Здравейте. Имам нетипичен проблем. Заедно сме с мъжа ми от почти 6г, имаме дете на 2. Преди да се роди то, той винаги е казвал, че иска повече от едно дете. Започна да настоява за създаване на такова още, когато първото беше на 6м. Аз не бях готова, и все още не съм. В рамките на тази година и половина имах да се погрижа за свои здравословни проблеми, с които отлагах крайното решение с надеждата, че ще ми се доиска и на мен. Да, но не. Причините са няколко.
1. Не съм готова.
2. Много ми беше трудно първата година след раждането и се чувствах сама, неразбрана.
3. Не ми е помагал в ежедневните грижи за детето толкова и така, както аз искам/си представям.
4. Беше ми отвратително да съм бременна, без да имам тежка бременност. Предполагам хормоните да причината, както и фактът, че се чувствам отвратително психически, когато не съм способна физически, а няма как бременни да вършим нещата, които правим с лекота небременни. Не си представям да се грижа за двегодишното си дете бременна.
Сега вече нямам здравословни пречки за бременност, финансово можем да си позволим още едно дете, но...
Мъжът ми се чувства предаден от моето отлагане, от нежеланието ми. Пита ме кога ще съм готова? Освен да извадя оракулската топка и да предвидя бъдещето....
В нашата ситуация всеки е прав за себе си и не виждам как може да се постигне консенсус и компромис. Не мисля да раждам деца, само защото той иска. Ще съм благодарна на всякакви мнения, съвети и коментари от странични хора.
Аз съм на 26, той на 35. В това е и една част от проблема, като цяло.
Виж целия пост
1. Не съм готова.
2. Много ми беше трудно първата година след раждането и се чувствах сама, неразбрана.
3. Не ми е помагал в ежедневните грижи за детето толкова и така, както аз искам/си представям.
4. Беше ми отвратително да съм бременна, без да имам тежка бременност. Предполагам хормоните да причината, както и фактът, че се чувствам отвратително психически, когато не съм способна физически, а няма как бременни да вършим нещата, които правим с лекота небременни. Не си представям да се грижа за двегодишното си дете бременна.
Сега вече нямам здравословни пречки за бременност, финансово можем да си позволим още едно дете, но...
Мъжът ми се чувства предаден от моето отлагане, от нежеланието ми. Пита ме кога ще съм готова? Освен да извадя оракулската топка и да предвидя бъдещето....
В нашата ситуация всеки е прав за себе си и не виждам как може да се постигне консенсус и компромис. Не мисля да раждам деца, само защото той иска. Ще съм благодарна на всякакви мнения, съвети и коментари от странични хора.
Аз съм на 26, той на 35. В това е и една част от проблема, като цяло.
отделно, че това натискане също отблъсква. 
Подкрепям съвета на Не се сърди - ако изобщо нямаш намерение да раждаш, не му създавай обратно броене с тези срокове. 