Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

Отдавна не бях писала, но значи този филм НИКОГА няма да го гледам. Макар че съм на принципа всеки да си живее живота както намери за добре, стига да не пречи на другите съм ТВЪРДО против правото на лица под 21 години да взимат решения за живота си, които биха го определили. Освен това съм на 100% против показването на голи деца под същата възраст. Само заради това, че доколкото виждам актьорът му е на 16 години, този режисьор си заслужава присъда.
Просто съм потресена докъде стигат някои хора и какво са готови да потъпчат за капка известност.

И на мен ми звучи ужасно подобно послание. А и описаните от Джой, определени кадри, дори без да ги гледам, ми идват too much, няма да го гледам това чудо.
Върви по кината при нас.
Иначе, чудесно ревю!

Да, на Джой може да се разчита да напише интелигентно и интригуващо ревю, като разкрие достатъчно, за да усети читателя тонът на филма и в същото време да даде лично мнение, без да го натрапва. Там забележки няма. Проблемът е по-скоро с посланието, което един такъв филм отправя.
Просто според мен докато третираме тези хора като нещо особено, те ще са аутсайдери в обществото.  Те са като всички останали, съвсем нормални хора, и това е.

Аз се натоварих от описанието. Може би това е целта. Много, ама много да се стреснем и хубавичко да се замислим. Не знам. Но няма да го гледам.

A star is born
Навсякъде срещах коментари как Лейди Гага е била невероятно и нямах търпения да я гледам, по принцип я харесвам, за мен има страхотен глас. За моя голяма изненада, обаче, се оказа, че звездата във филма не е тя, а Брадли Купър. Страхотен, многопластов образ, всяка сцена с него ме вълнуваше, всеки път като го поглеждах и корема ми се свиваше. Много драматичен и харизматичен, очите му, движенията му, гласът му- много добра роля, някак с лекота му се получаваше всичко. Пък и добър режисьорски дебют за него. Надявам се да продължава в същия дух.
 

Ще ви откъсна малко от Оскаровата надпревара за няколко трилърчета, които според мен стават за гледане.
https://www.imdb.com/title/tt7668870/
Като сюжет сте го гледали. Тийнейджърка изчезва и баща й прави опити да я намери, като проучва онлайн дейността й. Някак си развръзката се вижда и е вероятно да разберете по средата на филма. Все пак е заснет много добре, държи в напрежение и лично мен даже имаше един момент, в който ме побиха тръпки. Трилър
https://www.imdb.com/title/tt6859762/?ref_=rvi_tt Този филм разбрах какво съм гледала, чак като прочетох какво съм гледала. Като цяло става, малко е дълъг, но който харесва тайнствени имения сигурно ще му допадне. Претендира да е ужаси, ама не е. По-скоро мистерия.
https://www.imdb.com/title/tt5639446/?ref_=rvi_tt Това е фантастика, в който двама души делят едно тяло. На мен ми беше доста интересен, макар че си има недостатъци. Четох, че много му оплюват края. Само че аз го разбрах по друг начин. И ми хареса. Фантастика, отговаря си.

    Опитах се да гледам филма "Searching" 2018, но не издържах да го изгледам. Изтрих го веднага.

    Сега гледах филма "Der Letzte Zug" - "Последното пътуване". Много силен филм е. Също така е много тъжен.

Jennifer,  , и аз доста време гледах Търсенето с ръката върху мишката.



От мен - няколко филма не от последната година.

Снощи изгледах този и го харесах много. За депортацията на френските евреи.

La rafle 2010г.



https://www.imdb.com/title/tt1382725/?ref_=nv_sr_1

===================


Един друг от същата година, но на различна тема - крим, драма:

The Next Three Days (2010)



https://www.imdb.com/title/tt1458175/?ref_=nv_sr_4


==================

Един от най-силните (според мен) филми за първия работен ден...
Шегувам се, наистина е първи работен ден, но филмът е разказ за отношенията в един затвор.

Celda 211 (2009)



https://www.imdb.com/title/tt1242422/?ref_=nv_sr_1


===============


И един на повече от десет години. Би ми се искало да имаше повече Съмърсет Моъм, филмиран по този начин.

The Painted Veil (2006)



https://www.imdb.com/title/tt0446755/

Страшно ми хареса Бохемска рапсодия. Дано Рами Малек вземе Оскар.

The painted veil и на мен много ми хареса. Нямах търпение да прочета книгата, и като я прочетох останах с един много горчив вкус в устата. Оказва се, че книгата и филмът започват по един и същи начин, но краят е съвсем различен. Филмът те оставя с някаква меланхолична, положителна настройка, книгата мен лично тотално ме депресира и удари в земята. Но и двете са много хубави, по своему.
Благодаря за останалите препоръки, някои от филмите са ми отдавна в списъка и сега ще се амбицирам да ги гледам. Пусто като напоследък не мога да се настроя за сериозно кино, не знам защо така.

Предполагам, че и Рами и Брадли ще са номинирани, жалко, че Оскарът го печели само един. Много, много труден избор, поне за мен, не мога да преценя за кой от двамата да се надявам повече.

Prolet, благодаря за споделеното. 
Разбирам чувствата ти; Моъм е бил наричан циник (и какво ли не още) и вина за това сигурно има този негов подход към описваната история - разголено, директно, констатиращо, почти без изречена присъда дори. Филмът е по-замечтан, със светлинка в края, така е.
Сега, след твоите думи, ще извадя отново книгите му, прииска ми се да ги прочета още веднъж. 

Понякога и аз усещам как нямам нагласа за даден вид кино, дори ми липсва нагласа изобщо за какъвто и да е филм. Това след някое време преминава, а най-добре помага намирането на  заглавие, което да те грабне още с началните кадри.

Дано не досаждам със стари филми.  Много години наред не съм гледал изобщо никакво кино и сега почти всичко ми е ново. 

Преди два-три дни дори изгледах...„Човекът-амфибия“   
https://www.imdb.com/title/tt0055844/?ref_=fn_al_tt_1
Щях само да погледна минутка-две, а останах до края...

Донякъде си права, само два детайла пропускаш:
* в Европа като навършиш 14 и вече не си малолетен, та законите за блудство не важат вече
* младежът е балетист, та голотата му е вече практически професия;
Иначе съм напълно съгласна, че не е много морално и трябва да има граници, които и киното, и всяко друго изкуство не трябва да прекрачва. Напоследък все по-често се замислям каква е възпитателната роля на изкуството и в какво всъщност съвременното такова възпитава подрастващите. И отговорите не ми допадат.

 Cactus Flower https://www.imdb.com/title/tt0064117/?ref_=nv_sr_1 е супер сладък филм, на който се насладих първи в списъка от 7. Освен любимия ми Уолтър Матау в него участват великата Катрин Хепбърн, която до момента бях гледала само в сериозни роли, но тук ми хареса в пъти повече като скована мед-сестра в абсурдно комедиен сюжет, и супер младата Голди Хоун, за която това пък е дебютен филм. Типичен за 60-те комедиен сюжет, типична маниерна актьорска игра, но толкова сладък и забавен, че се нареди сред добрите за мен образци на ретро киното.

The Paradise Suite https://www.imdb.com/title/tt4246894/ е труден за гледане и труден за осмисляне, много европейски в директния си подход към нелеки теми. Хареса ми много, върна ме в една действителност, която леко съм загърбила, защото макар и живееща в друга държава, съм тук вече толкова години, че началните проблеми при адаптацията са леко избледнели в главата ми. Всяка една от сюжетните линии е добре развита и стройно разказана, като на мен лично най-много ми допадна тази на момченцето, макар и по подразбиране тази с българската девойка ми се стори най-стряскаща и реалистична. Анджела Недялкова е прекрасна, ето значи, че можело и българските актьори да играят, а не да декламират.

The Garden of Words https://www.imdb.com/title/tt2591814/?ref_=fn_al_tt_1
Вече мога категорично да заявя, че анимето не е моят жанр. Генералните ми забележки към него са няколко: 1) Много красива анимация в частта екстериор, но така и не мога да свикна с начина, по който се рисуват хората, просто не ми допада. Особено много ме дразнят тези широки ококорени погледи с постоянно притреперване, които са ми толкова инфантилни, че теглят чертата на уникалния реализъм във всяка мазка по къщи, дървета, дъждовни капки или черешови клонки; 2) Свързано с инфантилните погледи ме дразнят голяма част от сюжетите (подчертавам, че съм гледала точно 5 японски анимации, та не съм никакъв познавач, просто случаен гостенин), които са странна смесица от реализъм и абсурдна сантименталност, така че нито едното, нито другото ми стои стабилно. Отделно по отношение на анимираните филми съм съвсем западен възпитаник и щом е рисувано, държа да е сладко, приказно и забавно в стил Пиксар и Дисни, реализъм харесвам с хора, не с картинки. Та конкретният филм беше потресаващо красив, благодарна съм за естетическата наслада, но не ме докосна с историята си, с начина, по който беше разказана, и не ме провокира да пристъпя към шестата си японска анимация.

Okja https://m.imdb.com/title/tt3967856/ от друга страна е всичко, което едно сладко приказно филмче може да предложи. Комбинацията от ефекти и прекрасни популярни актьори е истинска наслада, а историята е точно този тип сантиментална притча, която може да ме накара да се разплача. Без претенции за велико кино, това е чисто и просто много добро такова. А Джейк Джиленхал е голяма работа!

И двамата ми харесват, но Малек повече и съм за него.

Те
От режисьора на Youth в същия стил, философски сентенции преплетени с дълги мълчаливи сцени от голи тела.  В основата на филма е Силвио Берлускони и изкушение от много красиви и леки жени. Поглед към политиката с добра доза чувство за хумор. Тони Сервилио влиза чудесно в ролята на Берлускони.