Ако бях свободен/дна...

  • 19 377
  • 171
Дълбоко философски принцип е, че нищо не е само черно и само бяло, а нещата са си леко цветни. Ясно е, че и бракът (съвместното съжителство) попада в общия кюп. И дори и да сме щастливи и уверени в семейния си и житейски статус, няма как да не отчитаме, че и онзи предишен период е имал своите плюсове. Или пък ги е нямал?

Кое е нещото, което ви липсва от онова време, когато сте бил/а свободен/дна? Кое е нещото, което бракът/връзката/съжителството/децата ви "отнеха"?

Отговарям за себе си. На моменти много ми липсва да не завися от никого и никой да не зависи от мен. Просто ей така. Да съм лист на вятъра. Ако цитирам Джоплин "свободата е да нямаш нищо за губене". Днес имам ужасно много за губене...
Виж целия пост
# 1
В смисъла, в който питаш - нищо не ми липсва. Да, имам много за губене и ще се постарая да не го загубя, но не жаля за време за маникюр, повече излизания и т.н. Ще порасне детето и ще можем да излизаме пак по-често.
Виж целия пост
# 2
На този етап нищо не ми липсва, но ние нямаме брак и деца. Време имам за всичко. Понякога ме товари това, че непрекъснато трябва да напомням разни неща на половинката.
Виж целия пост
# 3
В общи линии същото малко ми липсва - безотговорната младост, в която нямаш истински грижи и задължения. Също и възможността да си правя каквото си искам без да се съобразявам с нищо и никого,  както и безкрайно повечето свободно време.

Трябва да отбележа обаче 2 неща.
1. Описаните неща не се промениха особено със съжителството/брака, а се промениха с появата на детето. Преди детето просто си бяхме безотговорни "съвместно" и си губехме времето споделено.
2. Описаните неща не ми липсват особено, защото имах тонове от тях за достатъчно дълъг период. И ако сега ми липсват примерно 5 от 100, тогава ми беше писнало от тях 90 от 100 Simple Smile В някакъв момент както безотговорността, така и губенето на време омръзват и човек почва малко с отвращение да ги прави сякаш... Важното е да се насити, когато му е времето, сигурно Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Донякъде ми липсват честите излизания, но по-скоро не толкова.
Липсва ми личното пространство от време на време.
Понякога просто искам да съм сама вкъщи, да си помълча, да обърна внимание на себе си.
Не някой непрекъснато  да иска да направя нещо, да потърся нещо, да поговоря с него и т.н.
Приятно ми е съжителството естествено, не мога да си представя живота си без него, но въпреки това всеки има нужда от тези моменти, а в сегашното положение при  мен ги няма.
Виж целия пост
# 5
Нищо не ми е отнел. Свободна съм си.
Виж целия пост
# 6
бгтатко81, сещам се и за онази реплика на де Ниро от "Жега": "Човек винаги и отвсякъде трябва да може да избяга за не повече от 3 минути" Simple Smile
Абсолютно съгласен съм с теб. Днес, когато за секунда се замисля как ми липсва онова време, в което никой и нищо да не зависи от мен и аз не завися от никого и нищо, и си казвам точно това: добре, че се наживях толкова години преди да създам семейство. То сега ми липсва, а смятай какво би било, ако не бях се наситил на тези тонове свобода Simple Smile
Виж целия пост
# 7
Свободата е в главата, не в липсата на отговорности.

Нищо не ми липсва от "онова време". И преди, и в сегашната си двойка не нося повече, отколкото мога да поема и което да ме прави "несвободна". Дори сега съм по-свободна – когато бях съвсем заек се нарамвах с много повече несвободи.

А Джанис (Джоплин) не е добър пример за свобода. Simple Smile Умряла е от скука, продрусвайки се (в комбинация с много алкохол), който ефект често води да се чувстваш като листо, носено от вятъра. Уви, само наужким.

Когато ти е твърде свободно отива на свободия. Ако изобщо съществува някаква абсолютна свобода.
Ако мога да перифразирам: много свобода не е на свобода.
Виж целия пост
# 8
Липсва ми само убедеността на много младите, че са безсмъртни.
Виж целия пост
# 9
Т.е. създаването на семейство е безусловно и безалтернативно асансьор нагоре. 100% бонус. Иначе казано - нищо не губиш, само печелиш?

Липсва ми само убедеността на много младите, че са безсмъртни.
Велико! Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Сигурно зависи от семейството. Аз спечелих, онзи ден говорехме с мъжът ми и той каза, че за него семейният живот е по-добрата част от живота му. И друг път го е казвал, дори и да си свободен, не всичко е само цветя и рози. А и всичко зависи от обстоятелствата, от всичко останало, което се случва в живота ни. Не сме статични.
Виж целия пост
# 11
basila, днес ми върви да споря с Вас май Wink аз пък ще контрирам размислите за свободата сега и липсата на липси с: ако нищо не си загубил/жертвал, значи нищо съществено не си дал.

Като бях млад четях Кастанеда, на 18 се бях направо вманиачил, после по-малко. Гледах си ръцете на сън и се учех да сънувам осъзнато (голям кеф беше 4-5те пъти, когато се получи!), борех егото и се самошокирах да правя всичко, което ме притеснява или от което ме е страх. И се кълнях в "абсолютната свобода". Тогава една много мъдра приятелка, с която си споделяхме любовните неудачи, ми каза, че абсолютната свобода е равна на абсолютна самота. Е, не успях да постигна чак асболютна свобода, но стигнах достатъчно близко, за да разбера, че е права Simple Smile

Загубата на свободата ми е сладка загуба, съзнателна, осъзната. Че е загуба - загуба е. Важното е, че е желана загуба.
Виж целия пост
# 12
Мой приятел, свободен, на 39 г. - просто го наблюдавам и изучавам. По нищо и никакъв външен белег не личи да му липсва жена и деца. Напълно вероятно, дълбоко в себе си има някакви размисли в тази посока, но на повърхността - нищо. Той изглежда напълно щастлив, завършен и радващ се на живота. Живот, в който никой не зависи от него и той не зависи от никого. Живот, в който само след миг можеш да щракнеш с пръсти и да промениш всичко. Да спреш, да сложиш пауза, да забързаш, да починеш, да скочиш, да викнеш... без преди това да си го поставил на обсъждане на масата на семейния съвет и без да си правил анализ и оценка на въздействие върху семейното тяло... Просто ей така - щрак Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Липсва ми само убедеността на много младите, че са безсмъртни.
Toва е постът на 2017 г. !
Уиш,  bouquet bouquet bouquet !
Виж целия пост
# 14
Липсват ми безгрижието, купоните... Досега студентският период е най-хубавият от живота ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия