолу  в самата тоалетна и е голям рев. Иначе идва с мен, говоря, тя си играе с тоалетната хартия и до там.

Хм, странно, Ронка, обикновено за акането повече се дърпат децата. Софи започна да сяда на голямата тоалетна, след като й купихме стълбичка.

Айа, не е мъник. Софи е 85 см и върви средна по скалата... С метър отдавна не меря. В детските кътове има мерило на стената и там я меря. Педиатърът също вече я Мери така. И аз тези дни ще я водя, макар че притеснения нямам, но хайде ей така да дадем едни 200$ за наше успокоение 😑

Софи започна да разпознава доста буквички. Засега й ги казвам на латински. Вече знае М (за мама), Р (за папа), S ( за Софи), А, О, Е N (за нонна - баба на италиански). Честно казано не съм си давала зор - няколко пъти й ги написах и тя ги запомни. Цветовете ги разпознава и на трите езика. На италиански ги изговаря, на английски и български - някои ги изговаря, други - не. Брои свободно от 1 до 10 на английски, от 1 до 5 на български и от 1 до 8 на италиански. Това без помощ, ако й помагаме ги казва на всички езици до 10.

Ехее, браво на Софи  . Ние сме до 5 още, на френски и на бг 
Моята принцеска и тя не върви особено висока, на корем расте  , а си стои на 86см от сумати време.

Айа, стискам палци да се израсте проблема 

Криси напоследък въобще не иска да ходи при женичката, която я гледа. Все плаче, отказва още вкъщи да да се облича като знае, че ще ходи там, толкова ми е съвестно и болно като й обяснявам, че трябва да работя и не мога да остана с нея. Не знам манипулация ли е или нещо женичката не й обръща достатъчно внимание. На градинка като беше, беше някак по-лесно, пак малко се кривеше, ама не ме гледаше с такъв страх в очите като й казвах, че ще ходи на градина. С нетърпение чакам да изляза в майчинство, че поне 3 месеца да си се гледаме.

Браво на Софи. Изумяващо е колко много научават децата, докато играят. Р. също разпознава цветовете и обича да сортира всичко възможно по цвят (никога целенасочено не сме ги учили, просто споменаваме цветовете на предметите около нас като говорим за тях). Разбира ги на български и арабски (за другите езици не знам, защото не говорим на тях с него), но ги нарича със свои бебешки думи. Зеленият му е любим и винаги се радва като види нещо зелено. Брои на бебешки и от скоро разпознава някои арабски букви. Имаме карти подарък с арабски букви и картинки на животни или предмети, започващи със съответната буква. Баща му започна вечер да му ги показва, да ги редят и подреждат заедно, защото му харесваше като занимание, но за наше учудване той вече разпознава повечето, въпреки че изглеждат като йероглифи. И това не беше целенасочено, но сега мисля да принтирам подобни карти и на български. Явно е, че му е интересно. Само трябва да намеря подходящи материали на български.

Кали, много неприятно. Моето момче ходи с голямо желание на ясла и така ми е спокойно, докато е там.
Днес обаче е вкъщи, от вчера следобед е с температура и постоянно сгушен в мен. Налага се да нося 13 кг напред-назад нон стоп, а да го сложа в раницата не знам дали ще  е удобно с корема.

Сноуче, всъщност не меря с обикновен метър, а имаме като украса в детската стая метър за стена. Нещо такова: http://mousetoys.eu/product/276/goki-detski-darven-metar-za-sten … ska-piramida.html

Amerikan standart са ни тоалетните Сноуче. Беше ми смешно ,че такива са си домъкнали и в америкнаското посолство в БГ. В къщи не са толкова шумни.Ние ги сменихме с такива дето пестят вода. Има много модели,но като цяло стандарта е такъв,че самата чиния е пълна с вода почти до горе.
Като и да е.Всички деца са различни с треираето за тоалетна.При нас с първото беше най/трудно.Първо страха му беше най-голям проблем,аз го чаках за сигнал до 3г.Такъв така и не дойде. На гърне така и не седна.ЧЕтох много и не исках да го травмирам,но трябваше да тръгва на училище ,а там ги искат тренирани.Пишкането го решихме с чашките и си казваше и си беше с бельо,но за №2 беше драма и си искаше памперс да му слагам.Имаха в училище мънички тоалетни и със започването отидохме на отворените врати,казах му като на игра,че са точно неговия размер ,направени за деца,нямаха от шумните машини за вода и сешоари за ръце и той много се зарадва и директно седна. На първия ден преди училище ме моли да му сложа памперс.Аз му казах,че е голям и ще трябва да ходи на тоалетната.Тръгнахме и го оставих притеснена ,че ще ми се обадят ,че е станала беля.Ами не с отиването да го взема ми заяви,че е ходил по №2 сам и беше много горд.Заведох го купих му една количка за награда и си я помнеше до скоро.Така приключихме с неговите памперси.С втория беше по/лесно,защото гледаше брат си във всчко и реално винаги е искал да е като него. Той на 18м си сядаше и вършеше всичко без драма,но заминахме за бг и там къде го слагах ,къде не и изпуснах момента,че не се спирахме от движение.Прибрахме се и той отказа да сяда.Прибрах гърнето и чаках пролетта да му узрее в главата исках да изчакам и да свикне с беба и чак тогва аго махнах.Един ден му казах,че памперсите са за бебета ,а то е голям като брат си и така започна пак да сяда,строявах ги в банята.Първия ден опика всичко,втория започна да казва като се напишка,на третия имаше само една авария за другите казваше преди да се случи.На четвъртия нямаше пропуск.За Анджи естественото е да ходи на гърне.Тя си ака там от 11 месечна и по друг начин не помни да е било.Естествено и беше със ставането да я сложа на гърнето и да си свърши работите от събуждане. Като започна да казва за №2 реших да махна памперса.Тя цяло лято е без,за това и беше такава драма сегашното слагане на памперс,но за щастие драмата отмина.Педи предписа разхлабително за 2 седмици и всичко се нормализира.Детето пак си сяда на гърнето и аз се успокоих,че не стиска повече,че бях станала кълбо от нерви.
Анджи също познава много латински букви и цифрите до 10.Имаме магнитни в кухнята и тя постоянно ме пита като е покрай мен.
Айа има такива карти с букви и на БГ.Аз имам такива ако се интересуваш мога да ти пратя снимка на лични.
Кали Гали Моята мома беше така до скоро като я карах при баба и сутрин. Оставях я при нея за по няколко часа докато момчетата са на училище,че да свърша по нещо. Аз бях споделила,че баба и и ходи по гайдата постоянно занимава се с нея ,извежда я на площадката и да цопа по локвите ако е валяло.Знам ,че и беше добре,но вечно имаше рев сутрин.Вземах по нещо от къщи с което последно е играла и го носихме с нас.Баба и спря да я взема на входа,аз започнах да я качвам до апартамента и и тръгвах като се заиграе.Мина но отне време.Сега тича първа като тръгнем на там. ММ е инсталирал камери за всеки случай в апартамента и,не за да я проверяваме,но все пак си е на години жената и ако и се случи нещ докато е с малката да може да реагира.Големите сме ги научили как да се обаждат.Ако има вариант жената да идва у вас да я гледа е най/добре.Предполагам новата обстановка я притеснява.
Моята малка госпожица вече е на 2.Отпразнувахме скромно на деня. Тя много се забавлява.Братята и я научиха още от преди 2 месеца да пее хапи бърдей и да показва на колко годинки ще е с едната ръка.
Харесахме си къща и сложихме оферта.Ще видим дали ще я приемат. Утре тръгваме за няколко дни на почивка до един съседен щат с водни увеселителни паркове.
Айа дано Рами се оправи бързо! И честит рожден ден на него и на астралната му близначка! Да са живи и здрави и двамата да имат щастливо детство и да се забавляват много!

Японските тоалетни са като роботи. Има сензори и като отвориш вратата на тоалетната, капакът се отваря сам. Ако си мъж, натискаш едно копче и се вдига седалката, после автоматично и двете се затварят. Самата седалка е затоплена през зимата. Има копчета за миене на дупе, на женски атрибути, после с други копче се изсушаваш (топла струя въздух). Накрая тоалетната сама си пуска водата. А, забравих - има флуорисцентена лампа и като влезеш нощем ти осветява достатъчно без да те разсънва. Освен това можеш да си пуснеш звук на течащо поточе, докато си вършиш работата, за да не те чуват отвън. 😄

Ние сме много назад с гърнето. Трябва да й махна директно памперса - няма да има лесен начин при нас...